Не ни е нужен мъжки род в нормативните актове. В Германия, например, такъв не се използва и ако у нас не се спазваха архаични правила, щяхте да ме наричате Омбудсманката Манолова, без това да звучи смехотворно.

С тези думи общественият защитник (пардон - защитничка) Мая Манолова се застъпи за равните права на мъжете и жените у нас във всяка една сфера на обществото. Екипът й дори е подготвил конкретни предложения за промени в нормативната уредба така, че никой да не се чувства дискриминиран.

"България е на 50-то място в световната класация по участие на жените в процесите по вземане на решение и на едно от последните места сред европейските страни. Имаме 20% участие на жените в парламента и около 10% са жените кметове в България", посочи Манолова по време на кръгла маса за обсъждане на Законопроекта за равнопоставеност на половете, внесен за обсъждане в Народното събрание през ноември миналата година.

За да е пълноправен статутът на всеки от половете у нас, обмудсманът ще настоява за конкретни промени в различни направления. На първо място предлага да се забрани обявяването на свободни работни места само за жени или само за мъже, защото практиката е дискриминационна по своя характер и възпрепятства не само наемането, но и кариерното развитие на двата пола. Поради същата причина е възможно от интервютата за работа да бъдат изключени въпросите за семейно положение, брой деца и планове за бъдеща бременност

"Ще предложим да се забрани при повишение в длъжност да се вземат предвид прекъсвания в работата поради семейни задължения. Трябва да се приеме дефиниция и жените да се смятат за по-слабо представени, когато техният брой в една организация е под 50% от общия брой на служителите", допълни Манолова.

По думите ѝ, липсата на специално законодателство, което да регламентира съвместяването на семейните и служебните ангажименти, се отразява на драматичната демографска ситуация в страната и на репродуктивното здраве на жените. Една от най-негативните тенденции, например, са по-ниските трудови възнаграждения. Заплатите на жените в България са с около 15% по-ниски от тези на мъжете, което впоследствие свива и пенсиите им с 40 на сто. Липсват също възможности за гъвкаво работно време или изпълняване на ангажиментите в домашни условия, което обезсърчава жените и води и до по-висока безработица сред представителките на нежния пол.

"Това, на което му казват "неплатен труд" по европейските квалификации, това е гледането на деца и домакинската работа. В България, жените са ангажирани в пъти повече от мъжете с този труд. Заради това те приемат по-ниско платена работа", допълни казуса вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин.

Според него проблемът отдавна е налице, но темата с равопоставеността няма да приключи с приемането на един закон. По думите му проектът, внесен за обсъждане, съдържа всички теми и проблеми за правата на мъжете и жените, но нормативните текстове ще дадат резултат чак, когато се превърнат в държавни политики.