Петър Кънев е депутат от "Коалиция за България" и е зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Инженер-икономист по образование, той е собственик на полиграфическа група "Демакс". Кънев е вицепрезидент на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), но членството му е "замразено" заради участие в 42-ото Народно събрание.

- Г-н Кънев, през последната година темата за сблъсъка между дребния и среден бизнес и големите вериги не излиза от публичното пространство. Какво е последното й развитие?

- Дебатите по промените в Закона за защита на конкуренцията вървят доста емоционално. Мисля, че и двете страни, които участват в него, имат своите доводи. В същото време виждате, че през годините имаше доста изкривяване в търговската политика на големите вериги. Аз не ги обвинявам, обвинявам липсата на държавност и на контрол на държавата върху работата с дребните клиенти.

Темата за регулациите на работата на големите вериги е тема и в цяла Европа. А виждате, че толкова години Франция и Германия, и доста други сериозни икономики, не са решили проблема.

Доколко ние сме прави в исканията ни с внасянето на тези промени, времето ще покаже. В понеделник имаме последна среща в парламента преди внасяне на корективи за второ четене на закона. Ще обсъдим дали понятието значителна пазарна сила трябва да остане във вида си, защото има опасения, че се отваря една доста широка врата за санкции от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Вторият голям въпрос е дали КЗК действително има капацитет и компетенции да контролира и регулира отношенията на големите вериги към малките производители.

Но така или иначе истината е една. Последните години (а и самите представители на големите вериги не го отричат) имаше изкривяване в отношението им към малките производители.

Мен по-скоро ме тревожи един друг въпрос - не виждам защо част от веригите отказват да публикуват годишните си отчети. Мисля, че това не говори за прозрачност. Готови са да си платят глобата за непубликуване в Търговски регистър, а част от тях пък работят на загуба. Не виждам защо една българска фирма трябва да си плаща десетте процента данък печалба, а точно търговските вериги работят на загуба в България.

В последно време покрай "Южен поток", а и други теми, въпроса за двойния стандарт спрямо България е много актуален за мен. Ще направя паралел, не виждам защо трябва да спрем "Южен поток", а да работи "Северен поток". Защо български фирми трябва да работят на печалба, а големите немски или австрийски вериги да работят на загуба в България.
 

- В коментара на КЗК за промените в закона ведомството обърна внимание, че няма право да оценява частни търговски договори, визирайки тези между доставчици и вериги. Как ще коментирате това?

- Според вас кой трябва да има компетентност и права, освен държавата? Да наемем частна фирма, която да оценява частни договори? Абсурдно е.

- Все пак това са частни договори и презумпцията е, че са конфиденциални.

- Това е работа на КЗК. А договорите за т.нар. картелиране не са ли договори между частни лица? Не е ли договореност между частни фирми? Така, че това не е сериозен мотив. За нас по-сериозният въпрос е доколко имат капацитет да вършат това. А това, че са длъжни да го вършат, е друга тема. И е без коментар. Но темата още не е приключила, тепърва ще имаме доста сериозни дебати по нея.

- Тази седмица излезе доклад на Института за пазарна икономика, според който големите вериги помогнали за осветяване на икономиката, като бяха изчислили приноса им за икономиката с близо 5 млрд. лв. за последните десетина години.

- Четох доклада. Почти всичко е истина, но част от нещата са тълкувани по доста различен начин. Не коментираме, че има изсветляване на икономиката чрез големите вериги. Не коментираме, че работят няколко десетки хиляди човека в тях. А в същото време не се пише колко работни места бяха закрити в малките магазинчета точно заради тях.

- Но в доклада бяха пресметнали, че дори в най-лошия случай затворените места се компенсират с разкритите в хипермаркетите.
 

- Няма да коментирам. Знам само, че който поръчва музиката, той плаща.
 

- Как гледате на тезата, че големите чужди инвеститори напускат България? През февруари в рамките само на няколко дни стана ясно, че белгийската Delhaize (б.ред., собственик на веригата супермаркети "Пикадили") и германската Praktiker продават бизнеса си у нас на местни компании.

- Не виждам никаква връзка. Това е нормална практика в цяла Европа и цял свят. При едни нормални отношения едни вериги работят на загуба и напускат. Други вериги работят на печалба, правят добър марж и в един момент продават, защото са стигнали пика си. Не може да се търси някакъв план-клин заради цялата тази история.

Просто тъй наречените чуждестранни инвеститори трябва да свикнат да работят в България така, както работят в Европа. Ние не сме задният двор на Европа и не желаем да бъдем. Искаме същата прозрачност от "Кауфланд", "Метро" и други, каквато има в Австрия и Германия. Не сме съгласни да бъдем третирани като втора ръка европейци.
 

- Ако може един личен въпрос - вие все пак сте представител на едрия бизнес, как така взехте присърце интересите на дребния?

- По всички показатели излиза, че не съм едър бизнес, въпреки че съм вицепрезидент (със замразен статут) на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. По критериите на ЕС микропредприятие е с до 9 човека персонал, от 9 до 50 човека е малко, от 50 до 250 е средно. В България предприятията от едрия бизнес са под 1% от всички. Но съм част от работодателите, така за го кажем.

Веднага ще ви обясня. Големият проблем на България са малките и средните фирми. Големите ще се оправят, големият винаги има възможност да се оправи, малкият трудно ще се оправи.

По данни на статистиката в българската икономика работят около 350 000 фирми. От тях 324 000 са т.нар. микропредприятия. В тях работят 638 000 човека. В едно българско микропредприятие работят средно 1,8 човека, грубо сметнато. Това са всички тези малки магазинчета, сервизчета, основно в сферата на услугите. На практика 92% от всички работещи фирми в България са микропредприятия.

Малките фирми са 22 660. В тях работят 440 000 човека. Под 20 във фирма, при европейски стандарт 50. Броят им е 6,5% от всички компании. Така малките и средните фирми правят около 98% от всички предприятия. В тях работят 1,1 милиона души.
Сами разбирате, че тези 1,1 млн. души са гръбнакът на работещите в България. Не са големите фирми. По обем брутен вътрешен продукт, естествено, че големите фирми създават икономиката. Но по брой работни места и като заплата малките и микрофирмите формират голямата маса. И затова трябва да им помогнем.
 

- И как ще им помогнете?

- Това, което е длъжна една голяма фирма с 200 или 300 човека да изпълнява като административни изисквания, трябва да прави и фирма от двама човека. И затова моето предложение, бях внесъл промени, но ги оставихме за дебатиране след изборите, е да направим поне 20-30 поправки за да облекчим работата на микро и малките предприятия.

Само един пример - и най-малката фирма трябва да разполага с 29 документа, когато му дойдат на проверка от инспекциите по труда. Това са 140 страници хартия. Обяснете ми за какво е на една фирма от 1,8 човека правилник за организация на работното време? Кой кого ще контролира - мъжът жената или жената мъжа?

Обяснете ми защо трябва да има план за отпуските. Въобще, тази глупост, която я въведе навремето Дянков, кому е нужна?

Обяснете ми защо трябва да има ревизионна книга? Тези неща трябва да отпаднат.
Сами разбирате, че като отиде един инспектор на проверка в една фирма и каже: Дай да ти прегледам документите, веднага следва въпросът: И сега какво ще правим? Това е една чиста корупционна среда. 140 страници документи. Умножете ги по 350 000 фирми. Кому са нужни тези 50 млн. страници хартия?

Тук не обвинявам правителството, нито предишното, нито сегашното. Обвинявам всички законотворци, които последните 20 години в т.нар. Кодекс на труда и една сюрия други закони, сме ги отрупали и са обрасли с хиляди безумни глупости.
 

- Всичко това е хубаво, но винаги излиза въпросът: Не е ли това популизъм? Не е ли само за да се спечелят повече гласове за евроизборите или изобщо да се потуши напрежението?

- Както виждате, това ще го правим след изборите. Не говорим за популизъм. Ако имате малко гаражче, популизъм ли е да направите една папка със 140 страници документи и като ви дойде ревизията да ви питат половин ден къде ви е правилникът за организация на работното време, при положение, че работите вие и жена ви?

Големият проблем е, че оставихме малките и микро фирмите да мрат. Твърди се, че над 150 000 такива фирми са закрити през последните 4 години.

Няма популизъм да се говори за малките и средните фирми. В цяла Европа работните места са в микробизнеса и малкия бизнес. Темата не е никак популистка. Тя години наред е била популистка, защото нищо не се е правело. Аз не знам защо скочиха синдикатите срещу мен със специална декларация да ме заклеймят, че съм орязвал правата на работниците, като съм предложил да отпаднат от Кодекса на труда за микропредприятията всякакви глупости като правилник за работното време, за работната заплата, за отпуските.
 

- Добре, но нали БСП обеща да върне пушенето в заведенията? Всички хотелиери и ресторантьори казват, че тя е съсипала бранша.
Не успяхме да го прокараме. Аз бях един от тези, които в предизборната кампания твърдяха, че законът трябва да се върне в нормалния му режим. Не заради това, че обичам да пуша, а заради това, че държавата не може да си играе с бизнеса. Малките ресторантчета и кафенета са точно в този сектор - с до 9 човека персонал. Един ремонт на заведение с всичките климатизации е между 5000 и 40 000 лева. Стотици милиони се инвестираха. И сети се някой от предишното правителство, въведоха нов режим. Не става така. Бизнесът иска предсказуемост, не може да бъде лашкан от днес за утре.

Видяхте, че в зала популизмът спечели и поправката в закона не можа да мине. Но пак ще я внесем след изборите. Искаме да се върне старият режим на работа, на разделените за пушачи и непушачи заведения.

Не виждам защо трябва да бъдем една от трите страни в Европа с най-тежък режим за пушенето. В много неща тичаме пред вятъра, а не бива.

Не виждам защо покрай истерията с Украйна трябва да сме първите, които да заклеймяваме Русия като агресор. Защо трябваше да тръгваме да правим декларация в парламента, добре, че спряхме това. Първи в Европа парламентът ни да се занимава с декларации.
 

- Темата за "Южен поток" има развитие, вижте, че се получи противопоставяне между министъра на икономиката Драгомир Стойнев и еврокомисаря Гюнтер Йотингер заради изключването на проекта от европейското енергийно законодателство. Как виждате бъдещето на газопровода?

- Този проект може да се коментира след като приключат изборите за европейски парламент и има нов еврокомисар. В този проект България трябва да си гони своя интерес и ние имаме интерес той да стане. А това, че Америка не го иска, и че Европа се поддава на внушения, е друга тема. Това е чиста геополитика. Не виждам защо България трябва да страда от геополитиката на големите.

Този проект ни трябва на нас и той трябва да бъде направен. Лошото е друго - че вече няколко години след голямата газова криза от 2006 г. само си говорим за диверсификация на източниците на доставки. Говорим за интерконектора с Турция, защо вече 6 години нямаме интерконектор? Защо не ни е готов интерконекторът със Сърбия? А с Гърция? Защо години наред само приказваме?
 

- А защо при правителството на Тройната коалиция не се направи нещо по този въпрос?

- Тогава започна нещо да се прави, след голямата криза тръгнаха тези разговори. Но изгубихме буквално 6 години в разговори.

- Държавата говори и за реиндустриализация. Това не е ли противопоставяне на загрижеността за дребния бизнес?

- Реиндустриализацията не е нова тема и не е измислена от нас. Още през 2010 г. беше тема на ЕС. През 2012 г. вече имаше и решение на Брюксел. Както винаги, еврократите се сетиха сума ти години след Лисабонската стратегия, че направиха грешка, като накараха Европа да изнесе своите производства в азиатските страни и я тласнаха към високотехнологични и екологични химери. В един момент се оказа, че Китай и САЩ отказват да влязат във всякакви световни екологични спогодби. Не желаят да подписват Спогодбата от Киото, Европа подписва всичко. Затова в момента всяка втора стока, която се продава в Европа, включително и в България, е произведена в Азия. Закриха се милиони работни места и Европа влезе в криза с безумна безработица, от която не виждам как ще излезе.

Затова и темата реиндустриализация излезе на дневен ред. В момента правителството в лицето на вицепремиера Даниела Бобева и министъра на икономиката имат работен вариант на такава програма, нека излязат нещата и тогава ще ги коментираме.
 

- Но реиндустриализацията засега се свързва конкретно със заявения интерес на държавата да купи "Химко", което не прави много добавена стойност.
- Във всеки случай ако някои си представя, че реиндустриализацията ще бъде изливане на десетки милиони във фалирали фирми, това няма да стане. Първо, това не е стратегия на правителството и второ, парите ги няма, защото не са гласувани в бюджета.

Ние нямаме намерение да строим "Кремиковци" или "Химко". Аз неведнъж съм казвал, че винаги когато дойдат избори, почваме да строим тунела под Шипка и да пускаме "Кремиковци". Независимо кой е на власт. Под реиндустриализация просто ще се разбира увеличаването на добавена стойност в продукцията. България е на първо място по износ на слънчоглед. Защо изнасяме суровина, а не правим масла тук?

"Химко" няма да коментирам, не знам чисто технологично дали е възможно пускането му. Но в парламента правихме анализ за "Кремиковци". Там част от производството може да заработи във всеки момент. Става дума за електропещите, горещото валцуване, където са правени сериозни инвестиции в последните 5 години преди 1990 г. Между другото, има интерес и е много вероятно това да стане.
 

- Държавата ли ще купи тези цехове на "Кремиковци"?

- Не. Държавата няма нищо общо. То е собственост на частна фирма. Само частникът ще реши какво ще прави по-нататък. Но има интерес и сметките излизат да бъде пуснато в производство.