БЕРЛИН - Отиде си Хелмут Шмидт, имал рядката политическа съдба да бъде почитан в цяла Германия от свои и чужди. И то през всичките 33 години, след като сдаде властта.

Германският канцлер, управлявал от 1974 до 1982 г., издъхна вчера на 96-годишна възраст в дома си в родния Хамбург.

От 1967 до 1969 г. Шмидт беше шеф на парламентарната фракция на социалдемократите. Вили Брандт спечели изборите и Шмидт стана министър на отбраната, впоследствие на финансите и икономиката.

През 1974 г. Вили Бранд подаде оставка, след като стана ясно, че неговият най-доверен човек в канцлерството, съветникът му Гюнтер Гийом, е внедрен агент на източногерманското разузнаване. Начело на правителството в Бон застана Хелмут Шмидт както пети канцлер на ФРГ.

Времената са трудни. През 70-те години на миналия век се вихри нефтена криза, а ФРГ е в хватката на тероризма. Престъпната групировка “Фракция Червена армия” отвлича и убива политици, банкери и прокурори. Шмидт управлява с твърда ръка. Да, близките на отвлечени и убити го винят, че не е склонил да плаща исканите от терористите откупи. Той е категоричен – дълбоко скърби за отнет човешки живот, но ако веднъж отстъпи и парвителството плати откуп, това би предизвикало масови отвличания и вълна от терор.

Външнополитически Шмидт продължи курса на Брандт към сближаване с Изтока. Беше обаче по-сдържан от именития си предшественик и не будеше надежди за скорошно разведряване.

В Западна Еворпа Шмидт беше особено ценен заради компетентността му в икономиката. Западът залагаше на него и на контактите му с тогавашния френски президент Валери Жискар д,Естен при намирането на решения на трудни проблеми. Двамата са инициатори за създаването на европейската валутна система, предшественик на днешния валутен съюз.

Шмидт беше принуден да се оттгели от властта през 1982 г. Пропука се водената от него коалиция от социалдемократи и либерали поради непреодолими различия по финансовата и социалната политика. Шмидт загуби в парламента вот на доверие, в канцлерството го замени християндемократът Хелмут Кол.

Шмидт стана съиздател на седмичника за политика “Ди Цайт”, написа много книги, беше желан оратор и гост на политически тв предавания.

До сетния си дъх, десетилетия след излизането от реалната политика, Шмидт беше наричан “държавника благородник”. Той беше повече уважаван, отколкото обичан, но уважението в политиката е далеч по-ценно от сантиментите.

Имаше и прякор, наложен от политическите му противници – “Устатият Шмидт”. Той датира от далечните времена на неговото депутатстване – 1957 г. Тогава Шмидт е военен експерт на парламентарната група на социалдемократите. Устатият народен представител често взлиза в яростен словесен дуел с тогавашния отбранителен министър, бавареца Франц-Йозеф Щраус.

Незабравими ще останат негови остроумия:

“Откровеността не винаги налага да казваш всичко, което мислиш. Важното е да не казваш онова, което дори не мислиш.”

“Няма по-голямо въодушевление от трезвата страст към практичеческия разум.”

“Темпото на охлюва е нормалният ход за демокрацията.”

“Политици и журналисти имат обща съдба – днес говорят за неща, които едва утре напълно разбират.”

“Който не изучава миналото, ще повтори неговите заблуди. Който ги изследва, ще намери други възможности към заблуди.”

“Никога политиците не са били така неблагонадеждни, както днес. Това се дължи предимно на едно общество, което дълго време прекарва пред тв екран. По време на тв диспути политиците говорят повърхносттно, защото мислят, че главното било да запомнят физиономиите им.”

“Германските политици не бива да създават впечатление, че гледат на Европа, както пруските крале – че има територии за завладяване. Не може Германия да е политически лидер на Европейския съюз.”

“Който се мръщи на критика, значи има какво да крие.”

“За мен личната съвест е върховната инстанция.”

Кой е този мъдър човек, превърнал се в икона на германската политика?

Хелмут Хайнрих Валдемар Шмидт се ражда на 23 декември 1918 г. в Хамбург. Той е по-големият от двамата синове на учителското семейство Густав Лудвиг и Лудовица Шмидт.

Будният младеж завършва гимназия, полага матура, но Втората световна война бушува и той вместо да следва, трябва да се бие на фронта. Участва дори в блокадата на Ленинград, отличен е с военния орден за заслуги “Железен кръст” втора степен.

През април 1945 г. Хелмут Шмидт попада в британски плен, освободен е на 31 август с. г.

Спорно е отношението му към националсоциализма. Шмидт твърди, че е бил отявлен противник на режима. На 1 февруари 1942 г. обаче военният му началник записва в характеристиката му: “Стои здраво на устоите на националсоциалистическия светоглед и умее да предава тази ценност и на други.” В тв предаване на 28 април м. г. Шмидт отрече да е бил убеден националсоциалист, напротив! По онова време обаче било практика началството да вписва в характеристиките на подчинените му, че били верни на режима.

След освобождаването му от военен плен Шмидт встъпва в редиците на Социалдемократическата партия. Записва икономика и държавноправни науки, завършва през 1949 г. и работи към Сената в Хамбург в социалната сфера.

За разлика от Вили Брандт и Герхард Шрьодер той никога не е оглавявал Социалдемократическата партия, стигал е до заместник-председател – от 1968 до 1984 г.

Първия си депутатски мандат печели през 1953 г. През 1969 г. става министър на отбраната в кабинета на Вили Брандт, а на 7 юли 1972 г. е  министър на финансите и икономиката, тогава ресорът е един. Във втория кабинет на Брандт вече има две отделни министерства, Шмидт е министър на финансите.

След оставката на Вили Брандт заради внедрения от ГДР шпионин в канцлерството Гюнтер Гийом, на 16 май 1974 г. Хелмут Шмидт става канцлер на ФРГ.

Хелмут Шмидт беше женен за ученическата си изгора Ханелоре, начална учителка. След 68-годишен брак тя почина през 2010 г. Пъвородният им син умира през 1945 г. преди да навърши годинка. През май 1047 г. се ражда дъщеря им Сузане, която е омъжена в Лондон и работи за “Блумбърг”. Тя се завърна спешно от британската столица, за да е до баща си в сетните му дни.

“Той знаеше как и от кого се твори история”, написа след кончината на Хелмут Шмидт “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Канцлерката Ангела Меркел го окачестви като “политическа институция на Федералната република”.

“Изпитвам дълбоко уважение към постигнатото от Хелмут Шмидт. За мен той беше инстанция, ценях неговите съвети и укори. На всички нас ни харесва неговата пословична скромност и особено чувството му за дълг. Той има особени заслуги към страната ни. Никога няма да забравим това”, заяви Меркел.

Федералният президент Йоахим Гаук окачестви Шмидт като “човек на действието, на ясната мисъл и на точното слово”. Държавният глава му отдаде значимото за решителността да действа при трудни ситуации и винаги да намира разумния компромис.

Цяла Германия свежда глава пред един изключителен политик, за когото националният интерес беше над партийния.