С всеки изминал ден се засилва екстремистката опасност в Европа. Или поне това е постоянният рефрен в изявленията на западни политици и експертите по сигурността. Френският премиер Манюел Валс неотдавна заяви, че понастоящем европейските бойци в редиците на джихадистите в Сирия и Ирак вече се повече от 5 хиляди души. По думите му, с тези темпове някъде към лятото техният брой би достигнал 10 хиляди джихадисти, т.е. тройно увеличение на сегашния им брой.

От своя страна, „Ислямска държава” (популярна в арабския свят с абревиатурата „Даеш”) миналия юни разпространи поредица от видеозаписи, в които се изобразява целия арсенал от жестокости, представляващи запазената марка на тази организация – обезглавявания, изгаряне на живи факли и масови екзекуции, замислени като средство за сплашване на онези, които се противопоставят или се сражават срещу Даеш.

Известният харвардски професор Джозеф Най казва: „Тъй като терористите от Даеш добре разбират, че не могат да победят войските на съответните държави в пряк бой, те предпочитат да водят битки на различни фронтове и да следват различни тактически схеми. Част от тях са варварските екзекуции, които приковават вниманието, както и силното им присъствие в социалните мрежи.” Според проф. Най, подобни провокативни акции се използват и за попълване редиците на Даиш с нови последователи.

Но докато широката публика вижда предимно ужасите на Даеш, младите хора, към които са насочени нейните пропаганда и послания в социалните мрежи, са привлечени от редица предимства на „халифата”: безплатна квартира, заплата и въоръжение, осигурено здравеопазване и безплатна електроенергия. Социалната политика на тази „държава” включва безплатното образование на децата в ислямски училища, включващи военна подготовка и религиозна индоктринация. Но и момичетата не са забравени – на тях им се предлага живот изпълнен с приключения, труд, любов и благочестие край правоверния им съпруг.

Излизащият в Лондон вестник „Шарк ал-аусат” (Близък изток) публикува историята на две французойки - Самра и Салиха, които миналата година решили да отидат в Сирия, за да се присъединят към Даиш като жест на подкрепа за организацията чрез така наречения „брачен джихад”. Преди това те участвали в документален филм („Зад фереджето”), изобличаващ забраната на „забрадките”. Впоследствие, режисьорката на филма получила имейл от тях, в който се разказва как са се присъединили към джихадистите в Сирия.

Ислямистката утопия

Както изтъква пред Франс прес директорката на Центъра Карнеги в Близкия изток (Бейрут) Лина Хатиб, Даеш предлага на юношите и девойките ислямистка утопия по свой модел. Нейната пропаганда твърди, че това е единствената истински ислямска държава в света, в които младите хора ще намерят своята реализация. При това, целевата група на ислямистката пропаганда, според изследователката, са младите хора, които още са в процес на утвърждаването си като личности.

Според проучване на Института за стратегически диалог в Лондон, съществуват три основни причини за присъединяването на европейки към джихадистите:

1) убеждението на тези симпатизантки на каузата на Даеш, че ислямът е в опасност;

2) вярата им, че могат да бъдат действени участнички в построяването на новото ислямско общество; и

3) убеждението, че хиджрата (религиозното пътуване) към „халифата” е най-важното им призвание.

В това отношение те са привлечени от ценности от типа на „братство” и „реализация”. Според Хасан Хасан, автор на книгата „Организацията „Ислямска държава”: репортаж от армията на ужаса”, „девойките, които се присъединяват към тази организация, търсят авантюрата... като някои от тях живеят във въобръжаемия свят на брака с джихадист”.

Според запознати, ислямисткият брак следва следната процедура. Първоначално бъдещият жених, получил за целта 7-дневен отпуск, посещава бъдещата си жена. Последната сама избира сватбения си подарък, като повечето от тях не искат за себе си бижута, а калашници. По време на сватбеното тържество илюминациите са заменени от автоматична стрелба, придружена от виковете „Аллах е велик!”. Разходката покрай река Ефрат е предпочитаното развлечение за младоженците.

Двете австралийски момичета, които в края на миналата година напуснаха семействата си, за да се присъединят към „Ислямската държава”, оставиха писмо, в което заявяваха, че се отправят, за да служат на Аллах и искаха от родителите си да не ги търсят. Очевидно е, че тези доброволки са жертви на идеологическо промиване на мозъците, в резултат на което войната на „Ислямска държава” е героизирана в холивудски стил.

Както е известно, миналото лято Даеш успя значително да разшири своите територии в северен и западен Ирак, както и в североизточна Сирия, което й позволи да провъзгласи „халифат” върху окупираните от нея земи. Електронното списание на джихадистите от тази организация „Дабик”, издавано на английски език, призовава желаещите да се присъединят към нея, като при това да не се тревожат за финансовите средства и бъдещото си жилище, тъй като имало множество жилища в наличност, както достатъчно пари за нуждите на бъдещите джихадисти и техните семейства.

В статия в това списание от миналия август, озаглавено „Призив към хиджра”, Даеш пояснява, че повече от всякога досега организацията се нуждае от специалисти, техници и експерти. Според самия „халиф” Абу Бакр ал-Багдади, Даеш най-много се нуждае от военни специалисти, администратори, специалисти в различните услуги, както и от лекари и инженери. На всички тях се обещават нереално високи заплати. Както свидетелства Линда Хатиб, след срещите й с младежи, които са се измъкнали от Ракка и другите райони, контролирани от Даеш, крайният резултат обаче е дълбокото разочарование, породено от чувството, че са били излъгани и вместо очакванията са попаднали на режим, който се гради на насилието, потиска мисълта и изисква послушание. Всички те добре разбират, че са станали жертва на един мъртвороден проект.

Пропаганда и вербуване: ролята на социалните мрежи

Според проучване на Брукингския център, не по-малко от 46 хиляди акаунта в Туитър са обявили подкрепа за Даеш. В него се твърди, че през последните месеци се наблюдава значително нарастване на този брой, като повечето потребители използват арабски език, а едва една пета от тях – английски език. Според експерта от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Арон Зелин, броят на постовете в подкрепа на Даеш е достигнал един милион. По негово мнение, вербуването на нови членове на организацията става и чрез други социални мрежи от типа на Скайп, които гарантират индивидуален достъп до клиенти. Целта на Даеш е да превърне социалните мрежи в главно направление в реализиране на своята стратегия, отчитайки възрастта на техните потребители и техните предпочитания.

Разултати на проучване, публикувано във в. Таймс, сочат че едва 14% от респондентите под 25 г. и 12% от тези между 25 и 34 г. класират на 16-о място заплахата от Даеш, т.е. не считат джихадизма на тази организация за първостепенен риск. При това, голяма част от симпатизантите на Даеш не са мюсюлмански младежи. Според преподавателя в Манчестърския университет Донатан Мазар, увлечението по Даеш обяснява защо седмично петима британци се отправят към Сирия и Ирак и защо понастоящем над 500 британци се сражават в редиците на тази терористична организация.

Миналия 22 септември в интернет бе публикувано послание от говорителя на Даеш Мохамед ал-Аднани, в което той заплашва западните страни с активизиране на „спящите клетки” в редица държави на света. Това не бе празна заплаха. Тя бе последвана от терористичния акт на наскоро приелия исляма Майкъл Зехав Бибо (32 г.), който нападна канадския парламент, стреляйки по охраняващи го полицаи. На следващия ден Зеил Томпсън - друг новопокръстен мюсюлманин – този път американец, нападна с брадва офицери по сигурността в Ню Йорк, за щастие неуспешно.

Понастоящем чуждестранните джихадисти съставят 20% от джихадистите на Даеш в Сирия. Според доклад на екипа на списание „Международна сигурност” (International Security Journal), от средата на 2014 г. до март 2015 г. броят им се е увеличил със 71%. Понастоящем той е около 60 хиляди души от около 60 страни в света.

Френските джихадисти

По думите на експерта Роман Кайе, чието мнение е публикувано в. "Льо поан", френските джихадисти, които се присъединяват към Даеш принадлежат към две подгрупи. Първата са убедени джихадисти от класически тип, които и в миналото са участвали в редица конфликти – от Балканите до Чечня и Афганистан. Втората са от терористи от типа „вълци-единаци”, чийто най-известен представител е Махди Немуш, който се прочу с нападението на еврейския музей в Брюксел. Вълците-единаци нямат опит и са възприели екстремистките идеи сравнително отскоро, най-често по време на престоя си в различни затвори.

Понастоящем има широк дебат относно причините за присъединяването на европейски младежи към тази терористична организация. Редица специалисти си задават въпроса, как това е възможно от страна на младежи, които се ползват със свободите и благата на своите страни, при това мнозина от тях със светско образование. Нещо повече - сред симпатизантите на Даеш има и хора, които нямат арабско-мюсюлмански корени – британци, французи, германци, сърби и други славяни и дори китайци.

Според египетския изследовател и главен редактор на списанието „Международна политика” д-р Уахид Абдул Маджид, това се дължи на упадъка на мировъзренческата философия в Европа, която през изминалите десетилетия е била в състояние да оказва притегателно въздействие върху широки слоеве на младежката аудитория. Понастоящем обаче, тя не е в състояние да даде отговори на въпросите на подрастващите. Това на свой ред създава чувство на празнота и неувереност сред последните, което улеснява проповедниците на Даеш.

Както твърди саудитски младеж, получил бойното си кръщение в Чечения, „усещах че ставам мъж, храбър войн, свободен вървях по планинските пътеки, нарамил автомата си и имах чувството, че никой не може да ме спре; бях себе си единствено в компанията на другите бойци”. Според мнозина от европейските доброволци, приобщавайки се към Даеш, те са се надявали, че ще се превърнат в герои, подобни на онези от холивудските филми. Бивш джихадист споделя пред СиЕнЕн, че търсенето на идентичност е най-важният фактор, с който се обяснява притегателната сила на Даеш. При това, сексуалният подтик е особено важен за по-младите кандидат-джихадисти. „При нас има девойки, които се стремят да се омъжат за бойци, които те считат за герои и пазители на религията. Поради това те възприемат имена, които са били разпространени през епохата на пророка Мохамед, като се отъждествяват с тях, считайки ги за образци на ислямския героизъм.”

Шариат и джихад

Доброволните джихадисти си мечтаят за мъченическа смърт и прославят шариата и халифата. Но отвъд тази риторика съществуват и по-светски подбуди – желанието да се избяга от тегобите на ежедневието, политически ограничения и алиенацията, контрастират с привлекателната перспектива на войната по примера на героите от миналото.

В проучване на френския Център за борба срещу религиозния екстремизъм относно новата терористична риторика се привежда примера с използването на филма „Матрицата” и на видеоигрите „ Веруюто на убиеца”, „Подчини се на своя свещен господар” в практиката на джихадисткото вербуване. Новата терористична риторика използва активно интернет за метаморфозата на симпатизантите в джихадисти „на терен”.

Според бившия агент на ЦРУ и специалист-психолог Марк Сигман, който е автор на книгата „Истинското лице на терористите”, повечето от тези джихадисти не знаят нищо за Корана, а просто са привлечени от перспективата да са част от политическа групировка, в която се чувстват джихадисти. Тук религията е просто външен етикет. В случая става дума за ислямистка групировка, но би могло да бъде анархистична или фашистка банда.

Според британската психоложка Канта Ахмед, която е проучвала личностните характеристики на доброволците-джихадисти, те следват своята мечта, без да имат понятие от исляма. По такъв начин вербуваните за джихад начинаещи се превръщат в затворници на тази илюзия, подобна на видеоигрите, като само повтарят заучени фрази и религиозни цитати. „Ислямската държава” им дава увереността, че са част от нещо по-голямо. Когато си подрастващ, изолиран от съседи и приятели и неинтегриран в съвременното общество, ти си като бял лист, на който могат да пишат, каквото пожелаят, споделя тя.

Данните за Франция са стряскащи: от 160 семейства, които са се обърнали към френския Център за превенция на религиозния екстремизъм в случаите, когато техни деца са заминали за Сирия, 80% не са религиозни и принадлежат към средната класа. Според директорката на центъра Дуниа Бузар, младежите от възрастовата група между 15 и 21 годишните стават най-често жертва на джихадистите (63%), като в 91% от случаите вербуването е станало по интернет. В своите пропагандни проповеди, Даеш използват няколко митове: „Героичният конник”, насочен към момчетата, и „Човешка кауза”, която апелира главно към алиенираните момичета и към онези, които си търсят лидер; филма „Зовът на дълга” – към онези ентусиасти, които иначе имат ограничен религиозен кръгозор, както и към незапознатите с историята на Близкия изток.