Article_top

Клуб Z

ЮЛИЯ СМИРНОВА

За руския реформатор и икономист Егор Гайдар Съветският съюз е колабирал не през 1991 г., а още шест години по-рано, а именно на 14 септември 1985 г. На този ден Саудитска Арабия оповести, че ще увеличи производството си на нефт. През следващите 4 години цените на суровия петрол паднаха драстично, а СССР се разпадна.

Гайдар беше либерален икономист реформатор при президентството на Борис Елцин. В началото на 90-те години на миналия век той работеше върху изграждането на новата държава, която възкръсна от развалините на Съветския съюз. И до днес много руснаци го винят за икономическата мизерия през 90-те години. Малко преди смъртта си през 2009 г. той написа книга, в която безпощадно излага слабостите на съветската система, но преди всичко предупреждава за нова руска мания за величие.

Гайдар не доживя анексирането на Крим и войната в Източна Украйна. Но който чете книгата му “Гибелта на една империя”, вижда предначертания път към украинската криза. Това е ясен анализ на процесите в Русия през последните десетилетия. Който иска да разбере как руското общество е стигнало до днешната форма на путинизъм, ще намери отговорите при Гайдар.

От една страна трудът на Гайдар представлява задълбочен икономически анализ на последните години от съществуването на СССР, подплътен с документи и статистики. От друга страна това е и лична история на разочарованието на един реформатор, чиито надежди не са се оправдали. Гайдар и неговите министри са искали радикално да реформират съсипаното планово стопанство. Надявали са се, че пазарната икономика ще излекува руснаците от постимперския синдром и че загрижеността за собственото благосъстояние ще приглуши копнежите по рухналата империя.

“Точно в това отношение сбъркахме”, признава не без горчивина Гайдар.

Зад цифрите и мъдрите анализи прозира огромната загриженост на Гайдар, че Русия за пореден път в историята си е поела по погрешния път и би могла да се устреми към следващата катастрофа.

Гайдар съзира в настроенията на Русия през 2006 г. смесица от времената на Брежнев и от Ваймарската република. Точно това го е подтикнало да напише книгата. Искал е да покаже, че империята, по която днес много руснаци тъгуват, от самото начало е имала фатални пукнати във фундамента.

Цените на нефта през 2006 г. са достигнали пика си, както по времето на управлението на Брежнев. Същевременно Гайдар наблюдава със загриженост как в Русия се разпространява мит относно най-новата история на страната – Съветският съюз е бил суперсила до момента, когато на власт са дошли реформатори – побъркани или западни агенти, причинили катастрофа. Гайдар смята тази комбинация за опасна – за страната и за целия свят.

Още по-лошото беше, че президентът Владимир Путин и неговият елит с удоволствие посягаха към “политическото ядрено оръжие” и за да се задържат на власт, апелираха за постимперска носталгия. Според Гайдар така те са отворили Кутията на Пандора и написа: “Това е болест и Русия се намира в опасен стадий на това заболяване.”

Гайдар дава много обяснения за многобройните феномени на днешното руско общество, като например копнежа по една силна ръка, която неизменно се появява. Такава съществуваше и малко след смъртта на Сталин. Ръководителят на сталинската Планова комисия Николай Байбаков в мемоарите си се жалва от безотговорността, проявявана по време на обсъждания, което се дължало на липсата на Сталиновата строгост.

Гайдар пише: “Това не е чудо. Ако от една икономическа система, която се базира на страх от режима, тази елементарна предпоставка се отстрани, то тази система престава да функционира.”

Действително след 1953 г. трудовата дисциплина спадна. Когато през 1956 г. Никина Хрушчов, наследникът на Сталин, посети съветския Донбас, той описа положението с едно изречение: “Всичко се краде.”

Същевременно Гайдар обяснява защо оттогава не е било възможно възвръщането на терора в Русия. Съветската бюрокрация прекалено много се е страхувала да не стане самата тя жертва на репресии. Ето защо през 60-те години на миналия век се стига до негласен договор между населението и режима. Населението остава лоялно към режима, като ответен ход ръководството на страната гарантира стабилни социални програми и твърди цени на стоките.

Това силно напомня за логиката на “системата Путин”. Днешното руско управление като че ли е наследило от съветски времена корупцията, липсата на ефективност и страстта към абмициозни гигантски проекти, които гълтат огромни пари, а в крайна сметка нищо не носят.

Тогава, както и днес има само едно единствено спасение на една такава система – растящи цени на нефта. Така през 70-те и 80-те години бяха прикрити всички грешки, а страната живееше така, като че ли тези цени никога няма да се сринат. Тогава високите цени на суровия петрол тласнаха съветското ръководство към външнополитическа авантюра, като войната в Афганистан. Оръжейната индустрия се превърна в чудовище, което не се подчиняваше на военната логика, пише Гайдар. Производството на оръжия е било дотолкова завишено, че през 80-те години американски анализатори стигнали до извода, че Съветският съюз се готви за настъпателна война.

Очевидно е, че важното за Гайдар е да обясни на широката общественост в Русия, че проблем не е била “шоковата терапия”, а опитът да се решат проблеми. Той подробно обяснява, че кризата при снабдяването с  хранителни продукти не е била резултат от реформите на Горбачов, а следствие от цялостното развитие на съветската икономика. Гайдар обаче не спестява хаоса и безпомощността по време на прехода – атмосфера, породила по-късно у много руснаци чувството на унижение, прераснало в отвращение към реформи.

С книгата си Гайдар дава да се разбере, че проклятието на нефта и слабата икономика са най-големият риск за авторитарни властимащи в Русия. Да, икономисти са се поучили от грешките на Съветския съюз, икономиката сега е по-стабилна. Но във фазата на високи цени на суровия петрол и днешното руско държавно ръководство не успя да намали зависимостта от износа на суровини. Това положение, комбинирано с “постимперския синдром”, може да се окаже фатално за Русия.

“Отново да превърнеш Русия в империя, би означавало да заложиш на карта самото й съществуване. Голяма е опасността от поемане в тази посока”, убеден е Гайдар.

Юлия Смирнова е кореспондентка в Москва на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме коментара й по повод излизането този месец на книгата на Егор Гайдар на немски език.

 
Снимка БГНЕС.

ЮЛИЯ СМИРНОВА

За руския реформатор и икономист Егор Гайдар Съветският съюз е колабирал не през 1991 г., а още шест години по-рано, а именно на 14 септември 1985 г. На този ден Саудитска Арабия оповести, че ще увеличи производството си на нефт. През следващите 4 години цените на суровия петрол паднаха драстично, а СССР се разпадна.

Гайдар беше либерален икономист реформатор при президентството на Борис Елцин. В началото на 90-те години на миналия век той работеше върху изграждането на новата държава, която възкръсна от развалините на Съветския съюз. И до днес много руснаци го винят за икономическата мизерия през 90-те години. Малко преди смъртта си през 2009 г. той написа книга, в която безпощадно излага слабостите на съветската система, но преди всичко предупреждава за нова руска мания за величие.

Гайдар не доживя анексирането на Крим и войната в Източна Украйна. Но който чете книгата му “Гибелта на една империя”, вижда предначертания път към украинската криза. Това е ясен анализ на процесите в Русия през последните десетилетия. Който иска да разбере как руското общество е стигнало до днешната форма на путинизъм, ще намери отговорите при Гайдар.

От една страна трудът на Гайдар представлява задълбочен икономически анализ на последните години от съществуването на СССР, подплътен с документи и статистики. От друга страна това е и лична история на разочарованието на един реформатор, чиито надежди не са се оправдали. Гайдар и неговите министри са искали радикално да реформират съсипаното планово стопанство. Надявали са се, че пазарната икономика ще излекува руснаците от постимперския синдром и че загрижеността за собственото благосъстояние ще приглуши копнежите по рухналата империя.

“Точно в това отношение сбъркахме”, признава не без горчивина Гайдар.

Зад цифрите и мъдрите анализи прозира огромната загриженост на Гайдар, че Русия за пореден път в историята си е поела по погрешния път и би могла да се устреми към следващата катастрофа.

Гайдар съзира в настроенията на Русия през 2006 г. смесица от времената на Брежнев и от Ваймарската република. Точно това го е подтикнало да напише книгата. Искал е да покаже, че империята, по която днес много руснаци тъгуват, от самото начало е имала фатални пукнати във фундамента.

Цените на нефта през 2006 г. са достигнали пика си, както по времето на управлението на Брежнев. Същевременно Гайдар наблюдава със загриженост как в Русия се разпространява мит относно най-новата история на страната – Съветският съюз е бил суперсила до момента, когато на власт са дошли реформатори – побъркани или западни агенти, причинили катастрофа. Гайдар смята тази комбинация за опасна – за страната и за целия свят.

Още по-лошото беше, че президентът Владимир Путин и неговият елит с удоволствие посягаха към “политическото ядрено оръжие” и за да се задържат на власт, апелираха за постимперска носталгия. Според Гайдар така те са отворили Кутията на Пандора и написа: “Това е болест и Русия се намира в опасен стадий на това заболяване.”

Гайдар дава много обяснения за многобройните феномени на днешното руско общество, като например копнежа по една силна ръка, която неизменно се появява. Такава съществуваше и малко след смъртта на Сталин. Ръководителят на сталинската Планова комисия Николай Байбаков в мемоарите си се жалва от безотговорността, проявявана по време на обсъждания, което се дължало на липсата на Сталиновата строгост.

Гайдар пише: “Това не е чудо. Ако от една икономическа система, която се базира на страх от режима, тази елементарна предпоставка се отстрани, то тази система престава да функционира.”

Действително след 1953 г. трудовата дисциплина спадна. Когато през 1956 г. Никина Хрушчов, наследникът на Сталин, посети съветския Донбас, той описа положението с едно изречение: “Всичко се краде.”

Същевременно Гайдар обяснява защо оттогава не е било възможно възвръщането на терора в Русия. Съветската бюрокрация прекалено много се е страхувала да не стане самата тя жертва на репресии. Ето защо през 60-те години на миналия век се стига до негласен договор между населението и режима. Населението остава лоялно към режима, като ответен ход ръководството на страната гарантира стабилни социални програми и твърди цени на стоките.

Това силно напомня за логиката на “системата Путин”. Днешното руско управление като че ли е наследило от съветски времена корупцията, липсата на ефективност и страстта към абмициозни гигантски проекти, които гълтат огромни пари, а в крайна сметка нищо не носят.

Тогава, както и днес има само едно единствено спасение на една такава система – растящи цени на нефта. Така през 70-те и 80-те години бяха прикрити всички грешки, а страната живееше така, като че ли тези цени никога няма да се сринат. Тогава високите цени на суровия петрол тласнаха съветското ръководство към външнополитическа авантюра, като войната в Афганистан. Оръжейната индустрия се превърна в чудовище, което не се подчиняваше на военната логика, пише Гайдар. Производството на оръжия е било дотолкова завишено, че през 80-те години американски анализатори стигнали до извода, че Съветският съюз се готви за настъпателна война.

Очевидно е, че важното за Гайдар е да обясни на широката общественост в Русия, че проблем не е била “шоковата терапия”, а опитът да се решат проблеми. Той подробно обяснява, че кризата при снабдяването с  хранителни продукти не е била резултат от реформите на Горбачов, а следствие от цялостното развитие на съветската икономика. Гайдар обаче не спестява хаоса и безпомощността по време на прехода – атмосфера, породила по-късно у много руснаци чувството на унижение, прераснало в отвращение към реформи.

С книгата си Гайдар дава да се разбере, че проклятието на нефта и слабата икономика са най-големият риск за авторитарни властимащи в Русия. Да, икономисти са се поучили от грешките на Съветския съюз, икономиката сега е по-стабилна. Но във фазата на високи цени на суровия петрол и днешното руско държавно ръководство не успя да намали зависимостта от износа на суровини. Това положение, комбинирано с “постимперския синдром”, може да се окаже фатално за Русия.

“Отново да превърнеш Русия в империя, би означавало да заложиш на карта самото й съществуване. Голяма е опасността от поемане в тази посока”, убеден е Гайдар.

Юлия Смирнова е кореспондентка в Москва на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме коментара й по повод излизането този месец на книгата на Егор Гайдар на немски език.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

кгб

Хуйло пошол на х..
Анонимен's picture
Анонимен

009

Гладна кокошка просо сънува. Е нема такова съвпадение. Найстина гладна Кокошка. Вземи си едно столче и се намести добре и чакай путинизма да свърши.
Анонимен's picture
Анонимен

0010

Ще свърши!И то увиснал!Гледали сме го в Ирак.
Анонимен's picture
Анонимен

Е как ще свърши, като

Путлер е вечно жив?!
Анонимен's picture
Анонимен

009

... в очакване на Тиквонизацията на света(справка: снимката "чувство за хумор, моля" и събитията в България в последните 5 години)
Анонимен's picture
Анонимен

al

Ти да не си живял Чернобил?Коментарите са ти плашещи за нормалните хора.Дано да не караш кола.
Анонимен's picture
Анонимен

al

Преди Чернобил има едно "до"
Анонимен's picture
Анонимен

Физаряткин

Путинизма ще свърши лошо, но за нещастие ще си изпатят обикновените руснаци. :(
You voted '-'.
Анонимен's picture
Анонимен

Анонимен

Като гледам така ври и кипи Съсело и Фикусизацията и няма избавление.
Анонимен's picture
Анонимен

Този сорт статии много ми напомнят на "Работническо дело". И там пишеха все за гнилата икономика на противника и неизбежния им крах. Пък то какво излезе...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?