Ама вие казахте ли предварително на премиера? Ама защо жертвате стабилността? Ама вие сега Орешарски ли искате да върнете? Много въпроси чуваме от вчерашния ден насам, а и ще продължим да чуваме. Преди това въпросите бяха за „преврата“. По-преди бяха за „вкарването във война с Русия“. Още по-преди бяха за „преяждането с власт“.

А пък още по-преди, когато споменатият вече Орешарски все още бе премиер, въпросите бяха същите. Ама вие сега Борисов ли искате да върнете? Ама каква ви е алтернативата? Ама какво повече искате, нали не е шеф на ДАНС?

Това е омагьосаният кръг на доброволната глупост. На примиряването с блатото. Когато доброволно сме се съгласили, че преди всичко важни са личните отношения на хората във властта, а не нашето отношение към тях. Когато сме забравили да различаваме законно от незаконно, защото не можем да различим нарушители от охранители на правилата. Когато въобръжението ни е ограничено до избора измежду наличните престъпници и не смеем да поискаме нещо нормално. И когато вече сме напълно лишени от самочувствието, че можем да живеем в нормална среда, без да имаме кой знае колко високи изисквания към нея.

Нищо повече от това да наричаме човека човек, а бандита бандит.

Нищо повече от това да не се обръщаме на другата страна, когато слонът вече е изпочупил целия стъкларски магазин.

Нищо повече от това да имаме смелостта да кажем, че обвързването на изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна власт е доста повече от мафия.

Нищо повече от това да спрем да се правим, че приемаме за нормално един депутат да е гол като пушка на хартия, а цялата държава да знае какво владее.

Нищо повече от това да виждаме и да казваме в прав текст, че управлението очевидно не иска да се конфронтира с мафията. Независимо защо.

Нормалната среда е нормално да включва и различаване на редното от нередното. От нормален брой хора.

Редно беше премиерът да е до министъра на правосъдието, когато Народното събрание гласуваше приоритета на приоритетите, както пише в самата програма на правителството.

Редно беше човекът в главната роля да беше изпълнил главната роля по представянето, защитата и преговорите за „реформата на реформите“.

Но пък и също толкова редно е, когато гласът и името на човека в главната роля изплува няколко пъти около нередни неща, това да не бъде замитано по правило под килима.

Редно беше, когато 160 депутати излъжат цяла България и не спазят поетия с подписи ангажимент, цяла България най-малкото да заблежи това.

Редно беше тези, в чиито провал в борбата с престъпността и корупцията по високите етажи никой не се съмнява (6% доверие, измерено от социолозите – б.а.), да не бъдат изобщо допускани да се представят като легитимни изразители на мнение, което маскират като „държавническо“.

Забравяйки разликите между нормално и ненормално, между редно и нередно, сме се отправили надолу. И поединично. И глупаво позволяваме да бъдем разделяни – февруарци срещу протестъри, грамотни срещу неграмотни и – най-любимото ми напоследък – либерали срещу консерватори. (каквото и да означава това в български условия)

Свикнали сме да бягаме от очевидното. Да се държим оправдателно, когато трябва да кажем, че през нощта е тъмно. Когато очевидни лъжци, в чието присъствие човек инстинктивно си прибира портфейла във вътрешния джоб, продължават да твърдят, че тъмното е по-светло от светлото. А очевидните неща са просто очевидни.

Както това, че не можеш да убиеш ламята, ако се превърнеш в четвъртата й глава.

И е безсмислено да обсъждаш каквото и да е друго, ако няма ред и ако лошите не са в затвора.

Очевидно е наивно да говорим за увеличаване на майчинските с два лева, когато са откраднати пред очите ни 4 милиарда. Защо да не говорим за удвояване на майчинските? Но е също толкова очевидно, че управлението не иска да разследва кражбата на века и предпочита мафията пред майките, децата, учениците, лекарите, пациентите и т.н.

Очевидно е глупаво да спорим лява или дясна данъчна система е по-добра, след като каквото и да събере държавата, те пак ще го откраднат.

Очевидно е глупаво да вярваш на овластени магистрати, когато не забелязват очевидни престъпления.

Още по-очевидно глупаво е да се надяваме те сами да се преобразят. Напълно сами, докато ние в това време се радваме на трите папи и псуваме винетките.

Очевидно е, че сме лишени от напълно нормални и елементарни неща. А най-очевидното е, че сме толкова малко хората, на които им личи да им липсват тези мънички неща.