Симона Русева

ЗАЛЦБУРГ – Имах право да мисля, но не и да говоря. Така започва изповедта си някогашната прислужница на Хитлер Елизабет Калхамер (89 г.) Възрастната жена за първи път нарушава заповедта да мълчи.  Пред екип на в. “Залцбургер нахрихтен” тя споделя преживяното в някогашната вила на фюрера “Бергхоф” край Берхтесгаден, превърната от него във втора централа на властта редом с Берлин.


През 1943 г. тя си търси работа. От службата по заетостта й предлагат това, за което хиляди девойки мечтаят – прислужница на Хитлер. Майка й я съветва да се откаже. Служителката обаче е категорична – да не би да е полудяла да откаже работа при на фюрера?

“Почувствах се смазана. А и какъв позор, аз дори не знаех къде се намира “Бергхоф”. Не го признах и се престорих, че ми е известно как да стигна до там”, споделя сега Калхамер.Осведомява се и поема. Трябва да премине през три есесовски поста, докато стигне до вилата.“Къщата беше пълна с гости, там беше и фюрерът”, спомня си Елизабет. С течение на времето тя се убедила, че Хитлер обича компаниите.

Има ли гости, вечерята се сервира късно. Всичко приключва призори, а Хитлер рядко става от леглото преди 2 ч. след обед.
Новата прислужница е преминала строг инструктаж. Това, което се говори в “Бергхоф”, никога не бива да излиза навън. Всяко нарушение се наказва с лишаване от почивни дни. Прислугата се състояла от 22 момичета, които се грижели за домакинството на фюрера. Всякакви разговори между тях за него и обкръжението му били строго забранени.

До Хитлер и покоите му обаче имали достъп само най-дългогодишните и проверени слугини. Самата Лизбет, както я наричали галено дружките й, работела в пералното и шивалнята, трябвало и да чисти подове и прозорци, да мие и посудата. Тя била длъжна да внимава да не потроши някоя чиния или чаша от скъп порцелан. Веднъж се разсеяла и счупила една от чашите за чай. Не й се разминало без наказание – зачеркната била почивката й в края на седмицата.

Докато семейството й в Горна Австрия буквално гладувало, прислугата на Хитлер си угаждала. Имало не само отбрани ястия, но дори натурални сокове и скъпа минерална вода.

Всъщност това охолство момичетата дължали на любимата на фюрера – Ева Браун. Калхамер я запомнила като много елегантна млада жена, която си шиела тоалетите при най-добрите модни шивачки. Тя приемала приятели и била безкрайно любезна и мила събеседничка. В “Бергхоф” се държала като истинска стопанка, макар да не била омъжена за Хитлер. (Това става ден преди самоубийството на двамата на 30 април 1945 г. в бункера в Берлин – бел. ред.) Ева Браун сама измислила кройките на униформите на момичетата от персонала. Всички носели елегантни бели престилки. Преди Коледа тя им раздавала вълнена прежда, за да изплетат чорапи за близките си на фронта. Лизбет ги изпращала на брат си.
Браун обожавала прочутата унгарска актриса, танцьорка и певица Марика Рьок. Често в киносалона на вилата показвали нейни филми. Ева непременно държала да бъдат отредени места и за прислужничките. Те пък я посрещали с “Хайл, милостива госпожо!”

“В началото ми беше трудно да отроня тези думи, но постепенно свикнах. Слава Богу, никога не срещнах Хитлер лице в лице и бях щастлива, че не трябваше да го поздравявам с “Хайл Хитлер”, споделя Лизбет.

Един ден й позвънила приятелка и й предложила след работа заедно да ходят на кино. Казала й, че не може, тъй като в момента в “Бергхоф” снимали филм. Наказанието заради бъбривостта й не закъсняло – една седмица без почивки.  
Лизбет признава, че добре знаела всичките навици на Хитлер. Той пазел строга диета и имал само една готвачка, на която се доверявал. При хранене пиел единствено вода. Често обаче нощем се промъквал в кухнята. Там винаги трябвало да има от “Сладкиша на фюрера”. Той се приготвял по специална рецепта с ябълки отгоре, нарязани на равни парчета, орехи и стафиди.

Когато фюрерът бил в парка, имало строга забрана той да бъде наблюдаван. Прислугата обаче го следяла през пролука в пердето. Когато идвали все по-лоши вести от фронта, Хитлер като че ли се смалявал и видимо изглеждал съкрушен. Веднъж Калхамер го зърнала пред вилата да стои под дъжда. Към него притичал адютантът му Хайнц Линге и му подал дъждобран. “Какъв нещастник”, помислила си прислужницата му.

Всичко вървяло като по вода до 1944 г., след което настроението коренно се обърнало. Калхамер видяла за последно фюрера на 14 юли 1944 г. Шест дни по-късно, на 20 юли с. г., бе извършен атентат срещу него от Клаус Шенк фон Щауфенберг в бункера  “Вълчата бърлога”. Тогава Хитлер оцеля с леки наранявания.

“В “Бергхоф” обстановката ставаше все по-напрегната”, спомня си Калхамер. Всички трябвало да укрият ценностите на Хитлер – предимно картини, книги и кристални огледала в скъпи рамки. Носели ги по 95 стъпала надолу към бункер.
С настъпването на съюзниците на момичетата било забранено да напускат вилата. “Казваха ни, че негрите (американците – бел. ред.) настъпват, ще ни обръснат главите и ще ни изнасилват до смърт”, споделя Калхамер. Тя все пак успяла да се измъкне тайно и да се добере до дома на родителите си.

Днес 89-годишната жена живее в Залцбург. Тя е набожна и често може да се види в църквата “Св. Павел”. Калхамер носи за богомолците торти и кексове, които сама приготвя. Единственият й материален спомен от някогашния й работодател – Хитлер, е една коледна картичка от 1940 г. Поздравлението е написано с познатия му дребен почерк и саморъчно подписано.