Нито едно лечебно заведение в страната не е сключило договор за скъпите дейности по радиохирургия с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), написахме преди няколко дни. Действащи клинични пътеки има, но липсват правни основания публичният фонд да ги финансира, защото по закон през 2016 г. касата не може да харчи пари за нови болници и медицински процедури. С други думи, най-ефективните и модерни процедури за премахване на тумори ще продължат да бъдат недостъпни, противно на всички обещания за комплексно и безплатно обслужване на онкоболните в страната. По този повод потърсихме подуправителката на здравната каса Иванка Кръстева.

ДО 8000 ЛВ. ЗА ИЗРЯЗВАНЕ НА ТУМОР У НАС

- Г-жо Кръстева, ще могат ли българските пациенти да ползват новите линейни ускорители в страната, които се очаква да спрат „тъжния керван“ от онкоболни към съседна Турция (по думите на здравния министър д-р Петър Москов)? Информацията, че нито една от болниците с модерна апаратура не е подписала договор със здравната каса по двете клинични пътеки за радиохирургия притесни много хора.

Миналата година нямаше как да се сключат договори, защото нито едно лечебно заведение в България не отговаряше на изискванията – голяма част от тях не бяха закупили и узаконили апаратурата, нужна за извършване на тази медицинска дейност. Сега обаче всички са си взели разрешителните, имат съответното лъчетерапевтично отделение от трето ниво на компетентност, което поглъща в себе си дейности по радиохирургия, и няма никакъв проблем да работят с касата. Ние няма да подписваме нови договори. Болниците, които кандидатстват само за радиохирургия, ще подпишат допълнителни споразумения (анекси) към съществуващите индивидуални типови договори за работа по клинични пътеки. Тези, които са заявили и друга дейност в областта на онкологията, трябва да сключат и договор за осъществяване на клинични процедури. Договорите могат да влязат в сила още от 1 януари 2016 г. или от датата, на която съответното лечебно заведение е изпълнило изискванията за налична апаратура, периферни структури, отделения, персонал и прочие.

- Тези анекси не противоречат ли на Закона за здравното осигуряване, който забранява на здравната каса да финансира нови болници и дейности през 2016-а? 

В закона действително е записано, че „предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не може да се разширява“. Пак там обаче е уточнено, че когато има потребност и когато има необходимост по Национална здравна карта, тогава цитираният текст не се прилага и анекси могат да се сключват.

- Националната здравна карта обаче още не е действащ нормативен акт. Как ще се определя тогава необходимостта от радиохирургия, за да се подписват споразуменията?

Има утвърдени областни здравни карти, които са част от националната здравна карта, и са постъпили в Министерството на здравеопазването още в началото на декември. В тях са посочени не само потребностите, но са вписани и съществуващите към онзи момент високотехнологични апарати. Има и становище на съответните областни комисии и на националния консултант по лъчетерапия, че тази дейност е необходима за здравноосигурените граждани в собствената им страна. Знаете, че за пациентите в България беше ходене по мъките да получат достъп до това лечение. Когато миналата година се договориха клиничните пътеки за радиохирургия, стана невъзможно Министерството на здравеопазването да покрива тяхното лечение зад граница. Касата от своя страна не можеше да заплаща процедури в лечебни заведения, които не работят с европейските формуляри. И пациентът оставаше във въздуха – нямаше нито една институция, която да му подаде ръка, без да наруши закона.

НЗОК УВЕРИ: ОНКОБОЛНИТЕ НЯМА ДА СИ ПЛАЩАТ ОПЕРАЦИИТЕ

- Към момента колко лечебни заведения са изявили желание да подпишат такива споразумения? 

Подадени са две заявления – от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и от „Сити Клиник – УМБАЛ“ ЕООД. Според последната информация, с която разполагам, на 7 януари болница „Св. Иван Рилски“ е подписала споразумението си със софийската районна здравна каса. За съжаление не можем да предполагаме кои от останалите ще подадат заявления за сключване на анекси, защото това е процес, който зависи от договорните партньори. Ние не можем да ги задължим да кандидатстват.

- Достатъчни ли са двете клинични пътеки за гарантиране на дейностите по радиохирургия?

По принцип клиничните пътеки са много на брой, могат да се комбинират и по две, алгоритъмът им да стане един и по този начин да се намали административната тежест за болниците и те да работят с по-малко документи. Самата дейност по радиохирургия тепърва ще бъде дискутирана с Българския лекарски съюз след размразяването на преговорите по Националния рамков договор (НРД) за тази година. Първата работна среща се състоя вчера, на 7 януари, и все още е рано да се правят заключения.

- Вярно ли е, че здравната каса няма да покрива редица онкомедикаменти, защото е задраскала над 1000 продукта от позитивния лекарствен списък? Информацията се появи в няколко печатни и онлайн медии.

Това не е вярна информация. По въпроса сме изготвили анализ и съвсем скоро ще излезем с официално становище, за да не допускаме интерпретации по темата. Успяхме да договорим много нови лекарствени продукти за 2016 г. За малък брой от редките продукти без алтернатива дори Надзорният съвет ни разреши да направим второ договаряне, в резултат на което от скъпоструващите лекарства за лечение на редки заболявания не останаха такива, които да не бъдат предоставени на здравно осигурените граждани. Извън позитивния списък останаха продукти с алтернативни форми и медикаменти, които струват стотинки. Имаше и едно лекарство, което самата фирма не пожела да ни предостави за реимбурсация. То се прилага в акушерството и гинекологията и според компанията нито една жена не се възползва от правото си да го получава по каса, защото е евтино и 98% от продажбите са на свободния пазар.

- Разполага ли касата с 400 хил. лв. за изграждане на системата за пръстово идентифициране в болниците и аптеките?

Рано е още да се каже. Това е предполагаема стойност, защото обществената поръчка още не е приключила. 

НЕ НА ШЕГА: "РАЗЧИТАТ" НИ ПРЪСТИТЕ ОТ 1 АПРИЛ 2016-А

- Можете ли да гарантирате, че дори хората, които са в тежко състояние, без живи близки и роднини около себе си, ще могат да ползват системата и да получават необходимите лекарства от аптеката? 

Разбира се, устройствата за пръстово идентифициране са мобилни, а личните лекари правят домашни посещения, така че пациентите могат да бъдат регистрирани в системата докато са в собствения си дом. По закон общопрактикуващият лекар не може да изпише лекарство, без да се е запознал със състоянието на пациента си, т.е. няма как да издаде рецепта, без да го е видял по един или друг начин. Ако вървим по стъпките на правилата и закона, не би трябвало да има хипотеза, при която да има пациент, който да бъде затруднен да ползва терапията си.

- Според много хора четците ще са затруднение, защото сега всеки може да влезе в първата аптека и да си купи почти всичко без рецепта и без пръстово идентифициране...

Но това не е правилно и крие страшно много рискове за хората. Не може да се подхожда толкова безотговорно. Пациентите би трябвало да се радват на системата за пръстово идентифициране, защото само по този начин институцията, която харчи техните пари, може да охранява тяхното здраве. Не можем да бъдем съучастници в това пациентът да бъде зле лекуван. Ако не иска да отиде на лекар, няма как да го накараме, но не бива да толерираме да пие лекарства, които не му помагат. Можем да му подсигурим и най-скъпия медикамент, но само ако е неговият. Защо трябва да харчим пари за лекарство, което не му помага или да го лекуваме по клинична пътека, която не е неговата пътека? Самият факт, че всички разходи, които касата извършва, са растящи, означава, че някъде има грешка.

- С анкетите за измерване на удовлетвореността на пациентите ли ще търсите тази грешка?

Това е важно, защото пациентът не смее сам да ни информира. А ако оценката накара болниците да бъдат по-отговорни в работата си, малкото пари, които ще бъдат похарчени за социологическа агенция, ще имат положителен резултат. Освен това всички ще бъдат по-спокойни, защото оценката няма да бъде оставена на субективен фактор. Например, ако служител на касата ви звънне по телефона и ви пита дали сте доволна, но знае, че сте Стоянка, и попълва анкетна карта с вашите данни, не можем да бъдем безкрайно категорични, че служителят не е проявил субективизъм. Затова, когато нещата са изнесени,  могат да струват много по-малко, но да реализират много по-добър резултат.

- Оптимист ли сте за всички промени в сектора, които тепърва предстоят?

Освен че съм оптимист, съм и реалист. Знам какви са възможностите на здравната каса, но какво ще се случи, тепърва ще разберем. Вярвам, че ще ни се случи едно добро НРД, една добра работа по основния и допълнителния пакет, защото така или иначе и двата пакета са изцяло финансирани от нас. Ще ни се случи едно връщане на отстъпки от производителите и вносителите на медикаменти значително по-голямо от полученото в края на миналата година. Договорихме нови лекарства, за които е медицински доказано, че по-добре лекуват пациента, разширихме обхвата на медицинските изделия, които заплащаме. Очаквам доволни пациенти и стриктни договорни партньори, за да продължим да работим добре.