Възможно ли е атентатите в Париж да се окажат катапулт, който ще изстреля през 2017 в Елисейския дворец Марин льо Пен, лидерката на крайнодесния Национален фронт? Залозите започват от този понеделник, когато след траура във Франция, политическите партии се връщат отново към кампанията за местните избори през декември. Всичко на пръв поглед сега изглежда променено.

До шока от петък, 13 ноември, бежанската тема, въпросите за сигурността и войната в Сирия бяха само фон на разговорите между политиците и местните избиратели. Може би единственото изключение беше районът на Па дьо Кале. Там струпването на бежанци и мигранти, желаещи да преминат по тунела под Ламанш, мизерията на тяхното гето и постоянната игра на криеница със силите за сигурност изнервиха избирателите.

Затова и край атлантическоко крайбрежие е твърде вероятно Марин льо Пен да направи пробив (с 35 %), да спечели срещу кандидата на десните Републиканци (26%) и да остави в прахта Социалистическата партия (под 20%). Подобен ще бъде и резултатът в райна на френската Ривиера (РАСА). Поне проучванията на социолозите твърдят така и е малко вероятно да грешат.  

Възможно ли е така да изглежда и вторият тур на президентските избори през 2017?

Трудно е да се предвиди. Сигурно е, че сега крайнодесните ще имат полза от мъката и страха след варварството. Но до две години ще има по-важни фактори, които ще определят бъдещето на Франция.

Първо, тероризмът не може да продължи с интензивност, която да държи в истерия обществото. Най-малко заради претръпването на хората и повече заради действията на политиците да изсушат корените на злото.

Второ, трудно е да се предвиди, кои ще бъдат през 2017 противниците на политическата наследствена машина льо Пен. Отдясно – Саркози или може би по-умереният Жюпе? От социалистите – ще се яви отново съсипаният от тежък мандат Оланд или изстрелващият се в рейтингите министър-председател Валс?

А защо не и сензацията – сегашният икономическия министър Манюел Макрон, който със смелите си реформаторски предложения (по френските стандарти) предизвиква завист в дясно и алергия сред крайните леви заради банкерската си младост, а някогашните му любовни, ученически трепети с 20 години по-възрастна преподавателка осигуряват симпатиите на дамския вот.   

Всъщност третият, най-важен фактор, който ще определи бъдещето управление на Франция, звучи банално. Не е нито евентуален флирт с Русия, нито интегриране на младите мюсюлмани. Нито дори преодоляването на комплексите към  Берлин и Лондон. Решаващи са реформите (колко досадно за българския читател).

Реформи най-вече на икономиката и донякъде на обществото. Това е неблагодарна задача, мисия почти невъзможна. Защото както казва българският юрист в Париж Любомир Роглев, „за съжаление Франция се реформира в кръв“.

И наистина, не е нужно да се припомнят думите на де Гол за трудното управление на страна с 246 вида сирене или да бъдат правени аналогии с гъвкавостта на икономиките и пазара на труда във Великобритания и в Германия. Достатъчно е да се види, че по размер френският кодекс на труда безпроблемно конкурира Библията.   

Дори законът, предложен от въпросния министър Макрон, който предизвика водопади от дебати как да бъде направена конкурентоспособна френската икономика, всъщност предизвика иронично повдигане на веждите например в Лондон.

Въпросът дали законът да разреши магазините да работят в неделя се превърна в основна френска тема за спорове, докато, ужасени, собствениците гледат как купувачите масово емигрират към онлайн пазаруването.

Но така е във Франция, където левицата си остава индоктринирана и гледа на нож всяка промяна, а вдясно Саркози не може да набере височина, а и не е ясно дали ще успее да наложи реформите, които не изпълни, оправдавайки се с кризата от 2008.

Франция сега има поредният исторически шанс. Кръвта от терористичните атентати да послужи за поредна историческа промяна. В икономическата и финансовата сфера много скоро ще стане ясно дали този шанс няма да бъде пропилян. Предстои неминуем дебат по бюджетните последици от увеличените разходи за сигурност - или емоционално ще бъде оправдан „терористичен“ дефицит, или ще започне истинска ревизия на икономическия модел.

В страната с 246 вида сирене.