ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ
И през третия ден (вчера, 11 ноември - б.р.) падането на зидове изглежда толкова далеч от действителността, колкото през втория. „Римската кула“ упорито продължава да стърчи. Също като руините на оня паметник в парка на НДК, който тези, които взеха решение да го премахнат – не смеят, не могат, не знаят как или не искат. Надяваме се, че уж античната кула ще падне далеч по-бързо, но знае ли човек?
Иначе работата по обекта изглежда вече е съсредоточена главно в облагородяването на околните площи – те се лъскат, боядисват, озеленяват – но каквото и да им се случи, няма как да изглеждат по-нови от римските руини с тяхната лего-естетика на бяло-червени райенца.
Някои експерти вече заявиха, че с времето всички зидове ще придобият еднакво автентичен вид, но на нас не ни се чака 300-400 години. А и въпросът за какво ще бъдат употребени големите количества тухли, плочки, вар, цимент и т.н., струпани из целия обект, продължава да виси притеснително. Също както и въпросът как са похарчени онези 13 431 690 лева и 76 стотинки пари от Европа.
Вижте резултата от разходката ни в Ден 3 след обещанието на зам.-министъра Боил Банов да падат зидове:
Античността на Ларгото – преди и след консервацията.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни