Богатството на този уникален език ме кара понякога да съжалявам, че не работя в радиото. Онова „Сигурно?!“, с което българинът изразява негативизъм и недоверие към нещо, което му набиваш в главата. Отговор без конкретен отговор. „Сигурно?!“ е като „Да бе, да...“

С още едно „ст“ обаче това е новата национална програма, която почват от днес милиц... пардон – полицията и социалното министерство.  Национална програма „Сигурност“ почти възражда доброволните отряди на трудещите се и ще изсипе в разкостените от крадци села с насилени бабички и обрани картофи едни 5000 безработни. Които може и да ги опазят от престъпността. Което си го пожелавам от сърце.

Че програмата ще оправи (временно) статистиките на безработицата и общия „тотал“ на властта, е отделна тема.

Това, което не прочетох в обявлението на щастливите реципиенти на средства, са няколко неща. Например:

- Каква е гаранцията, че тези безработни не са по-огладнели и от крадците, срещу които се налага да ги мобилизират?
- Как гарантираме – при положение, че полицаи с добра заплата и куп социални екстри се изкушават повсеместно от 10 лв., че новите блюстители на законността няма да го правят?
- Заложената цедка лицата да „не са осъждани за умишлени престъпления от общ характер и не са привлечени като обвиняеми, не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“, означава ли, че са добронамерени? Щото такива са и повечето от българските политици.

Сигурно?!