На 16 декември 2015 г. председателят на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джанет Йелън обяви очакваното от всички повишение на диапазона на федералния лихвен процент на 0,25-0,50%. Това представлява първо повишение на лихвени проценти от далечната вече 2006 г., когато Фед започна да сваля лихвите с цел да „охлади“ прегряващата американска икономика. Днес е твърде рано да се говори за прегряване, но въпреки това предприетото повишение на лихвите изглежда като още една стъпка от страна на Федералния резерв към презареждане на своя инструментариум. Фондовите борси в сряда адмирираха тези действия, регистрирайки силни ръстове през борсовата сесия. В края на седмицата ентусиазмът донякъде изчезна, като инвеститорите станаха по-предпазливи относно очакванията си за следващите действия на Йелън.

Така на практика се сложи край на един неочаквано дълъг седемгодишен период на нулеви лихви, които служеха като основен инструмент за насърчаване растежа на американската икономика. Подобни експанзивни политики предприеха и Централните банки на останалите големи икономики, включително тези на Япония, Великобритания, Китай и Европейската централна банка. Нулевите лихви и увеличаване на паричното предлагане се оказаха масовата практика в борбата на централните банкери срещу финансовата криза.

Евентуалното поредно отлагане на повишението на лихвите в сряда би се приело от финансовите като негативен сигнал относно перспективите пред икономиката на САЩ. След внимателна комуникация с финансовите пазари, най накрая повишението на фондовия лихвен процент стана факт. Чувствително се разминават мненията на анализатори доколко повишението е осъществено в точния момент, дали е закъсняло или пък е подранило. Факт е, че Джанет Йелън сякаш успя да постигне това, което желаеше в краткосрочен план – повишение на лихвите без това да предизвика сътресения на финансовите пазари.

Към момента успя, но е рано да избързваме с крайните оценки. Не бива да се пропуска тук една стара сентенция относно практиките на централните банки, а именно, че за да бъдат действията им ефективни е необходимо, да бъдат изненадващи за пазарните участници.

В конкретния случай елементът на изненада твърдо не присъстваше на масата. Точно преди една година Федералният резерв прекрати политиката на количествено облекчение, давайки сигнал, че следващата логическа стъпка ще бъде повишение на лихвите. Доларът поскъпва спрямо еврото през 2015 г. Безработицата спадна на 5%. Фондовите пазари дисконтираха ефекта на по-високите лихви, а останалите централни банки побързаха да обявят разширяване на експанзивните парични политики.

И все пак голямата картина остава неясна. Финансовите пазари залагат на това, че федералния резерв ще приеме политика на плавно повишение на лихвите, избягвайки рискове от това да внесе шокове във финансовите пазари, увеличавайки тяхната волатилност. Това може и да се различава от плановете на Йелън и дори едно по-сериозно повишение на лихвите до нива 1-1,4% не може да се изключи напълно. Федералният резерв вече намекна, че може да излезе от пътя, по който се движеше до този момент, довел до исторически високи стойности на борсовите индекси отвъд океана, и направил капиталовите пазари прекалено зависими от действията на централните банки.

Все пак незабавните ефекти от увеличението на лихвите в САЩ могат да бъдат лесно отчетени – засилване на долара, спад на петрола и други суровини, увеличение на доходността (съответно спад в цените) на по-високо рисковите облигации и държавните ценни книжа на развиващите се държави. Това може да окаже натиск върху дефлационните процеси по света, включително и в България.

Ефектите на всички тези процеси в България ще са косвени и по-скоро ограничени. Удължаването на експанзивната политика на Европейската централна банка ще оказва допълнителен натиск надолу върху лихвените проценти в Европа, недопускайки повишения. По-евтиният петрол от една страна до известна степен се компенсира от скъпия долар, а от друга не се отразява съществено върху цените на дребно на горивата, но все пак това ще бъде благоприятно за транспортния, строителния и други сектори, зависими от тях.

Страната евентуално би могла да се облагодетелства косвено от това, че силният долар и евтин петрол се очаква да повлияят положително на по-големите европейски икономики, които са важен търговски партньор на България.

По този начин може да се очаква глобалните инвеститори да насочат своите погледи към стария континент през 2016 г., от което частично би могла да се възползва и България.

Но всичко това се случва в период, през който лихвените нива в САЩ, макар и повишени, се намират на дългосрочни ниски нива, типични за периоди на депресия, а не за охлаждане на прегряваща икономика.

Може ли Федералният резерв наистина да изненада пазарите на следващото си заседание?

---

Петко Вълков е изпълнителен директор на дружеството за управление на активи "Конкорд асет мениджмънт".