Древен човек, висок около 90 см., чийто дребен ръст му е донесъл прякора Хобит, озадачава еволюционните биолози. Първите предположения за откритите на индонезийския остров Флорес кости бяха, че индивидът е Homo sapiens, засегнат от неизвестни смущения в растежа, пише Чарлс Чой за „Сайънтифик Америкън“. Но сега, зъбите на хобита дават основание да се смята, че по-скоро той е принадлежал към отделен вид.

Новите изследвания подсказват, че хобитите вероятно споделят общ прародител със съвременните хора. Вкаменени останки на 18 хил. години са открити през 2003 г. Още тогава учените предполагат, че хобитът, чийто мозък е колкото грейпфрут, има човешко потекло и го наричат Homo floresiensis. Според други изследователи той е бил съвременен човек с микроцефалия, състояние, което води до ненормално малка глава, малко тяло и известно умствено изоставане.

За да научат повече за хобита, учените извършват първия цялостен анализ на зъби на древен човек (или хобит). Те сравняват 40-те хобитски зъба със зъби на 490 съвременни хора от Азия, Океания, Африка и Европа, както и на вече изчезнали хуманоиди като Нomo habilis, за когото се предполага, че е сред първите създатели на каменни сечива.

Изследователите откриват, че зъбите на хобита са със същите размери като на днешните ниски хора. По други признаци, обаче, те нямат нищо общо със зъбите на съвременните хора. Зъбите на хобита разкриват уникална мозайка от примитивни черти, съществуващи при най-ранните хуманоиди, смесени с белези при много по-късни представители на вида, казват изследователите.

Например, кучешките зъби и премоларите са доста по-примитивни от кътните зъби, които изглеждат сякаш са се появили на много по-късен етап в еволюцията. Тези открития опровергават по-ранните твърдения, че зъбите на хобитите са били точно като на съвременните хора. От резултатите следва, че не може да става дума за съвременни хора с тежки аномалии, смятат учените.

Изследователите открили, че примитивните стоматологични функции на хобита са най-близки до екземпляри от вида Homo erectus, най-ранният наш неоспорим предшественик от остров Ява. НоHomo erectus е бил толкова висок, колкото съвременните хора.

Учените предполагат, че е възможно на изолирани острови предшествениците на хобита да са преживели драматичен нанизъм (изоставане в ръста под 130 см при мъжете), при което телата им са се смалили от около 165 до към 110 см, а мозъците им – от 860 кубически см до 426 см 3.

„Това преобръща представите ни за еволюционния произход на Homo floresiensis“, смята ръководителят на изследването Йосуке Кайфу, палеоантрополог от Националния природонаучен музей на Япония в Токио.

„Докато с времето човешкият вид развива по-големи тела и мозъци, хобитът показва, че изолацията би могла да преобърне този еволюционен тренд“, казва Кайфу.

Площад "Славейков"