Преди 16 години и няколко дни, на 12 януари 1998 г., Европейският съюз забрани една нова страховита технология – клонирането. И по-точно – клонирането на хора. Все по-либералният Стар континент не се поколеба да забрани работата на десетки учени, които усилено ровеха в ембриони, потяха се над микроскопите и сътвориха някои от най-иновативните лечения именно покрай концепцията, че можем от една клетка да повторим човешко същество.

Клонирането е обект на интерес от страна на ученици, медици и инженери и същевременно оспорвано от църквата, различни социални групи и от онези, които смятат, че не е редно да се бъркаме в „работата на майката природа“.

Същевременно то засегна болезнено една дълбоко вкоренена в човека идея – че е уникален. Ако онези с белите престилки и очилата са способни да ни лепват на високотехнологичен ксерокс и утре да има още един като нас, е трудно да настояваме за своята неповторимост.

Интересът на научната общност към клонирането идва още през 30-те години на миналия век, като първият успешен опит е с попови лъжички. През 1952 г. Робърт Бригс и Томас Кинг пренасят соматични (телесни, а не полови) клетки от жаба в яйцеклетки и така създават първия клонинг на жив организъм.

Но клонирането всъщност е по-стара практика, и съществува в природата. Думата klon идва от гръцки, и означава именно... „клонче“. И копие на жив организъм, което при растенията се постига далеч по-лесно. Прабабите ни са практикували това клониране – вкореняването на отводки или резници, или по-простичко казано, отрязването на клонче и самостоятелното му развитие до пълноценно растение.

В природата също съществуват клонингите, дори и при висшите организми. Няколко видове влечуги, сред които и известният и величествен комодски варан, могат да се размножават чрез партеногенеза – същия метод, по който е роден и Христос, поне според Библията – непорочно зачатие. В Ню Мексико и Аризона дори живее един гущер, чиито вид е напълно амазонски – женските раждат само женски.

А хората пък от време на време раждат еднояйчни близнаци – деца с идентично ДНК.

Но не природните феномени възмутиха обществото, а идеята човек сам да може да бърка в тайнството на живота.

Какво представлява този метод?

Необходима е само една соматична клетка, чието ядро се изсмуква със специален ултратънък капкомер и се пренася в яйцеклетка с отстранено ядро. И хоп – имаме вече клонинг.

Новата клетка се стимулира с външен дразнител, за да започне да се дели. Делящите се клетки се имплантират в стената на матката и като резултат се развива пълноценен организъм, който е генетично еднакъв с родителския. За разлика от половото размножаване тук няма мъжка и женска полова клетка, а само „родител“ и „приемник“.

Разбира се, „само една“ е учебникарско описание на проблема. Небезизвестната овца Доли например е 1 от 277 оплодени яйцеклетки. От които са имплантирани 29 ембриона, а от тях се раждат три овце. Само една оцелява. Колкото по-сложен е организмът, толкова по-труден, бавен и скъп е процесът. Това не е случайно – процедурата всъщност е много груба към яйцеклетката и често я уврежда необратимо.

А тъй като още няма автоматична система, която да извършва горната процедура, картинката на уморения и потен учен с капкомерче над микроскопа е всъщност абсолютно точна.

И как стигаме до 1998 година

През 1996 г. шотландски учени от института „Розлин“ клонират овцата Доли. Не просто за забавление – според тях създаването на стволови клетки е ключ към лекуването на хората от болести като паркинсон и алцхаймер. И не може да им се отрече – много експерименти с клониране през последните десетилетия наистина помогнаха на развитието на работата със стволови клетки, онези, които дават началото на всички други.

И ако Паркинсон и Алцхаймер са все още нелечими, то някои заболявания на нервната система и тумори вече успешно се третират с подобна терапия.

Доли започва живота си с каталожен номер 6LL3. Но след като са минали през 277 клетки, 29 ембриона и съответно овце майки, шотландците решават, че оцелялата такива премеждия топка вълна заслужава собствено име. Вдъхновява ги американската певица Доли Партън, известна с пищния си бюст – тъй като клетката, дала началото на Доли, е взета от млечна жлеза.

У Доли обаче се проявява един от нещастните странични ефекти на технологията – тя боледува от рак на белия дроб и артрит. С изключение на тези две болести организмът й е напълно нормален и тя дори ражда 4 агнета по нормалния начин – но през 2003 г. я приспиват заради прогресиращия рак. „Бях трогната, състезавахме се за популярност“, казва по този повод „кръстницата“ й Доли Партън.

Добрата новина е, че преди няколко години японски учени все пак успяха да клонират мишки, които нямаха никакви здравословни проблеми и изживяха стандартния миши живот. По-сложните и големи организми обаче все още дават много отклонения.

Оттогава са клонирани още десетки видове – коне, прасета, крави, кучета, камили, биволи, котки.

Още от първите опити започва да се говори и за човешко клониране. Интересът към опитите с човешки клетки се засилва в средата на 60-те години на ХХ век.

През 1966 г. Нобеловият лауреат Джошуа Ледерберг се обявава за човешкото клониране и генното инженерство в статия, публикувана в „Америкън натуралист“, а на следващата година се изявява и във всекидневника „Уошингтън пост“. Тогава вече предизвиква яростната реакция на консервативния учен и биоетик Леон Кас. Той започва ожесточени дебати по темата и заявява, че „програмираната репродукция на човека на практика ще убие човещината“.

Може би най-известни защитници на клонирането на хората са италианският доктор Северино Антинори и неговият американски колега Панайотис Завос, които през 2001 г. станаха извести като първите лекари, обявили, че ще експериментират с клониране на човешки индивиди.

Година по-късно, през април 2002 година в Обединените арабски емирства д-р Антинори прави изявление, че в началото на следващата година трябва да се роди първият клониран човек. След месец той съобщава за още три жени, за които се предполага, че са бременни с клонирани ембриони.

Информацията остава непотвърдена, но през март 2009 г., д-р Антинори заявява в интервю, че с негова помощ на бял свят са се появили три клонинга – вече на по 9 години, които са в отлично здраве. Доказателствата отново липсват, смущава несъответствието в годините и това поставя изявленията му на ниво „жълта преса“.

На 27 декември 2002 г. пък агенция Франс прес съобщава, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от фенската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд“. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете. В края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. компанията така и не представя научни доказателства за тези твърдения.

Забраните

Въпреки че експериментите с клониране продължават, опити процесът да бъде забранен се правят още от самото му откриване. В много страни са криминализирани само някои негови аспекти като репродуктивното и терапевтичното клониране (използване на човешки стволови клетки за лечение на заболявания), в други то е забранено изцяло. На 12 януари през 1998 г. в Европейския съюз са забранени всички дейности, свързани с клонирането на хора. Решението на ЕС става допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство, но влиза в сила чак през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

През 2005 г. ООН приканва страните, членуващи в организацията, да забранят всички форми на клониране, тъй като те „противоречат на достойнството на човека“. В резултат на това на 8 март 2005 г. е подписана Резолюция 59/280.

Клонирането на хора е забранено в Испания (от 1995 г.), в Салвадор (1997 г.), в Колумбия (от 2000 г.), в Естония (2001 г.), в Мексико (2002) и във Франция (2004 г.).  В Бразилия, Германия, Япония и Великобритания съществуват специални закони, свързани с различните видове клониране, които определят границите на позволеното в тази област. Във Великобритания например е позволено терапевтичното клониране.

В САЩ забраната съществува още от 1980 г. През 2003 г. е забранено както репродуктивното клониране, така и терапевтичното. През 2009 г. обаче забраната за последното отпада.

В България не е разрешено репродуктивното клониране, както и всякакви опити с човешки клетки в тази насока. Страната ни като членка на ЕС попада и под законодателството, което забранява възпроизвеждането на животински клонинги и използването им за хранителни цели.

Няколко мита за клонингите

Фантастиката през последните десетилетия употреби и злоупотреби с идеята за клониране на хора, като вкара невинните копия в много страховити и любопитни сценарии. Така се зародиха и множество митове около клонирането...

А всъщност, ако някой ден ви направят клонинг, той няма да е идентичен с вас. Първо, ще е значително по-млад – и дори когато стигне вашата възраст, е много възможно да е доста различен, защото средата влияе на развитието ни не по-малко от ДНК-то ни.

Дори идентичните близнаци не са идентични – например за разочарование на криминалните писатели те имат различни пръстови отпечатъци – дори малките разлики на движението на околоплодните води променя този уникален детайл от човешкото тяло.

Също като близнаците клонингите няма да наследят талантите и качествата на първообраза си. Клонинг на Хитлер няма непременно да стане зъл диктатор. Клонинг на Айнщайн може да не прояви интерес към математиката и физиката и да стане, да речем, български депутат.

Етични и религиозни аспекти

Привържениците на експериментите с клонинги гледат на забраните като на опит да се спре прогресът на науката. Генните инженери продължават да изтъкват възможностите за широкото му приложение в медицината.

Противниците на идеята често се обосновават с ниския процент на оцелелите ембриони и големия брой на клонингите, които впоследствие развиват различни дефекти. Етичните съображения срещу клонирането се появяват заради опасенията, че то застрашава физическата и психическата неприкосновеност на човека. Съществуват теории, които го определят като „научен фашизъм“ или „фабрика за органи“.

Привържениците на конспиративните концепции пък открито заявяват, че клонирането не е нищо повече от метод за създаване на „супер войници“ и „супер хора“, които ще са генетично подобрени и ще изместват човешката раса.

Религията отхвърля категорично възпроизвеждането на човешки организъм от една-единствена клетка. Ватиканът отдавна е заклеймил клонирането и много други опити с човешки и животински клетки.

Клонирането обаче не е просто важно научно откритие. То е един от първите примери как напредъкът в науката ще сблъска човека с нови, немислими досега морални, етични и чисто обществени дилеми. И накара човечеството да се огледа и да осъзнае – светът се променя бързо. Много бързо.

--------

Този материал вече е публикуван в списание „Клуб Z”. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.