Парламентът отхвърли предложенията за спасяване на Черноморието от бетона, направени от Зелените, коалиция "ЗаДаОстанеПРИРОДА", Българска туристическа камара и Българска асоциация за алтернативен туризъм. Идеите за изграждане на Национален парк "Българско черноморие", картиране на дюните по крайбрежието и добавянето им в кадастралната карта, и забраната да се строи в защитените територии отпаднаха. Депутатите отлагаха на два пъти разглеждането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие поради липса на кворум, а днес вместно защитните мерки гласуваха облекчения за концесионерите.

С приетите промени се либерализира режимът за строежи по плажовете. Според гласуваните в т.нар зона „А” допустимата плътност на застрояването вече ще е до 20 на сто, а интензивността на застрояването ще е до 0,5. Височината на застрояването може да бъде до 7,5 м. Минималната озеленителна площ трябва да е най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да е осигурена за дървесна растителност.  Според досегашните текстове плътността на застрояването бе до 10 на сто, минималната озеленена площ до 80 на сто, а височината трябваше да е до 6 м.

Депутатът от ГЕРБ Николай Нанков заяви, че с тези промени строителните параметри се увеличават в значителна степен и се дава възможност за разширяване на обхвата на строителния процес в зона „А”. Шефът на регионалната комисия Борислав Гуцанов (БСП) обаче заяви, че според него не се дава нищо повече от това, което е било досега. Той обясни, че досегашните текстове, приети от мнозинството на ГЕРБ, на практика не са влезли в действие. Според Гуцанов височина от 7,5 м означава сгради от два етажа. „Едно виенско колело е по-високо”, каза още той. „Искаме ли да развиваме туризъм, или не искаме. Ако искате да няма нищо по плажа”, риторично запита Гуцанов.

Според приетите текстове преместваемите обекти и съоръжения вече ще  могат да заемат 2 на сто от цялата площ на плажа. Досега текстът разписваше 2 на сто, но само от активната плажна площ. Нанков възрази и срещу тази промяна, която според него също дава възможност за използване на повече площ от плажа за преместваеми обекти. „Едно е 2% от 20 дка, друго е 2% от 40 дка”, поясни Нанков.

Депутатите приеха текст, според който морските плажове могат да се предоставят на концесия за срок от 20 години. Досега този срок бе 15 години. Беше отхвърлен обаче текстът, с който се даваше възможност сключените към момента договори да могат да се удължават до допустимия 20-годишен срок. Предложението за отпадането на този текст дойде от Янаки Стоилов (БСП) и бе подкрепено от ГЕРБ. Стоилов заяви, че според него след изтичането на срока на досегашните концесии е редно да се обявят конкурси и да се прецени кой предлага най-добри условия за нови концесии. Гуцанов възрази на Стоилов, че по принцип концесиите са до 35 години. 

Стоилов обаче каза, че концесиите за 35 години касаят договори за добив на ресурси, разработване и създаване на индустрия, докато в случая с морските плажове става дума за природни богатства, които се предоставят на определени хора, за да развиват търговия. Според него е нормално договорите за концесия на морските плажове да са с по-кратък срок.

Отхвърлените текстове, които бяха предложени от еколози и организации, можеха да предотврятат казуси като "Карадере" и "Дюнигейт" и да спрат незаконното строителство по Черноморието. От Българската туристическа камара подчертаха, че Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в сегашния си вид не само не защитава природата, но нарушава и хотелиерските интереси.

Според Константин Занков, представител на туристическата камара, презастроенто крайбрежие няма нужда от още хотели. Всеки нов комплекс означава поевтиняване на леглата и пакетите за почивка, и оттам подриване на бизнеса. Той добави, че и през този сезон ще има срив на сезонната заетост, заради прекалено многото хотели, и ще се наложи отново да се търси персонал от други държави.