Недостигът на достатъчно санитари, медицински сестри и специалисти е основната причина за извънредния труд в лечебните заведения. Персоналът е принуден да поема чести смени и да работи повече от законоустановеното, което неминуемо се отразява и на качеството на предлаганите здравни услуги.

Изводът е на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ), която в началото на декември провери как се изпълнява трудовото законодателство в болниците. Открити бяха 4000 нарушения, но най-фрапиращите бяха свързани с работа на 24-часови смени.

"В някои случаи се налага един работник да поеме една смяна, веднага след което да поеме втора смяна. А за да се прикрие нарушението за извънреден труд при втората смяна работникът поема смяната на граждански договор, като по този начин избягва отчитането и плащането на извънреден труд", коментира Теодора Дичева, директор "Правно осигуряване на инспекционната дейност" в ГИТ.

В хода на проверката са открити лица, които в нарушение на разпоредбите работят на два целодневни трудови договора в различни болници и отделно са сключили и граждански договори, с които на практика се озаконяват 24-часовите смени. Всичко това се прави, защото в лечебните заведения недостига персонал, категорични са инспекторите.

Липсата на доктори и медицински сестри не е новина и съвсем скоро беше потвърдена и от Българския лекарски съюз. Според данните на съсловната организация всяка година страната напускат над 500 различни специалисти, най-вече хирурзи, акушер-гинеколози и анестезиолози. При медицинските сестри тенденцията е даже по-голяма, защото те имат повече възможности за работа зад граница.

"Не е ясно каква част от лекарите заминават и колко от тях се връщат обратно в страната, но самото желание да се реализират извън страната е достатъчно показателно за размерите на емиграцията", коментира неотдавна д-р Юлиян Йорданов, председател на акредитационния съвет на лекарския съюз.

Междувременно стана ясно, че Националната здравноосигурителна каса няма да заплати надлимитната дейности на лечебните заведения в страната. Това са всички услуги, които болниците са предоставили на пациентите, извън поставените от правителството в началото на годината ограничения. По силата на разпоредбите те могат да харчат до 90% от бюджета си за 2014 г. и всяко лечение над този процент остава за тяхна сметка.  

По последни данни става дума за около 55 млн. лв., които болниците няма да получат, защото Надзорният съвет на здравната каса няма правно основание да ги преведе. Затова председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцеслав Грозев подготвя официален документ, с който ще поиска отмяна на правителственото постановление 57, с което бяха въведени лимитите.

"Ние нямаме друг инструмент освен преговорите за основния и допълнителния пакет в момента и понеже ще бъде пълен нонсенс да се допусне пак да се работи в лимит, преговаряме и настояваме да се изплатят надлимитните средства", категоричен е д-р Грозев.  

Според някои експерти, докато лекарският труд не бъде калкулиран в клиничните пътеки или не се намери механизъм, който да гарантира доходите им, болниците няма да могат да задържат качествен персонал. Медиците ще продължат да бягат в чужбина, а пациентите да бъдат лекувани посредствено от претоварени с работа специалисти.