Изводи от атентата в Истамбул

Мохамед Халаф

Истанбулският атентат бе третият подобен акт в Турция от началото на сирийската криза, но първият в най-големия турски град. Броят на убитите е по-малък от двата взрива – в Анкара миналата година и в Суруч край турско-сирийската граница. От друга страна обаче, това е най-опасният атентат, тъй като стана в самото сърце на Турция. Местопрестъплението е историческият площад между трите най-важни туристически обекта: Султан Ахмед джамия, Света София и двореца Топ Капъ. В тази връзка трябва да припомним, че българите са сред посетителите на центъра на Истанбул, където идват за туризъм и покупки. Градът има две „сърца“ – първият е търговски и културен около площад Таксим и улица „Истиклял“, а вторият – туристическия център около Синята джамия, Света София и Топ Капъ. Макар никой все още да не е поел отговорност, очевидното подозрение е насочено към „Ислямска държава“ по две причини: първата е, че взривът не е бил против правителствен обект (в подобен случай обвиненията щяха да бъдат срещу вътрешнотурски организации), а втората е че актът бе извършен от самоубиец, който според турски официални източници е принадлежал към структурите на ДАИШ. Можем да кажем, че атентатът е лоша новина и за сирийските бежанци, които понастоящем се опасяват от репресии от страна на Турция. Анкара вече реши занапред сирийците да влизат в страната само с визи. Подобни негативни последствия бяха характерни и за другите атентати на ДАИШ в Европа; Тунис и Египет и в частност тези от 13 ноември в Париж. Въпросните последствия включваха както засилване на атаките от страна на десни екстремисти, така и мерки на властите по ограничаване броя на приеманите бежанци, както и прогонването им от определени региони, следвайки логиката: „Всеки сирийски бежанец е потенциален терорист“.

 

Три прочита на случилото се

Предварителният прочит на атентата трябва да бъде фокусиран върху три точки. Първата е, че са възможни всички хипотези, включително използването на атентата за префокусиране на сирийската политика на Анкара, която след предишния терористичен атентат на ДАИШ поне публично е във война с последната.

Втората е че Турция е просто поредният обект на терористичната атака по подобие на Египет и Тунис, където също джихадистите удариха туризма. Макар и ДАИШ да поеме отговорността за атентата, ще си остане най-важния въпрос: каква е изгодата на терористите от този атентат? (Що се отнася до хипотезата за причастност на ПКК към този акт, наблюдателите припомнят, че през 90-те години тази организация е извършила атентат на известна истанбулска жп гара. Днес обаче условията се различават от тогавашните, като голяма част от турския елит симпатизира на кюрдската кауза. Следователно подобно компрометиране на ПКК би било лишено от всякаква логика).

Третата точка е свързана със самата сирийска криза и доказва , че тази драма е в сърцето на региона и че застрашава не само сигурността на страни като Египет, Саудитска Арабия, Мароко и други, но и Турция, както и участващите в сирийската криза велики сили като Русия, САЩ и Европа. Всички те са изложени на заплахите, произтичащи от сирийската криза по един или друг начин.

Политически въпрос

Политическият въпрос, който обикновено следва ритуалното осъждане на подобни актове, касае „новата турска политика“ в Близкия изток и арабския свят, а именно: дали атентатът ще допринесе за ревизия на досегашната стратегия на намеса на Анкара в чужди конфликти, които обаче застрашават вътрешната сигурност на страната и гражданския мир, или президентът Ердоган, който има решаващата дума, ще заключи, че това е просто поредния рунд на войната, която води на всички фронтове, а оттук – ще го мотивира да затегне политиката си на сигурност и което е по вероятно? Здравият разум, а и обществената реакция в самата Турция, арабския свят и международната общност подсказват, че истанбулският взрив би следвало да мотивира усилията за намиране на мирно решение на сирийската криза, тъй като не съществува друг, по-пряк път за това, който да доведе до желания от Сирия мир, след сегашната безпрецедентна катастрофа в тази страна.

Както твърди Близкия до управляващите турски среди журналист Мохамед Захид Гул твърди пред ливанския вестник ан-Нахар, че щом атентатът е насочен срещу туристически, а не правителствен обект, това показва, че се касае за организирана отвън операция, насочена към подриване сигурността на Турция и по-конкретно на нейната икономика. Според него, малковероятно е това да е дело на вътрешни сили. Както твърди Гул, почеркът е присъщ на ДАИШ, която използва атентатори-самоубийци.

Изводи

  • Първо, краят на необявеното примирие между турските власти и ДАИШ, като причина за това са арестите и разгрома на „спящи клетки“ на тази структура, извършени през последните месеци от турските власти под американски натиск. По такъв начин атентатът би било предупреждение от страна на ДАИШ Анкара да прекрати репресиите срещу нейните хора или поне да заеме неутрална позиция.

  • Второ, след удара, който нанесе Путин върху турския туризъм, сегашният атентат ще има деструктивни последици към отрасъла, който носи на Турция годишни приходи от около 36 млрд. Долара.

  • Трето, атентатът може да означава засилване вероятността от това, Турция да започне истинска война срещу „Ислямска държава“, присъединявайки се към коалицията от 60 държави, оглавявана от САЩ. Това може би предвещава изпращане на турски войски както в Сирия, така и в Ирак, за участие в боевете срещу ДАИШ. На свой ред подобна стъпка би била последвана от поредица от разрушителни атентати, още повече, че сред джихадистите в „Ислямска държава“ има над 2000 турци, които имат силни връзки в провинция Хатай, както и в други погранични райони със Сирия.

ДАИШ се стреми да нанесе унищожителен удар на турския туризъм, а оттук и на турската икономика, която и бездруго е в трудно положение, намиращо израз в обезценяването на турската лира и кризата на финансовите пазари, както и големия спад в растежа (само 3% след като беше 7% през първото десетилетие от управлението на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган).

Според редица турски и чуждестранни наблюдатели, Турция започва да плаща цената на сирийската криза и своята пряка или косвена намеса в нея чрез предоставането своите земи за преминаването на десетхи хиляди джихадисти, които попълниха редиците на сирийската въоръжена съпротива. Трудно е да се предвиди, докъде биха стигнали нещата в обозримо бъдеще. Възможно е това да е бил изолиран индивидуален акт на отчаян фанатик. Самият факт обаче, че истанбулският взрив идва само месеци след подобен атентат на гарата в Анкара срещу активисти на кюрдската Партия на демократичните народи, също така приписан на ДАИШ, е лош знак за сигурността, стабилността и единството на Турция. Големият кошмар на Анкара е внасянето на хаоса, който върлува оттатък границата със Сирия и Ирак. Понастоящем турските власти водят трудна война на два фронта срещу тероризма – единият е срещу ДАИШ, а другия – срещу кюрдската ПКК.