„Напънала се планината и родила мишка“ – тази арабска поговорка е най-подходяща за резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за установяване на мир в Сирия. Това е първата резолюция, прокарана от Москва от началото на войната в Сирия преди повече от 5 години. Тя носи отпечатъка на Путин, който се стреми да докаже, че нищо в тази държава не може да се случи без неговото съгласие. По такъв начин Москва потвърждава своето влияние и статута си на пълноправен участник във войната, но почти окупатор, след като досега осъждаше войните на своя съперник САЩ в Близкия изток.

Войната между сирийския режим и опозицията се превърна в регионален конфликт между Иран, от една страна, и Саудитска Арабия плюс Турция, от друга, както и в глобален сблъсък между американската и руската политика, които на свой ред подкрепят една от двете регионални групировки. Така, въпреки претенциите на сирийските участници в конфликта и войнствената риторика, решаването на кризата е в ръцете на гореспоменатите външни сили.

Асад вече заяви, че е съгласен да преговаря с организации, които не участват във въоръжената борба и не са терористични. Според него, всичките въоръжени съпротивителни сили са терористични. Ето защо, той няма да преговаря с тях. Това означава, че именно

Асад определя кой е терорист

Може би в случая се касае за благовиден претекст за отказ от преговори. Това е така, защото от неговите изявления става ясно, че въобще не желае да преговаря с опозицията и че иска сам да определи състава на преговарящите с режима, които, следователно, ще са и единствените нетерористи. С други думи, съгласието на Асад да преговаря е тактика, която в крайна сметка няма да доведе до налагане на политическо решение.

От своя страна, сирийската опозиция наскоро прие в Рияд платформа за преговорите, съдържаща условия, които са неприемливи за Асад. Тя отхвърля участието на сирийския президент, неговото обкръжение и властови елит в бъдещите преговори за преходния етап. Това означава, че делегацията на опозицията ще обсъжда бъдещето на страната едва след слизането на Асад от политическата сцена. От друга страна самият Асад и неговите приближени нееднократно заявиха, че отхвърлят всякакъв преходен период, както и смяната на властта в Дамаск.

Същевременно, иранското външно министерство заяви, че няма да признае легитимността на обединителния конгрес на опозицията, състоял се в Рияд. Всичките ирански фактори, включително и Върховният вожд Хаменей, са твърдо против идеята за отстраняване на Асад, което според тях може да се случи единствено по волята на сирийския народ. На практика обаче този народ няма възможност да вземе такова решение.

Какво всъщност се случи в Рияд?

В саудитската столица представителите на опозиционните организации излъчиха Висш комитет и го натовариха да състави преговорния екип и да бъде висшата инстанция по време на преговорите. Решено бе седалището на Висшия комитет да бъде в самия Рияд. Това означава най-малко две неща: първото е маргинализацията на всичките отряди на опозицията и изземване на правомощията им от Висшия комитет, с което биха се ограничили възможностите им да влияят върху преговорите, където са представени само от отделни лица, които не могат поотделно да формират позициите на този орган; второто е, че Саудитска Арабия оттук нататък ще дърпа конците както на Висшия комитет, така и на делегацията на опозицията на принципа „който плаща, поръчва и музиката“.

Иранско-саудитското противоборство

Ако горните изводи се окажат верни, това ще означава, че Саудитска Арабия и Ислямска република Иран ще бъдат решаващите фактори за съдбата на преговорите като представители на сирийския народ и режим. С други думи, решенията ще бъдат правени в контекста на преговорите между регионалните сили и техните спонсори – Русия, Запада и другите заливни държави, където сирийската опозиция няма да бъде представена. По такъв начин, решението ще е едновременно продукт на регионални и международни преговори. Това предвещава множество срещи в международен, регионален и местен обхват, в които ще се търси приемливо и за двете страни решение. Обект на последното е подялбата на баницата не само по отношение на Сирия, а цялостната подялба на региона, чиято карта навремето западните дипломати начертаха в съответствие с прочутия план Сайкс-Пико.

Трудно е при такива дадености да се очаква истинско решение на сирийската криза. Очевидно е, че Москва и Вашингтон не бързат да го сторят. Истината е, че сирийската криза се превърна в разменна монета в отношенията между великите и регионалните сили, като никой не се впечатлява от деструктивните ѝ последици. От тази гледна точка, обединителният конгрес в Рияд бе механизмът за поставянето на конфликта под международна опека при водещата роля на саудитските власти. Той също така изискваше съгласието на Турция за замяната на Истанбул, където е щабът на Сирийската национална коалиция, със саудитската столица. От своя страна различните отряди на сирийската опозиция не могат да се обявят срещу онези, които ги финансират и предоставят други помощи, тъй като това ще се отрази на боеспособността им. Що се отнася до режима на Асад, той все още гради илюзии за военна победа, разчитайки на непоклатимата подкрепа на Русия и Иран.

Виенският процес: тайни и бариери

На преговорите в Ню Йорк съдбата на сирийския президент не беше единственото препятствие за постигане на споразумението, отразяващо общия знаменател, което впоследствие залегна в резолюцията 2254 на Съвета за сигурност. Съществуват още много пречки пред „пътната карта“ за мир в Сирия. В рамките на трудните преговори между постоянните членки на Съвета за сигурност, както и външните министри на останалите членки на Международната група за подкрепа на Сирия, бяха направени взаимни отстъпки и постигнати компромисни формулировки, които позволиха постигането на консенсус.

У външния наблюдател възниква усещането, че в тази формула най-много са направените отстъпки от американска страна. Резолюцията потвърди комюникето от 14 ноември в резултат на Виенските преговори за поставянето на преговорите между сирийските представители в контекста на посредничеството на ООН с оглед съставянето на ново правитество в рамките на шестмесечен период, което на свой ред, под егидата и надзора на международната организация, да предложи проектоконституция, която да бъде утвърдена с изтичането на 18-месечен срок.

Вашингтон и Москва наложиха преговорите да започнат в Женева през първата седмица на новата година. Това бързане съответства на желанието на Джон Кери да бъде приета въпросната резолюция при американското председателство на Съвета за сигурност. Затова той се срещна с Путин в Москва миналата седмица. Това бе и причината САЩ да се откажат от първоначалното искане за оттеглянето на Асад от властта с формирането на преходно правителство след успешното приключваане на преговорите, т.е. след 4 до 6 месеца от започването им. В замяна на това, руснаците са възприели условието за продължителността на преходния период и да се отложи въпроса с отстраняването на Асад до самите избори.

Но още мастилото върху резолюцията не бе засъхнало, и

разногласията между Русия и Запада относно бъдещето на Асад бяха подновени

Според информирани източници, по време на преговорите, предшествали резолюция 2254, руските представители са настоявали да отпадне всякакво позоваване на „Женевското комюнике“, както и положението за създаване на преходно управление, на което да бъде възложена цялата пълнота на властта с оглед гарантиране приемствеността на държавните институции. Западните представители обаче наложили въпросното положение, съгласявайки се с руското условие резолюцията да се позове на двете виенски срещи (на които, за разлика от женевските преговори, бе представен и Иран). Стана очевидно, че Москва се стреми да загърби Женевското комюнике, прието тогава, когато още нямаше заплахата "Даеш", не бе станала очевидна катастрофата на „смяната на режима“ в Либия, а Русия все още не беше се намесила военно в самата Сирия. В документа е постигната компромисна формулировка: вместо руската редакция, в която става дума за „тероризъм“ и заплахата от него, както и за „правителството на Сирийската арабска република“, от една страна, и американската редакция, в която се говори за „режима на Дамаск“. Така в окончателния вариант фигурират термините „сирийските власти“ и „правителството“.

Втората пречка касаеше времевите рамки за сформирането на преходното правителство. Кери предлагаше това да стане в рамките на месец или два, докато Лавров настояваше на шест месеца, поради което в резолюцията няма упоменаване на срок. Що се отнася до третата пречка, тя касаеше прекратяването на огъня. Документът не обвързва началото на преговорите с прекратяването на огъня, а това да стане с първите стъпки от страна на представителите на сирийското правителство и на опозицията към политически преход под егидата на ООН. Остава открит въпросът дали самата "Даеш", както и „Джебха ал-нусра“, ще спазват тази уговорка и каква ще е ролята на иранските и иракските шиитски отряди, участващи на страната на Дамаск, с оглед изискването на изтеглянето на всички чуждестранни бойци в съответствие с определен график.

Черните и белите списъци

Четвъртата пречка е свързана с проблема с терористичните организации. Преговорите на участниците не успяха да утвърдят единен списък, след като йорданският външен министър Насир Джауда докладва за резултатите от консултациите, проведени в Аман с различни представители. Представеният от него списък включва 167 терористични групи. На аргументите в полза причисляването на „Ахрар ал-Шам“ и „Джейш ал-ислам“ към тях, представителите на арабски държави отвърнали с ответното искане за включването в списъкана на 18 ирански милиции, сред които и „Бригадата ал-Кудс“ на революционните гвардейци. В крайна сметка било решено да бъде съставена работна група в състав Иран, Русия, Йордания и Франция, която да изготви нов документ, който да бъде внесен в ООН. За да не остане по-назад и Турция предложила разширяването на списъка с Партията на демократичния съюз под ръководството на Салех Муслим, макар че САЩ подкрепят нейните военни формации – Отрядите за народна защита, в битката им срещу "Даеш". И макар че представителят на ООН на бъдещите преговори Стефан де Мистура е предложил Муслим да бъде част от преговорния екип.

Така идваме и до петата пречка, свързана с представителите на опозицията, включени в „белия списък“. Русия настоявала за прехвърлянето на параграфа, позоваващ се на решенията на разширения конгрес на опозицията в Рияд, в преамбюла на резолюция 2254, където да бъдат споменати и срещите на опозицията в Москва и Кайро. Всичко това, според руснаците, би позволило на Де Мистура да избере участниците в преговорите. Вашингтон от своя страна се е съгласил с това предложение, но не и с внушението за включване в текста на позоваването на двете конференции на толерираната от Асад опозиция, проведени в Дамаск и в Хасака под патронажа на кюрдските автономни власти. На тези две събития, състояли се успоредно на конгреса в Рияд, е било провъзгласено сформирането на Демократичен сирийски съвет.

В заключение следва да припомним предупреждението на Путин, отправено непосредствено след приемането на резолюция 2254, а именно, че Русия все още не е използвала цялата си военна мощ в Сирия и че ще използва „допълнителни военни средства“, ако това се наложи. Всичко това показва, че международните и регионалните противоборства около Сирия ще продължават и занапред. Евентуално ескалиране на руското участие във военните действия ще предизвиква съответни контрамерки от страна на поддръжниците на опозицията с предоставянето на най-модерни образци нападателни оръжия. Всичко това вещае нови нещастия за сирийския народ, който вече пета година живее в условията на разпаднала се държава, а за Европа – нови бежански вълни.

---

Текстът е написан специално за Клуб Z.