Article_top

Клуб Z

На прага на Новата година актьорът и режисьор Мариус Куркински ни посреща в малката и уютна гримьорна на Малък градски театър "Зад канала", за да поговорим за болката, за радостта, донесена от влизането в образите на шекспировия Клавдий, превъплъщаването в градоначалника или в Светловидов, за "Някой посети душата ми" и за надеждите и очакванията от бъдещето, разказва БГНЕС.

"Някой посети душата ми"

В края на ноември над 3000 души станаха първите зрители, които имаха възможността да съпреживеят историята за страдание и стигнат до просветлението, разказана от Мариус в няколко актьорски превъплъщения в "Някой посети душата ми" по част от романа „Братя Карамазови” на Ф. М. Достоевски.

„Грозна мида, в която се крие най-прекрасната перла на света! Много хора за съжаление, не можаха да отворят мидата. Самото Православие е уникално с това, че не всеки може да го разбере. Разбирането е от Светия Дух, а Него го няма, там където липсва благочестие”.

„Вселената в 65 минути! Смисълът! Грешната ни, ниска суета... и Доброто.Толкова тъга и толкова Надежда!”

„Това не беше филм, а истинско, изключително преживяване” – тези думи са малка извадка от десетките коментари в социалната мрежа след премиерната прожекция.

"Някой посети душата ми" се появи от само себе си", казва Мариус за филма, който ще има още една прожекция на 17 януари 2016 година в емблематичното кино "Люмиер". За текста на Достоевски, Куркински споделя, че искал да играе на сцената от дълго време, но докато репетирал проумял, че текстът е прекалено тежък и труден, за да се произнася в редово представление всяка вечер пред публика.

„И така остана във времето. Казах си по-нататък и направих "Сънят на смешния човек" - фантастичен разказ на Достоевски, на моноспектакъл и тази част на „Братя Карамазови” ми стои в главата като една от най-големите текстове, написан от човек", споделя Мариус.

"Някой посети душата ми" не е точно филм, той е едно лично послание. Мога да го нарека една филмова импресия, в която само аз играя, с един режисьор, един оператор, един режисьор на монтажа, един композитор, един саунддизайнер. "Някой посети душата ми" е нещо много лично, извън всякаква система, извадено от сърцето. Това е душевна среща и душевно послание, което би трябвало всеки, гледал филма, да стигне до него по личен път и начин", казва актьорът-режисьор.

Куркински разказва, че според първите коментари и начин на приемане, видял, че има "взиране в картината" и "вслушване в словото на Достоевски", което за него е много.

"Това е свръх текст, изключителен автор... Как да кажа, това е отгоре спусната информация и стига да не ѝ се пречи да бъде произнесена както трябва, тя няма как да не бъде докосваща и въздействаща. Благодарен съм, че това ми се случи", каза Мариус. "Някой посети душата ми" е нещо много лично, извън всякаква система, извадено от сърцето", добавя ной..

За изминалата 2015-а и нейните уроци

„2015-а година ми донесе много радост от професията, защото имах шанса да изпълнявам четири роли – Клавдий в „Хамлет” на Шекспир, Градоначалникът в „Ревизор” от Гогол, „Сънят на смешния човек” от Достоевски и Светловидов в „Юбилей” на Чехов. Само тези имена като бъдат изброени и това са редови представления, които са минали над 50 пъти на сцена, с изключение на "Юбилей". Това е една школа, актьорски труд, обучение и среща с приятеля, със съмишленика в изкуството на театъра, това е лицето на публиката, която беше изключително много и ме подкрепяше с присъствието си, с мълчанието си, с проникването в текста и с радостта да прониква в текста. Това е един процес, който се осъществява с актьорски труд”, казва актьорът и цитирайки Достоевски продължава: „Това е един тайнствен и неясен процес”.

„Това ми донесе тази година – реална среща със словото и как то отеква в сърцата на живите хора. „Отеква сърцето ми и го възкреси”, както се казва в „Сънят на смешния човек”, за което съм благодарен. Това ме прави щастлив. Но то трае кратко, защото веднага следва следващото представление и много бързо и скоро идва страхът за него. Мигновено е щастието”, смята Мариус.

Мариус Куркински избягва да коментира състоянието на културата у нас и отношението на държавата към нея.

„Интересувам се от това, което става извън сцената. Не съм някакъв превъзнасящ се човек, който не знае къде живее, аз съм част от всичко, което става и също съм притиснат от случващото се. Но специално за културата не искам да говоря от името на артист, който говори за състоянието на културата. Защо – защото работата на действащия артист е да предлага творчеството си, да предлага своите постижения и да не коментира кой му пречи или кой му помага за това да ги изпълни. Засега поне съм категоричен в това отношение и не коментирам политическа ситуация, защото съм убеден, че човек, който трябва да си свърши работата и знае какво трябва да изпълни като художествено произведение, той ще го направи независимо от това къде се намира”, категоричен е Куркински.

Откровен е, че се ядосва най-вече на себе си, на своите грехове, на своите допуснати грешки.

„Голяма задача ми е да не прехвърлям яд, претенции или злоба на друго човешко същество. Това ми е голяма задача, а се ядосвам, че понякога не успявам и обвинявам други хора. Това е грешно и много лошо”, признава актьорът.

Винаги следва съветите на проф. Крикор Азарян и на сцената оставя тайна, предизвикваща публиката.

„След стотното представление на „Дамата с кученцето”, аз много пъти съм го казвал, но и сега му е мястото, той ме извика и пак ми каза: Не се опитвай чак до край така да те разбират, това усилие започва да си личи. Тогава се замислих и си поставих задачата да не показвам най-съкровеното послание, а да го пазя като свещ на вятъра в изпълнението си. И това проработи много добре, защото събужда трепет и желание за откриване в публиката. Този съвет ми свърши много работа, още на следващото представление усетих последствията от този съвет”, казва още Куркински.

Той не следва само това послание на покойния проф. Азарян – следва неговото отношение към театъра, към колегите, към публиката, към тълкуванието на текста... „И най-вече, че това е обич, заниманието и възприемането на театъра е обич и от двете страни – и от публиката, и от тези, които го правят”, заяви Мариус.

Надеждите за 2016 г.

„Много е страданието. Аз се моля за по-малко страдание, за повече вяра, защото вярата в Бог никъде не кара някой да наранява другия. Вярата казва да се молиш за врага си. Пожелавам си това. Пожелавам си човечеството и хората да открият най-сетне своето подчинено на Бога съзнание и да спрат да се правят, че всичко това, което ни заобикаля като свят, като постижения, като общество, че това е най-важното. Не – най-важното е да се открие връзката на душата с Бога и да се обслужва тази връзка. И второто – да се обича ближния, както себе си”, открехна леко вратата към душата си Мариус Куркински.

 
КУЛТУРА мариус куркински

На прага на Новата година актьорът и режисьор Мариус Куркински ни посреща в малката и уютна гримьорна на Малък градски театър "Зад канала", за да поговорим за болката, за радостта, донесена от влизането в образите на шекспировия Клавдий, превъплъщаването в градоначалника или в Светловидов, за "Някой посети душата ми" и за надеждите и очакванията от бъдещето, разказва БГНЕС.

"Някой посети душата ми"

В края на ноември над 3000 души станаха първите зрители, които имаха възможността да съпреживеят историята за страдание и стигнат до просветлението, разказана от Мариус в няколко актьорски превъплъщения в "Някой посети душата ми" по част от романа „Братя Карамазови” на Ф. М. Достоевски.

„Грозна мида, в която се крие най-прекрасната перла на света! Много хора за съжаление, не можаха да отворят мидата. Самото Православие е уникално с това, че не всеки може да го разбере. Разбирането е от Светия Дух, а Него го няма, там където липсва благочестие”.

„Вселената в 65 минути! Смисълът! Грешната ни, ниска суета... и Доброто.Толкова тъга и толкова Надежда!”

„Това не беше филм, а истинско, изключително преживяване” – тези думи са малка извадка от десетките коментари в социалната мрежа след премиерната прожекция.

"Някой посети душата ми" се появи от само себе си", казва Мариус за филма, който ще има още една прожекция на 17 януари 2016 година в емблематичното кино "Люмиер". За текста на Достоевски, Куркински споделя, че искал да играе на сцената от дълго време, но докато репетирал проумял, че текстът е прекалено тежък и труден, за да се произнася в редово представление всяка вечер пред публика.

„И така остана във времето. Казах си по-нататък и направих "Сънят на смешния човек" - фантастичен разказ на Достоевски, на моноспектакъл и тази част на „Братя Карамазови” ми стои в главата като една от най-големите текстове, написан от човек", споделя Мариус.

"Някой посети душата ми" не е точно филм, той е едно лично послание. Мога да го нарека една филмова импресия, в която само аз играя, с един режисьор, един оператор, един режисьор на монтажа, един композитор, един саунддизайнер. "Някой посети душата ми" е нещо много лично, извън всякаква система, извадено от сърцето. Това е душевна среща и душевно послание, което би трябвало всеки, гледал филма, да стигне до него по личен път и начин", казва актьорът-режисьор.

Куркински разказва, че според първите коментари и начин на приемане, видял, че има "взиране в картината" и "вслушване в словото на Достоевски", което за него е много.

"Това е свръх текст, изключителен автор... Как да кажа, това е отгоре спусната информация и стига да не ѝ се пречи да бъде произнесена както трябва, тя няма как да не бъде докосваща и въздействаща. Благодарен съм, че това ми се случи", каза Мариус. "Някой посети душата ми" е нещо много лично, извън всякаква система, извадено от сърцето", добавя ной..

За изминалата 2015-а и нейните уроци

„2015-а година ми донесе много радост от професията, защото имах шанса да изпълнявам четири роли – Клавдий в „Хамлет” на Шекспир, Градоначалникът в „Ревизор” от Гогол, „Сънят на смешния човек” от Достоевски и Светловидов в „Юбилей” на Чехов. Само тези имена като бъдат изброени и това са редови представления, които са минали над 50 пъти на сцена, с изключение на "Юбилей". Това е една школа, актьорски труд, обучение и среща с приятеля, със съмишленика в изкуството на театъра, това е лицето на публиката, която беше изключително много и ме подкрепяше с присъствието си, с мълчанието си, с проникването в текста и с радостта да прониква в текста. Това е един процес, който се осъществява с актьорски труд”, казва актьорът и цитирайки Достоевски продължава: „Това е един тайнствен и неясен процес”.

„Това ми донесе тази година – реална среща със словото и как то отеква в сърцата на живите хора. „Отеква сърцето ми и го възкреси”, както се казва в „Сънят на смешния човек”, за което съм благодарен. Това ме прави щастлив. Но то трае кратко, защото веднага следва следващото представление и много бързо и скоро идва страхът за него. Мигновено е щастието”, смята Мариус.

Мариус Куркински избягва да коментира състоянието на културата у нас и отношението на държавата към нея.

„Интересувам се от това, което става извън сцената. Не съм някакъв превъзнасящ се човек, който не знае къде живее, аз съм част от всичко, което става и също съм притиснат от случващото се. Но специално за културата не искам да говоря от името на артист, който говори за състоянието на културата. Защо – защото работата на действащия артист е да предлага творчеството си, да предлага своите постижения и да не коментира кой му пречи или кой му помага за това да ги изпълни. Засега поне съм категоричен в това отношение и не коментирам политическа ситуация, защото съм убеден, че човек, който трябва да си свърши работата и знае какво трябва да изпълни като художествено произведение, той ще го направи независимо от това къде се намира”, категоричен е Куркински.

Откровен е, че се ядосва най-вече на себе си, на своите грехове, на своите допуснати грешки.

„Голяма задача ми е да не прехвърлям яд, претенции или злоба на друго човешко същество. Това ми е голяма задача, а се ядосвам, че понякога не успявам и обвинявам други хора. Това е грешно и много лошо”, признава актьорът.

Винаги следва съветите на проф. Крикор Азарян и на сцената оставя тайна, предизвикваща публиката.

„След стотното представление на „Дамата с кученцето”, аз много пъти съм го казвал, но и сега му е мястото, той ме извика и пак ми каза: Не се опитвай чак до край така да те разбират, това усилие започва да си личи. Тогава се замислих и си поставих задачата да не показвам най-съкровеното послание, а да го пазя като свещ на вятъра в изпълнението си. И това проработи много добре, защото събужда трепет и желание за откриване в публиката. Този съвет ми свърши много работа, още на следващото представление усетих последствията от този съвет”, казва още Куркински.

Той не следва само това послание на покойния проф. Азарян – следва неговото отношение към театъра, към колегите, към публиката, към тълкуванието на текста... „И най-вече, че това е обич, заниманието и възприемането на театъра е обич и от двете страни – и от публиката, и от тези, които го правят”, заяви Мариус.

Надеждите за 2016 г.

„Много е страданието. Аз се моля за по-малко страдание, за повече вяра, защото вярата в Бог никъде не кара някой да наранява другия. Вярата казва да се молиш за врага си. Пожелавам си това. Пожелавам си човечеството и хората да открият най-сетне своето подчинено на Бога съзнание и да спрат да се правят, че всичко това, което ни заобикаля като свят, като постижения, като общество, че това е най-важното. Не – най-важното е да се открие връзката на душата с Бога и да се обслужва тази връзка. И второто – да се обича ближния, както себе си”, открехна леко вратата към душата си Мариус Куркински.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

фрунзе

"...да се молиш за врага си..." Мариус е поредната жертва на стремежа към оригиналност!
Анонимен's picture
Анонимен

офенбах

а пък Фрунзе е поредния убийствен комплексар в активно състояние на баналност .

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията