Управлението на Федералния резерв на САЩ (Фед) увеличи основната лихва, което в по-голяма или по-малка степен означава оттегляне на подкрепата си от американската икономика, пише Блумбърг.

Увеличението беше очаквано, но въпреки всичко това, което ще се случи оттук натам, не е съвсем ясно. Инвестиционните банкери, трйдъри и анализатори, които бяха в университетите през декември 2008 г., когато тогавашният председател на Фед Бен Бернанке започна приключението, известно като ZIPR (zero interest-rate policy, "политика на нулевите лихви" на англ . ез.), сега са в 30-те си години и цялата им кариера е минала през това, което сегашният зам.-председател на Фед Стенли Фишър нарича "далеч от нормалните времена".

И все пак като за начало, ето кои ще спечелят, и кои ще загубят според анализаторите на Блумбърг:

Печелят:

Другите централни банки. Банк ъф Джапан, Европейската централна банка и Народната банка на Китай изливат все повече пари в техните икономики. Увеличаването на лихвите в САЩ ще стимулира още повече тези пазари. Победителите ще бъдат страните с ниска инфлация, които са големи износители за САЩ.

Губи:

Федералният бюджет на САЩ. Американското правителство ще плати около $2,9 трлн. повече лихви през следващите 10 години заради увеличаването на лихвените проценти.

Нито печелят, нито губят:

Потребителите. Лихвите по депозитите вероятно ще се увеличат, което ще стимулира хората да внасят повече пари в банките.  В същото време лихвите по кредитите ще нарастнат, така че ефектът ще се компенсира.

Печелят: 

Емитентите на дългосрочни държавни и корпоративни облигации. Мениджърите на пенсионни фондове отдавна чакат увеличението на лихвите, за да осигурят по-висок доход на своите вложители. Според проучване на JP Morgan Chase & Co през следващата година фонд мениджърите ще купят книжа с фиксирана доходност за над $86 млрд. Като към това се добави и сумата от $1 трлн., който институциите планират за следващите години, само през 2016 г. се очаква пазарът на облигации да нарасне с над $100 милиарда.

Губят:

Бразилия, Китай. Сякаш политическите проблеми и задълбочаващата се рецесия не са достатъчни, ами увеличаването на лихвите ще отслаби допълнително бразилския реал, допринасяйки до нарастване на инфлацията в най-голямата икономика на Южна Америка, която и без това надвишава 10% годишно. Доколкото в Китай, дългът нараства два пъти повече от темповете на икономиката. А да се опитваш да изцедиш 7% годишен ръст на БВП по средата на най-голямата кредитна вакханалия, е трудно да стане, с или без помощта на Фед.

Нито печелят, нито губят:

Банките. За да ползват рекордно евтиния ресурс на Фед банките бяха ограничени при лихвите и доходността им от други инвестиции. Сега те ще могат да прибират повече пари.

И все пак това е нож с две остриета, защото в процеса те ще трябва първо да плащат по-високи лихви по депозити, а след това да осребряват приходите си от кредитите.

Печелят:

Застрахователните компании. От доходността на своите инвестиции те изплащаха щетите. В същото време поради нулевите лихви средногодишната доходност на техните инвестиции беше 3,1% - най-ниската от половин век.

С увеличението на лихвите ще се подобри и доходността от инвестициите им, но това няма да стане веднага.

Губят:

Автомобилните производители. Увеличението на лихвите ще намали с 1% продажбите на нови коли в САЩ, което е 150 000 бройки годишно. Вероятно дилърите и производителите ще намаляват цени и ще измислят други отстъпки, за да компенсират това.

Нито печелят, нито губят:

Цените на суровините. При тях пиковете и спадовете стават постепенно, така че едва ли в скоро време ще има някакви драстични промени.

Печели:

Фед. Добри новини: Нивото на безработицата е най-ниско от 7 години и икономическият ръст надвишава очакванията. Банкоматите ще продължават да бълват пари.

Губи:

Фед. Твърде късно. Вдигането на лихвите може би е прекалено закъсняло и вероятно икономиката на САЩ ще потегли към втора рецесия.