Дори под джихадисткото управление смъртта и данъците остават сигурно нещо, показва "Файненшъл таймс" в свое разследване.

През лятото "Даеш" ("Ислямска държава") въведе религиозен "десятък", известен като "зекят". Мансур, 26-годишен бакалин в източна Сирия, започнал да бави плащането му, като междувременно "нагласявал" счетоводните данни. Само седмица по-късно четирима чиновници на "Даеш" нахлули в магазина, като сами направили сметките, базирайки ги на продажните цени на стоките. Понеже на някои нямало етикети, един от тях се качил на мотоциклет и обиколил съседните магазини, за да вземе цени за справка.

Пет часа по-късно ревизията била готова. Сметката: акт за начет от 32 500 сирийски лири - $108.

"Те ми казаха: Лъжецо, как ще победим, ако не си плащаш зекята", казва Мансур, който крие истинското си име.

Петролът може да е основният източник на приходи на военизираната групировка, но дори ако самолетите на САЩ, Франция и Русия успеят да извадят от строя петролните ѝ кладенци, местните приходи ще продължат да държат на крак икономиката на "Даеш".

Разследването на в. "Файненшъл таймс" показва, че от данъци, плячкосване и конфискация джихадистите печелят толкова, колкото и от петрол.

ОТ КАКВО ПЕЧЕЛИ ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА?

Западното разузнаване, бивши бойци на "Даеш" и хора, които живеят в контролираните от групировката зони казват, че зекятът, другите такси и конфискациите осигуряват средствата, с които "Даеш" дава заплати на своите войници и служители и осигурява комунални услуги и евтин хляб в завладените от нея територии.

Зекятът датира от дните на Пророка Мохамед. Той изисква мюсюлманите със значителен доход да отделят 2,5% от капитала си за бедните и може да се използва от тези, които се борят за свещени каузи, с което "Даеш" оправдава неговото събиране.

Държава или не, самообявилият се халифат се простира върху половината от Сирия и една трета от Ирак, като държи властта си с помощта на малка армия от чиновници и доносници.

Илюстрация Financial Times

"Даеш" достига до почти всяка сфера на икономиката в завладените от нея територии, което ѝ докарва стотици милиони долари годишно. Групировката се домогва до всички пари от търговия, земеделие, парични трансфери от чужбина, но също така и до парите, които други правителства плащат за борба с нея.

Още преди да обяви административната си власт, групировката е рекетирала най-различни бизнеси. Според Rand Corporation преди завладяването на Мосул през юни 2014 г., "Даеш" е акумулирала около $875 млн.

В процеса на завладяване на земя от ограбването на банки, военни бази и плячкосването на домове са събрани значителни средства. При това, процесът е бил вещо администриран чрез учредяването на служби, в които имуществото се е оценявало, а 20% от неговата стойност са били давани на войниците, които са го отмъкнали.

След това конфискуваните стоки - автомобили, телевизори, мебели и всякакви други пособия, се продават в местни магазини за плячкосани стоки, където бойците и чиновниците на "Даеш" могат да купуват на половин цена.

През последната година данъците и конфискациите може би вече са изместили петрола като основен източник на приходи, смятат анализатори. Има интересна подробност - докато приходите от петрол отиват в лидерите на групировката, данъците и конфискациите поддържат местната администрация. Управителите на провинции надзирават събирането им чрез местен съвет по зекята, който е съставен от служители на "Даеш". Чиновниците имат известна независимост, като могат и директно да прибират в джобовете си част от събраното.

Например, таксите върху правителствените чиновници в Мосул вероятно са докарали на "Даеш" $23 млн. за последната година, след като правителството на Ирак продължи да дава заплати дори и след превземането на града.

Стойността на събрания зекят от отглеждането на зърнени храни и памук е докарал още $20 млн. А ако към тях се прибави и количеството в завладените от групировката зърнени складове, сумата набъбва на $200 млн.

През югоизточната граница на Турция до 600 камиона дневно влизат в Сирия, натоварени с най-различни стоки. Повечето от стоките минават през контролирани от групировката райони, където шофьорите и търговците си плащат данъците.

Ситуацията с Ирак е същата - смята се, че от внос на стоки от Ирак, през последната година са прибрани над $140 млн. като митнически вземания.

Абу Мохамед, търговец, който продава зеленчуци, казва, че много негови приятели са преместили бизнеса си от контролирани от правителството на Башар Асад територии в такива под контрола на "Даеш", защото там търговията е по-сигурна.

"Можеш да си оставиш магазина отворен и никой няма да ти пипне стоката. Само да си плащаш зекята", казва той.

Даеш е въвела единна система за налога на цялата си територия. Джихадистите прибират 2,5% от капитала на всички заможни жители и бизнеси, без значение дали става дума за фабрики или таксиметрови шофьори.

От фермерите се прибират по 5% от дохода от насаждения, ако са от изкуствено напоявани земи и 10%, ако са от зони без напоителни системи. "Даеш" следи изкъсо фермерите, като ги стимулира да доносничат за реколтата на техните съседи.  Но може да се плати и с услуги - лекарите в източна Сирия не плащат зекят, като веднъж седмично работят доброволно в болници на "Даеш".

Групировката печели на няколко пъти от това - чрез зекят от реколтата, но и чрез изкупуването ѝ на занижени цени. След това прибира данък от производителите на храни, а накрая - и от транспортните фирми.

Така че докато търговията върви, фермерите орат полетата, а роднините изпращат пари, "Даеш" има от какво да се храни.