Българските власти още не могат да твърдят със сигурност, че хакерските атаки срещу сайтовете на президентството и на Централната избирателна комисия по време на местните избори са били част от т.нар. "хибридна война", която Русия е обвинявана, че води срещу страни от НАТО, каза днес външният министър Даниел Митов.

"Що се отнася до кибератаките по българските институционални уебсайтове, все още няма как да кажем от какво естество са били, дали са били целенасочени, дали са били част от хибридна война", каза Митов. "Когато имаме напълно ясна информация, която ни дава основание да твърдим нещо категорично, ще го обявим, разбира се".

"Но трябва да си кажем следното: При всички положения мерки трябва да бъдат взети. Защото вие знаете, че понякога може да се окаже, че просто недобронамерени хора, несвързани с никаква организирана, целенасочена, хибридна стратегия, са решени да направят нещо, да навредят", добави той. "Трябва да сме много внимателни в оценките си и да имаме 100-процентово сигурна информация, за да твърдим нещо".

Вчера и днес Митов участва в среща на външните министри на НАТО, на която те обсъдиха стратегия т.нар. "хибридни заплахи". Под тях се имат предвид както преки военни така и пропагандни и дезинформационни кампании, провокации, вътрешно дестабилизиране на държави, разглеждани като неприятелски.

"Тук особен акцент беше сложен на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз", каза Митов. 

В европейската дипломатическа служба и в международния секретариат на НАТО са изградени няколко целеви работни групи, които се съсредоточават върху следните области: ситуационна осведоменост и ранно предупреждение, обмен на данни и разузнавателна информация, включително съвместен анализ, киберотбрана, стратегически комуникации, гражданско цивилно взаимодействие, обучение и провеждане на съвместни учения.

По време на срещата НАТО отправи покана към Черна гора да започне преговори за членство с алианса. Той препотвърди ангажимента си да запази сегашния си контингент от 12 000 души в Афганистан, който обучава армията и силите за сигурност на страната, както да продължи и финансова подкрепа за нея. Българският дял в нея е 500 000 долара годишно. България в момента има 84 военни в Афганистан, според таблица разпространена от главната квартира от алианса днес, а мандатът на страната ни е да поддържа там на ротационен принцип 110 военнослужещи.  Страната ни е готова при нужда да изпрати още десет военни съветници в Афганистан каза Митов.

Съюзниците препотвърдиха подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и подчертаха необходимостта да бъдат изпълнени Минските мирни споразумения между нея, сепаратистите в Донбас и Русия. НАТО повтори, че окончателно и трайно решение на конфликта не може да бъде постигнато при продължаващата анексия на Крим.