Какво се случва с "Шарли ебдо" година по-късно? 

След 7 януари 2015 г., когато при атаката на редакцията на вестника загинаха общо 12 души, хумористичният вестник се превърна в символ на свободата на словото, на либералните ценности, а хаштагът #JeSuisCharlie взриви социалните мрежи. Първият брой, създаден от оцелялата част от редакционния екип, беше продаден в 7,5 млн. копия. 

Но сега същият този редакционен екип чувства, че е оставен да носи бремето само. Поне така смята финансовият директор на изданието Ерик Порто, който оцелява от атаките като се скрива зад своето бюро, докато отмине стрелбата.

"Чувстваме се ужасно сами. Надявахме се, че и другите ще правят сатира също", казва той днес пред "Франс прес". "Но никой не иска да се присъедиин към нас в тази борба, защото е опасно. Може да умреш, докато го правиш."

Месец преди атаките вестникът е изправен пред заплахата да спре да излиза, тъй като продажбите са паднали под 30 хил. броя. Изглежда, че неговият провокативен хумор, който не признава бариери, е излязъл от мода.​ 

Повечето хора не знаят, че екипът е под полицейска охрана, още от 2006 г., когато публикува карикатурите на Мохамед. В редакцията и преди 7 януари са били слагани бомби.

Въпреки предишните заплахи обаче, кървавата атака на братята Саид и Шериф Куачи в скромния офис на вестника на тиха улица в Париж е шокираща.

Атентатът, за който отговорност пое "Ал Кайда", отне живота на едни от най-изявените карикутаристи на "Шарли ебдо"- Charb, Cabu и Wolinsk.

Корицата след атаката. Надписът гласи: "Всичко е простено". Една година по-късно това не изглежда толкова сигурно.

Дарения идват от цял свят, абонаментът стига 200 хил. Въпреки че губи някои от основните си фигури, изданието продължава да излиза - 16 страници, всяка сряда, като все така се надсмива над всички религии и политици.

Но нещата вече не са същите. Начело застава Лоран Сурисо, известен като Рис, който оцелява от атаките, но е сериозно ранен. 49-годишният Рис поема управлението и става основен акционер в изданието. Но част от екипа не е доволен от новото положение, обвинява ръководството в липса на прозрачност при управлението на парите, които идват като дарения и голяма част, от които карикатуристите искат да отидат в помощ на семействата на загиналите. С времето тези въпроси се решават, но през септември един от най-прочутите карикатуристи на вестника - Луз, обявява, че е твърде травмиран и напуска "Шарли ебдо".

"Хората, които изгубихме, оставиха огромна, чудовищна празнина", казва Порто. "Някои не искат да работят с нас, защото смятат, че е много опасно и това е разбираемо. Над главите ни виси Дамоклиев меч", смята той. 

Екипът, който се състои от около 20 души, скоро се премести на ново място в свръхзащитен офис. Освен това адресът се пази в пълна тайна.

Въпреки трудностите и опасностите, хората от "Шарли ебдо" казват, че са решени да продължат безмилостно да се надсмиват над Франция и останалата част от света.

"Въпросът за автоцензурата не стои. В противен случай би означавало, че нападателите са спечелили", казва Порто. 

"Ако нещо в новините ни предизвика, отново ще нарисуваме пророка Мохамед", уверява той. 

Корицата на броя, който отбелязва 1 година от атаките изобразява брадат мъж, който е Господ, с автомат "Калашников" през рамо, а заглавието гласи: "Една година: Убиецът е все още някъде там". От него са отпечатани 1 млн. копия. Броят ще е двоен- 32 вместо 16 страници, на цена от 3 евро и излиза в сряда, в навечерието на мрачната годишнина.

Много от карукатурите на "Шарли ебдо" през тази година обаче предизвикаха силна критика и неодобрение. 

Когато Рис изобрази удавеното 3-годишно сирийско дете Айлян под табела на Макдоналдс в някакъв опит за критика на консуматорското общество, той беше обвинен в расизъм, лош вкус и безчувственост. И отново повдигна въпросът за границите на осмиването.

След атаките "Шарли ебдо" получи мощна финансова инжекция и сега се чете по цял свят. 

"Много повече хора ни четат днес, те откриха специфичния хумор на Шарли", обяснява Порто. Той смята, че продажбите ще се стабилизират около 100 хил. броя, макар че през изминалата година бяха необикновено високи.

Паричният поток обаче не е направил нищо, за да излекува психологическите и емоционални травми на екипа, а джихадистките атентати от 13 ноември, при които 130 души изгубиха живота си в Париж, още повече затрудняват процеса.

"Всичко отново се връща - след 13 ноември и сега с едната година от атакака", казва Порто. После добавя: "Но ние няма да се откажем. Не искаме те да са умрели напразно."