Администрацията на Барак Обама години наред е имала тайни контакти с хора от обкръжението на Башар Асад, разкрива в. "Уолстрийт джърнъл".

Целта била да се ограничи насилието и диктаторът да бъде убеден да се откаже от властта. Опитите обаче се оказали неуспешни.

Изданието се позовава на анонимни американски и арабски официални представители.

Отначало САЩ търсели пукнатини в режима в Дамаск, за да насърчат евентуален военен преврат. Не се намерили обаче много пробойни.

Контактите били спорадични и съсредоточени върху конкретни въпроси. На моменти висши служители разговаряли директно помежду си или изпращали послания чрез посредници. В ролята на посредници били Иран и русия - главните съюзници на Сирия.

Асад се опитвал в различни моменти да установи контакт с Вашингтон, за да заяви, че САЩ трябва да се обединят с него в борбата с тероризма. През 2011 г., когато режимът му започва репресии срещу протестиращите и военнослужещи започват да дезертират, агенти на американските служби набелязали офицери от алауитското шиитско малцинство, от което е и кланът Асад. Тези хора потенциално биха могли да извършат смяна на властта. 

Политиката на Белия дом тогава била да се стигне до преход в Сирия. За целта трябвало да бъдат открият пукнатини в режима и да бъдат предложени стимули на хората на Асад, за да го изоставят. Но спойката на режима се оказала устойчива, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Той останал непокътнат, а репресиите продължили. 

През август 2011 г. Обама публично призова Асад да се оттегли, припомня изданието. Така вместо да го убедят да се махне, тайните контакти може би са подхранили усещането му за легитимност и безнаказаност. Това е спомогнало за подклаждането на сегашните разпри между световните сили за бъдещето на сирийския лидер при евентуално уреждане на конфликта. Съответно били спъвани и усилията за консолидиране на международната борба срещу "Даеш" ("Ислямска държава").

 "Контактите бяха по конкретни въпроси, не като при Куба или Иран, където смятахме, че чрез тайни двустранни преговори ще решим проблема по същество", разказва един от източниците. "Например в даден момент казвахме: Бихте могли да създадете по-добра атмосфера за прекратяване на огъня, ако спрете да пускате варели бомби". 

Двата основни елемента от стратегията на Белия дом за Сирия - политически и военен натиск над режима, често удряли на камък. Това налагало постоянна смяна на тактиката.

 "Този режим е много гъвкав политически. Много са хитри, винаги опипват почвата, търсейки слаби места", казва Робърт Форд, бивш американски посланик в Дамаск. 

Към лятото на 2012 г. стратегията на Вашингтон да режисира смяна на на властта в Дамаск вече се провалила. Тогава започнали да подкрепят бунтовниците. Усилието обаче набирало скорост много бавно.

"Русия удвои подкрепата си (за Асад - б.р.), Иран също, и американските усилия на практика нямаха ефект", заяви бивш служител на администрацията.

Тогава САЩ предупредили чрез руски и ирански представители сирийския лидер да не изполва химическо оръжие. Американски представители разговаряли със сирийските си колеги и директно. 

Зам. държавният секретар Уилям Бърнс, пенсионирал се година по-късно, се свързал поне два пъти по телефона със сирийския външен министър Уалид Моалем, за да предаде предупрежденията. Въпреки това атаките със зарин през август 2013 г. погубили според някои оценки 1400 души. Макар да  заплаши с военна акция, Обама сключи сделка с режима за ликвидиране на химическия арсенал.

Част от жертвите на атаката със зарин през 2013 г. в
дамаското предградие Гута. Снимка Уикипедия

През следващите две години Вашингтон преориентира посланията си съм Дамаск, фокусирайки се върху ограничаване (сдържане) на конфлика. Има и още една причина да се поддържат отворени каналите за комуникация - петима америански граждани остават в плен като заложници или в неизвестност в Сирия. Помощник-държавният секретар Ан Патерсън е разговаряла със сирийския заместник-външен министър Файсал Мекдад поне два пъти за съдбата им.

По-късно администрацията на Обама се върнала към дипломацията, за да накара сирийското правителство да преговаря. В разговорите бил въвлечен Халед Ахмад - бизнесмен от провинция Хомс и доверено лице на Асад. Той служел като главен емисар на сирийския лидер в контактите със Запада.

"Асад търсеше начини да разговаря с Белия дом", казва Джошуа Ландис, експерт по Сирия и професор в Униерситета на Оклахома. Ахмад бил неговият говорител.

Уилям Бърнс лично предупреждавал сирийския външен министър.

В края на 2013 г. Робърт Форд, за когото по-горе вече стана дума, се срещнал с Ахмад в Женева. Американският дипломат казал, че САЩ все още търсят политически преход след режима на Асад. Емисарят на Дамаск обаче Ахмад контрирал, че САЩ и Западът трябва да помогнат на сирийското правителство да се бори с тероризма.

Възходът на "Даеш" през 2013 г. заварил администрацията неподготвена, а Асад открил в него по-добър шанс да се позиционира като партньор в борба срещу терора, продължава "Уолстрийт джърнъл". Година по-късно, когато САЩ разширили обсега на въздушните удари срещу джихадистите, служители на Държавния департамент се свързвали по телефона с колегите си в сирийското външно министерство. Те гарантирали, че Дамаск няма да закача американските самолети в сирийското небе, твърдят официални лица от Вашингтон.

Тази пролет бившият служител на Белия дом Стив Саймън се срещнал с Асад в Дамаск. Визитата била инициирана и уредена от Ахмад. Саймън я представил като своя лична инициатива, която не е предприета от името на правителството. 

На срещата Саймън очертал стъпките, които режимът би могъл незабавно да предприеме - да спре бомбардировките с варели, да воюва повече срещу "Даеш" вместо срещу други бунтовници и да сътрудничи на ООН. Асад отвърнал с познати клишета за борбата с тероризма, но и показал известна благосклонност към прекратявания на огъня при условията на правителството.

През следващите месеци в Белия дом се разгорял дебат дали да се удвои американската съпртива срещу Асад или да се даде приоритет на борбата с "Даеш" за сметка на мисията за сваляне на режима. Така завършва статията на "Уолстрийт джърнъл".