Article_top

Мохамед Халаф

Неотстъпчивостта на Москва да включи свои фаворити в делегацията на сирийската опозиция за преговорите в Женева вече осуети старта им. Той трябваше да бъде даден днес, 25 януари, както съобщи специалният пратеник на ООН Ди Мистура. Тяхното отлагане, макар и с няколко дни, се дължи на усилията на Ди Мистура да преодолее възникналите пречки. Русия пък заплашва да започне преговори между сирийския режим и делегация на опозицията, сформирана от Москва, тъй като тя възразява категорично в делегацията на Саудитска Арабия да бъдат включени представители на въоръжената опозиция, съгласили се с мирно решаване на кризата.

Дни преди това в руски сайтове изтече информация, че още преди началото на руската военна интервенция, на 26 август м.г., е бил сключен договор между Москва и Дамаск, по силата на който Русия получава право на безсрочно военно присъствие в Сирия. Този документ, който не бе оповестен от властите в Дамаск, предоставя на руснаците правото на безконтролно разполагане на руските сили на сирийска земя за неопределен период от време. Договорът можело да бъде прекратен едва след официално искане с едногодишен гратисен период.

Кремъл настоява от делегацията на сирийската опозиция да бъдат изключени представителите на двата най-големи въоръжени отряда, участвали в конференцията в Рияд, на която бе сформирана делегацията на опозицията, упълномощена да води преговорите със сирийския режим. Двете въоръжени сили са: Джейш ал-ислям и Ахрар ал-Шам.

По време на последната си засега среща с американския държавен секретар Джон Кери в Цюрих руският външен министър Сергей Лавров направил ново предложение – опозицията да бъде представена с две листи – „руска листа“ и „риядска листа“. Според него е необходимо и двата списъка да включват еднакъв брой представители и да имат еднакви правомощия за предварителни преговори между тях в навечерието на официалните женевски преговори с представители на правителството.

Дълбоки различия

Решението на Съвета за сигурност №2254 възложи на международния пратеник Стафан ди Мистура да установи контакти с представители на сирийското правителство и опозицията, както и с регионални държави с оглед свикването на преговори в Женева. Предполагаше се, че опозицията ще състави обща делегация, в която ще бъдат включени представители на политическите сили, участвали в трите конференции – в Рияд, Кайро и Москва. Последните консултации, които проведе Ди Мистура, разкриват пропастта между позициите на различните участници.

Сирийското правителство е изразило готовност да участва в преговорите в Женева, но ако не бъдат допуснати представители на въоръжените групировки, които са считани от правителството за терористични. Висшият съвет, създаден в Рияд, бе натоварен от участниците в конференцията да представлява опозицията и да настоява за провеждането на предварителна „помирителна среща“, както и за разделяне на хуманитарните от политическите въпроси. Според Ди Мистура, именно риядската делегация има мандат за участие в преговорите, в които ще се формира преходното правителство, което да получи незабавно пълни правомощия за управление на страната.

Самият Ди Мистура, чийто мандат включва покана на преговарящите страни „без предварителни условия“, е бил уведомен от представители на страните-участнички в движението „Приятели на Сирия“, сред които е и американският представител Майкъл Ратни, че „листата на Рияд“ включва легитимните представители на опозицията, но в нея могат да бъдат кооптирани и опозиционни лидери, близки до Москва.

Кремъл обаче предяви претенции за участието на „руска листа“, включваща 15 имена. Непосредствено след оповестяването й обаче, някои от тези 15 души, включени в списъка, са заявили, че не са били известени за това, а други са настояли да бъдат изключени, макар и неофициално да са продължили да поддържат контакти с Москва. По този повод руското външно министерство се е обърнало с искане те да декларират писмено, че няма да участват в московския списък, заплашвайки ги, че има и други желаещи да бъдат включени в него.

Междувременно Русия успя да промени предмета на първоначалните преговори. Ди Мистура няма да следва дневния ред, начертан в „Женева 1“. Това ще му спести избора между искането на опозицията да се започне с обсъждане състава на преходното правителство, от една страна, и от друга това на режима - приоритетно да бъде обсъдена „войната срещу тероризма“. Вместо тези теми, да бъдат разгледани хуманитарните въпроси и вдигането на обсадата на различни градове. В политическо отношение обаче основната пречка е съставянето на делегацията на опозицията. От позицията на силата и опирайки се на безсрочния си военен договор с Дамаск, Русия поставя опонентите си пред дилемата: съставяне на смесена листа на опозицията, включваща имена от двете листи, или допускането на две отделни делегации – риядска и руска.

Приоритетите на Кремъл

С всеки изминал ден Русия втвърдява позицията си по отношение на Сирия. Само преди дни приближен до Кремъл политик заяви, че е неприемливо участието на смесена делегация, тъй като дори 2-3 представителя да бъдат включени в другата листа, това няма да промени характера й и тя ще има мандат от конференцията в Рияд. Турция пък отхвърли участието в преговорите на кюрдската Партия на демократичния съюз. Вашингтон засега не възнамерява да оказва натиск върху Анкара за отмяна на това вето. Поради това единственото решение е опозицията все пак да бъде представена от две делегации. В Женева те биха могли да водят преговори както за сформирането на обединена делегация с общ мандат, така и да участват самостоятелно. Може да се стигне до „тристранна маса“ – едната страна с представители на правителството на режима, а другите две с представители на двете крила на опозицията, като Ди Мистура ще води преговорите. Последните ще бъдат непреки, като всяка делегация ще заседава в отделна зала.

Втвърдяването на руската позиция се дължи на нейното убеждение, че преговорите трябва да отразяват реалното съотношение на силите в конфликта. При положение, че Русия е основният играч, чиито ВВС и съюзниците й от армията на Асад плюс революционната гвардия на Иран и ливанската Хизбула, както и иракски шиитски въоръжени групи съумяха да напреднат по всички фронтове. Част от това внушение е „изтичането“ на информацията за подписаното на 26 август миналата година на гореспоменатото военно споразумение между Москва и Дамаск.

Кремъл се стреми да внуши на всички сили, че военното присъствие на Русия в Сирия е вечно и не е свързано с режима на Асад и Западът трябва да приеме този факт. Другата страна на тази логика е, че гарантираното с договора постоянно руско военно присъствие означава, че Москва вече е постигнала целите си и има изгода от бързото приключване на военните действия, поради което Русия, повече от всеки друг участник в групата държави е заинтересована от мирен процес и от успех на преговорите в Женева.

Руският прочит на Пътната карта, съдържаща се в Резолюция 2254 на Съвета за сигурност, предвижда изпълнителните правомощия върху органите за сигурност да са в ръцете на Асад, който да продължава да играе ролята на ръководещ армията и службите за сигурност. Москва обаче се е съгласила да бъде извършена реформа на армията, като към нея бъде кооптирана силите на Сирийската свободна армия, но не и отрядите на ислямистката въоръжена опозиция. С подобна отстъпка Москва се надява „правителството на националното единство“ успешно да реализира програмата за възстановяването на Сирия, която да получи външно финансиране, т.е. да бъде приемлива за държавите от Залива, които са в състояние да гарантират въпросното финансиране.

Същият източник твърди, че по такъв начин сирийците ще са в състояние сами да определят бъдещето на своята държава, както и коя партия ще се окаже на кормилото на властта, доколко това ще бъде централизирана, децентрализирана или федерална държава и какво ще е отношението към кюрдската автономия. Според неговото тълкувание на Виенските принципи, това ще бъде единна държава със светски характер и запазване държавните институции и в частност на армията, както и единството на нейната вътрешна и външна политика.

Руско-саудитско противопоставяне

Москва не крие негативното си отношение към съставената в Рияд делегация на опозицията, която според наблюдатели се дължи на оценката за ролята на Саудитска Арабия в контекста на подготовката за сирийските преговори и позицията й по отношение на режима в Дамаск и участието на Иран. При това, както вече бе споменато, Кремъл има алтернативни представители на опозицията, които проявяват по-голямо разбиране за руските позиции и интереси в Сирия. Всичко това обуславя засилването на руско-саудитското противопоставяне в Съвета за сигурност на ООН. Всеки път, когато Рияд обвинява руските войски за хуманитарни престъпления в Сирия, Москва отвръща с обвинения за престъпления на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен.

Западните дипломати признават, че дори ако първият тур на преговорите все пак стартира, шансовете резолюция 2254 на Съвета за сигурност да доведе до спиране на войната в Сирия са много малки. Те очакват основните пречки за започването им да дойдат от страните в региона и в частност от Иран, Саудитска Арабия и Турция.

След екзекутирането на проиранският шиитски духовник Нимр ал-Нимр и запалването на саудитското посолство в Техеран, възникна криза между двете столици, която ще повлияе негативно върху сирийските преговори. Нещо повече – това ще се отрази и на другите кризи, в които участва Иран в региона – в Ирак, Ливан, Йемен и Бахрейн. Тук трябва да споменем, че Резолюция 2216 за прекратяване на йеменския конфликт, приета миналия април, все още не може да се приложи, въпреки че Русия и САЩ я подкрепиха. Това на свой ред ще засилва опасенията, че иранско-саудитското противоборство ще попречи и на сирийските мирни преговори.

Договорките между Вашингтон и Москва не означават, че те важат и за държавите в региона. Русия успя да наложи на американците Башар ал-Асад да остане начело на страната през преходния период, докато Вашингтон успя да наложи на Кремъл предусловието той да не участва в бъдещите избори. Това означава, че Асад ще остане начело на страната до пролетта на 2017 г. Западни дипломати смятат, че Русия е разбрала, че тяхното протеже не би могъл да си възвърне контрола върху цяла Сирия. В този смисъл са изявленията на арабски държавник, близък до Москва, публикувани от лондонския вестник „ал-Хаят“, че трябва да се прави разлика между руското постоянно военно присъствие в Сирия и военните операции срещу позициите на бунтовниците. В същия вестник са цитирани и думите на висш политик на страна, подкрепяща опозицията, според когото Русия е постигнала макар и бавен напредък и че следващата цел ще бъде обсадата на Алепо и изолацията на Турция. „Приказките за мирно решение са единствено за спечелване на време преди да бъде наложено руското военно решение“, твърди източникът.

Сирия - жертва на недоверието между Москва и Вашингтон

Не е тайна, че Москва се стреми да наложи своята визия за мирното решение, след като 99% от козовете се оказаха в нейни ръце. Това означава, че „доктрината Путин“ ще оказва формиращо въздействие върху усилията на международната общност и регионалните сили за решаването на един конфликт, който през изминалите пет години взе 300 000 жертви и принуди около 10 млн. души да напуснат родните си места и да се превърнат във вътрешни и външни бежанци.

Руската военна интервенция в Сирия засили недоверието между Москва и Вашингтон, стимулирайки разногласията в рамките на самата американска администрация. Тези разногласия обаче са свързани предимно с нерешителността на президента Обама, чиято политика в региона се диктува от желанието му да не води нови войни в Близкия Изток. Както и постигане на напредък на дипломатическите му усилия за нормализация на отношенията с Хавана и ядреното споразумение с Техеран. Основният акцент в политиката му обаче е подобряване на американската икономика. Обама не би искал да бъде запомнен от историята като президентът, при чието управление се е случила най-голямата хуманитарна катастрофа в съвременната история. Стремежът му да гарантира успех за процеса на политическо урегулиране на ситуацията в Сирия не е убягнал на авантюриста Путин. Виждайки това руският президент и неговите съюзнизи ще оказват засилващ се натиск върху американския президент до последните дни на неговото управление.

Затова сега болна Сирия е на операционната маса на международните и регионалните хирурзи. Някои от тях имат пряко отношение към сегашното й кървене и следват своите интереси, а не тези на болния пациент. Бедата на Сирия е, че нейната война е по-голяма от нея. Това, което ще бъде приложено като лечение за Сирия, ще е опит, използван и за други въоръжени конфликти в региона. Решението ще включва предефиниране съотношението на силите на регионално равнище, както и формиране на нов международен ред. Това означава, че то ще бъде постигнато след продължителни и сложни маневри, което ще означава проливането на още кръв, докато участниците в тези конфликти и въпросните хирурзи се убедят в илюзорността на своите намерения.

Руската намеса в Сирия може да се сравни по последствията си с тази на американците в Ирак през 2003 г. По такъв начин Близкият изток днес е белязан от авантюрите на трима лидера: Буш-син, Абу Бакр ал-Багдади и Владимир Путин. В техните авантюри се крие източникът на хилядите жертви, разрушения и сълзи на сираци и вдовици. Затова, преди да могат да излекуват сирийския пациент, въпросните сили трябва преди всичко да излекуват себе си.

 
СВЯТ Сирия(1)

Неотстъпчивостта на Москва да включи свои фаворити в делегацията на сирийската опозиция за преговорите в Женева вече осуети старта им. Той трябваше да бъде даден днес, 25 януари, както съобщи специалният пратеник на ООН Ди Мистура. Тяхното отлагане, макар и с няколко дни, се дължи на усилията на Ди Мистура да преодолее възникналите пречки. Русия пък заплашва да започне преговори между сирийския режим и делегация на опозицията, сформирана от Москва, тъй като тя възразява категорично в делегацията на Саудитска Арабия да бъдат включени представители на въоръжената опозиция, съгласили се с мирно решаване на кризата.

Дни преди това в руски сайтове изтече информация, че още преди началото на руската военна интервенция, на 26 август м.г., е бил сключен договор между Москва и Дамаск, по силата на който Русия получава право на безсрочно военно присъствие в Сирия. Този документ, който не бе оповестен от властите в Дамаск, предоставя на руснаците правото на безконтролно разполагане на руските сили на сирийска земя за неопределен период от време. Договорът можело да бъде прекратен едва след официално искане с едногодишен гратисен период.

Кремъл настоява от делегацията на сирийската опозиция да бъдат изключени представителите на двата най-големи въоръжени отряда, участвали в конференцията в Рияд, на която бе сформирана делегацията на опозицията, упълномощена да води преговорите със сирийския режим. Двете въоръжени сили са: Джейш ал-ислям и Ахрар ал-Шам.

По време на последната си засега среща с американския държавен секретар Джон Кери в Цюрих руският външен министър Сергей Лавров направил ново предложение – опозицията да бъде представена с две листи – „руска листа“ и „риядска листа“. Според него е необходимо и двата списъка да включват еднакъв брой представители и да имат еднакви правомощия за предварителни преговори между тях в навечерието на официалните женевски преговори с представители на правителството.

Дълбоки различия

Решението на Съвета за сигурност №2254 възложи на международния пратеник Стафан ди Мистура да установи контакти с представители на сирийското правителство и опозицията, както и с регионални държави с оглед свикването на преговори в Женева. Предполагаше се, че опозицията ще състави обща делегация, в която ще бъдат включени представители на политическите сили, участвали в трите конференции – в Рияд, Кайро и Москва. Последните консултации, които проведе Ди Мистура, разкриват пропастта между позициите на различните участници.

Сирийското правителство е изразило готовност да участва в преговорите в Женева, но ако не бъдат допуснати представители на въоръжените групировки, които са считани от правителството за терористични. Висшият съвет, създаден в Рияд, бе натоварен от участниците в конференцията да представлява опозицията и да настоява за провеждането на предварителна „помирителна среща“, както и за разделяне на хуманитарните от политическите въпроси. Според Ди Мистура, именно риядската делегация има мандат за участие в преговорите, в които ще се формира преходното правителство, което да получи незабавно пълни правомощия за управление на страната.

Самият Ди Мистура, чийто мандат включва покана на преговарящите страни „без предварителни условия“, е бил уведомен от представители на страните-участнички в движението „Приятели на Сирия“, сред които е и американският представител Майкъл Ратни, че „листата на Рияд“ включва легитимните представители на опозицията, но в нея могат да бъдат кооптирани и опозиционни лидери, близки до Москва.

Кремъл обаче предяви претенции за участието на „руска листа“, включваща 15 имена. Непосредствено след оповестяването й обаче, някои от тези 15 души, включени в списъка, са заявили, че не са били известени за това, а други са настояли да бъдат изключени, макар и неофициално да са продължили да поддържат контакти с Москва. По този повод руското външно министерство се е обърнало с искане те да декларират писмено, че няма да участват в московския списък, заплашвайки ги, че има и други желаещи да бъдат включени в него.

Междувременно Русия успя да промени предмета на първоначалните преговори. Ди Мистура няма да следва дневния ред, начертан в „Женева 1“. Това ще му спести избора между искането на опозицията да се започне с обсъждане състава на преходното правителство, от една страна, и от друга това на режима - приоритетно да бъде обсъдена „войната срещу тероризма“. Вместо тези теми, да бъдат разгледани хуманитарните въпроси и вдигането на обсадата на различни градове. В политическо отношение обаче основната пречка е съставянето на делегацията на опозицията. От позицията на силата и опирайки се на безсрочния си военен договор с Дамаск, Русия поставя опонентите си пред дилемата: съставяне на смесена листа на опозицията, включваща имена от двете листи, или допускането на две отделни делегации – риядска и руска.

Приоритетите на Кремъл

С всеки изминал ден Русия втвърдява позицията си по отношение на Сирия. Само преди дни приближен до Кремъл политик заяви, че е неприемливо участието на смесена делегация, тъй като дори 2-3 представителя да бъдат включени в другата листа, това няма да промени характера й и тя ще има мандат от конференцията в Рияд. Турция пък отхвърли участието в преговорите на кюрдската Партия на демократичния съюз. Вашингтон засега не възнамерява да оказва натиск върху Анкара за отмяна на това вето. Поради това единственото решение е опозицията все пак да бъде представена от две делегации. В Женева те биха могли да водят преговори както за сформирането на обединена делегация с общ мандат, така и да участват самостоятелно. Може да се стигне до „тристранна маса“ – едната страна с представители на правителството на режима, а другите две с представители на двете крила на опозицията, като Ди Мистура ще води преговорите. Последните ще бъдат непреки, като всяка делегация ще заседава в отделна зала.

Втвърдяването на руската позиция се дължи на нейното убеждение, че преговорите трябва да отразяват реалното съотношение на силите в конфликта. При положение, че Русия е основният играч, чиито ВВС и съюзниците й от армията на Асад плюс революционната гвардия на Иран и ливанската Хизбула, както и иракски шиитски въоръжени групи съумяха да напреднат по всички фронтове. Част от това внушение е „изтичането“ на информацията за подписаното на 26 август миналата година на гореспоменатото военно споразумение между Москва и Дамаск.

Кремъл се стреми да внуши на всички сили, че военното присъствие на Русия в Сирия е вечно и не е свързано с режима на Асад и Западът трябва да приеме този факт. Другата страна на тази логика е, че гарантираното с договора постоянно руско военно присъствие означава, че Москва вече е постигнала целите си и има изгода от бързото приключване на военните действия, поради което Русия, повече от всеки друг участник в групата държави е заинтересована от мирен процес и от успех на преговорите в Женева.

Руският прочит на Пътната карта, съдържаща се в Резолюция 2254 на Съвета за сигурност, предвижда изпълнителните правомощия върху органите за сигурност да са в ръцете на Асад, който да продължава да играе ролята на ръководещ армията и службите за сигурност. Москва обаче се е съгласила да бъде извършена реформа на армията, като към нея бъде кооптирана силите на Сирийската свободна армия, но не и отрядите на ислямистката въоръжена опозиция. С подобна отстъпка Москва се надява „правителството на националното единство“ успешно да реализира програмата за възстановяването на Сирия, която да получи външно финансиране, т.е. да бъде приемлива за държавите от Залива, които са в състояние да гарантират въпросното финансиране.

Същият източник твърди, че по такъв начин сирийците ще са в състояние сами да определят бъдещето на своята държава, както и коя партия ще се окаже на кормилото на властта, доколко това ще бъде централизирана, децентрализирана или федерална държава и какво ще е отношението към кюрдската автономия. Според неговото тълкувание на Виенските принципи, това ще бъде единна държава със светски характер и запазване държавните институции и в частност на армията, както и единството на нейната вътрешна и външна политика.

Руско-саудитско противопоставяне

Москва не крие негативното си отношение към съставената в Рияд делегация на опозицията, която според наблюдатели се дължи на оценката за ролята на Саудитска Арабия в контекста на подготовката за сирийските преговори и позицията й по отношение на режима в Дамаск и участието на Иран. При това, както вече бе споменато, Кремъл има алтернативни представители на опозицията, които проявяват по-голямо разбиране за руските позиции и интереси в Сирия. Всичко това обуславя засилването на руско-саудитското противопоставяне в Съвета за сигурност на ООН. Всеки път, когато Рияд обвинява руските войски за хуманитарни престъпления в Сирия, Москва отвръща с обвинения за престъпления на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен.

Западните дипломати признават, че дори ако първият тур на преговорите все пак стартира, шансовете резолюция 2254 на Съвета за сигурност да доведе до спиране на войната в Сирия са много малки. Те очакват основните пречки за започването им да дойдат от страните в региона и в частност от Иран, Саудитска Арабия и Турция.

След екзекутирането на проиранският шиитски духовник Нимр ал-Нимр и запалването на саудитското посолство в Техеран, възникна криза между двете столици, която ще повлияе негативно върху сирийските преговори. Нещо повече – това ще се отрази и на другите кризи, в които участва Иран в региона – в Ирак, Ливан, Йемен и Бахрейн. Тук трябва да споменем, че Резолюция 2216 за прекратяване на йеменския конфликт, приета миналия април, все още не може да се приложи, въпреки че Русия и САЩ я подкрепиха. Това на свой ред ще засилва опасенията, че иранско-саудитското противоборство ще попречи и на сирийските мирни преговори.

Договорките между Вашингтон и Москва не означават, че те важат и за държавите в региона. Русия успя да наложи на американците Башар ал-Асад да остане начело на страната през преходния период, докато Вашингтон успя да наложи на Кремъл предусловието той да не участва в бъдещите избори. Това означава, че Асад ще остане начело на страната до пролетта на 2017 г. Западни дипломати смятат, че Русия е разбрала, че тяхното протеже не би могъл да си възвърне контрола върху цяла Сирия. В този смисъл са изявленията на арабски държавник, близък до Москва, публикувани от лондонския вестник „ал-Хаят“, че трябва да се прави разлика между руското постоянно военно присъствие в Сирия и военните операции срещу позициите на бунтовниците. В същия вестник са цитирани и думите на висш политик на страна, подкрепяща опозицията, според когото Русия е постигнала макар и бавен напредък и че следващата цел ще бъде обсадата на Алепо и изолацията на Турция. „Приказките за мирно решение са единствено за спечелване на време преди да бъде наложено руското военно решение“, твърди източникът.

Сирия - жертва на недоверието между Москва и Вашингтон

Не е тайна, че Москва се стреми да наложи своята визия за мирното решение, след като 99% от козовете се оказаха в нейни ръце. Това означава, че „доктрината Путин“ ще оказва формиращо въздействие върху усилията на международната общност и регионалните сили за решаването на един конфликт, който през изминалите пет години взе 300 000 жертви и принуди около 10 млн. души да напуснат родните си места и да се превърнат във вътрешни и външни бежанци.

Руската военна интервенция в Сирия засили недоверието между Москва и Вашингтон, стимулирайки разногласията в рамките на самата американска администрация. Тези разногласия обаче са свързани предимно с нерешителността на президента Обама, чиято политика в региона се диктува от желанието му да не води нови войни в Близкия Изток. Както и постигане на напредък на дипломатическите му усилия за нормализация на отношенията с Хавана и ядреното споразумение с Техеран. Основният акцент в политиката му обаче е подобряване на американската икономика. Обама не би искал да бъде запомнен от историята като президентът, при чието управление се е случила най-голямата хуманитарна катастрофа в съвременната история. Стремежът му да гарантира успех за процеса на политическо урегулиране на ситуацията в Сирия не е убягнал на авантюриста Путин. Виждайки това руският президент и неговите съюзнизи ще оказват засилващ се натиск върху американския президент до последните дни на неговото управление.

Затова сега болна Сирия е на операционната маса на международните и регионалните хирурзи. Някои от тях имат пряко отношение към сегашното й кървене и следват своите интереси, а не тези на болния пациент. Бедата на Сирия е, че нейната война е по-голяма от нея. Това, което ще бъде приложено като лечение за Сирия, ще е опит, използван и за други въоръжени конфликти в региона. Решението ще включва предефиниране съотношението на силите на регионално равнище, както и формиране на нов международен ред. Това означава, че то ще бъде постигнато след продължителни и сложни маневри, което ще означава проливането на още кръв, докато участниците в тези конфликти и въпросните хирурзи се убедят в илюзорността на своите намерения.

Руската намеса в Сирия може да се сравни по последствията си с тази на американците в Ирак през 2003 г. По такъв начин Близкият изток днес е белязан от авантюрите на трима лидера: Буш-син, Абу Бакр ал-Багдади и Владимир Путин. В техните авантюри се крие източникът на хилядите жертви, разрушения и сълзи на сираци и вдовици. Затова, преди да могат да излекуват сирийския пациент, въпросните сили трябва преди всичко да излекуват себе си.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

socialen

САЩ, Западна Европа и васалите им от Източна Европа като нас предизвикаха тотални хаос и катастрофа в Арабския Свят, и са отговорни за Геноцида над стотици хиляди!
Анонимен's picture
Анонимен

socialen

На снимката се вижда резултатът от (нео)либералната англосаксонска Демократизация и Глобализацията по пазарнолибералните, пазарнофундаменталните, либертарианските, монетаристките и обективистките, остеритетно фетишистките догми на Вашингтонския Консенсус!
Анонимен's picture
Анонимен

Неандерталец

Ислямизмът зае освободеното от комунизма място в развитието на масовия терор, като средство за постигане на целите си! Не е случаен и фактът, че ислямизмът се разви точно в зоните на съветското влияние, с добре подготвените школи за масов терор разработени още навремето от КГБ!
От 5 години и 300 000 жертви на Асад в гражданската война, тов. Жужо се бори с всички резололюции на ООН, за да не се допусне международна намеса и омиротворяване на социалиста-диктатор от БААС, Башар Асад. За да държи цената на газа и нефта висока, да не допусне газопровод от Катар до ЕС! След 5 години война, ако някой смята, че няма да има бежанци и радикални формирования, ИД, международен тероризъм с хиляди жертви, при положение, че имаше многократно налагано руско вето за намеса на ООН, дълбоко се лъже!
Ненавистта към Европа не идва от това, че тя воюва с ИДИЛ. ИДИЛ съществува от две години, а омразата към Европа се трупа от 60. Тя се натрупа от това, че диктаторските режими 60 години учеха арабите - и в Сирия, и в Иран, и в Египет - на това, че християните в Европа и Америка са виновни за бедите на арабите. Че те подкрепят Израел в стремежа му да ограбва и убива мюсюлманите. Арабското дете се раждаше и чуваше у дома, че САЩ и Европа са ги измамили и изоставили, че благодарение на тях евреите са им взели Палестина. В училище това го пише и в учебниците, същото се говори и в университетите - християните искат да им отнемат идентичността. Това се повтаря непрекъснато и от медиите. Над 50 арабски телевизии постоянно промиват мозъците на хората в Близкия изток по отношение на Европа. Бройката е дори по-голяма. Отворете сайта memri.org и го разгледайте.
А преди 60 години, точно там беше съветската зона на влияние и КГБ- то на тов. Жужо, активно създаваше джихадисти и терористи за борба със световния империализъм! Сега Русия требе да си трепе децата на КГБ-то от ония години...
Фанатиците от двете дружески религии - комунисти и ислямисти, чрез масов терор и кървави диктатори, явно ще наложат новия световен ред!
Време е за новото средовековие, крепостничеството и новите соц. феодали от комунистически/ислямистки тип!
Да живее н.в тов.Жужо I Късий, да се свети името Му!
Анонимен's picture
Анонимен

х

В тази история основната стратегическа цел на Русия е да постави в клещи Турция и в един бъдещ момент да завладее проливите, откъдето следва пълен контрол над Черно море и доминиращо присъствие в обширни части на Средиземно море. Това е мокрият сън на батюшките от поне 300 години. В тази стратегия Сирия е само инструмент, междинно стъпало. Виждаме, че засега плановете се изпълняват успешно, укрепиха се в голяма част от Сирия, но докога ще стигнат рублетата, а и аеропланите вече се нагълтаха с пясък .....
Анонимен's picture
Анонимен

Неандерталец

Когато влизат в джамията, мюсюлманите се събуват. За същото настоява и Клара Цеткин: когато през 1920 влакът, с който пътувала, спрял на съветската граница, старата германска комунистка призовала спътниците си да се събуят, защото стъпвали на свещена земя. Религиозният терен при исляма е ясно очертан - при комунизма култовото пространство обхваща всичко, до което въведената през 1917 в Русия нова религия се докосне. Докато християнството отделя кесаря от бога, политическата религия на комунизма не знае подобно разграничение – партийният водач заема божието място, а религията се разтваря в политическото. По думите на руския философ Михаил Риклин, “политиката придобива религиозни черти, а религията бива толерирана в политическа форма”.
Анонимен's picture
Анонимен

русопитеци

Отдавна е ясно, че ислямската държава се спонсорира от путлеристка русия.
Анонимен's picture
Анонимен

Неандерталец

"06.02.2012 г. Ветото, наложено в неделя от Русия и Китай, на резолюцията за Сирия в Съвета за сигурност на ООН беше очаквано. Авторитарните режими са предсказуеми и ясни. Знаят какво искат и всички знаят на какво се дължи позицията им, коментира британският вестник "Индипендънт".
Русия отдавна печели много от търговски сделки със Сирия и е главният й доставчик на оръжие. Договорите им възлизат на 5 млрд. долара и включват доставка на противокорабни ракети, изтребители и зенитни системи с малък обсег."
Никой няма право да отнема победата на н.в. тов. Жужо Късий , за да си направи Той личен парад на Червения площадь. За тов. Жужо това е въпрос на лично оцеляване...
За пАбедата от 5 години и 300 000 жертви на Асад в гражданската война, тов. Путлер се бори с всички сили срещу всички резололюции на ООН, за да не се допусне международна намеса и омиротворяване на социалиста-диктатор от БААС, Башар Асад! Целта оправдава средствата и жертвите!
След като авантюрите за „Руския свят“ и „Новорусия“ се провалиха, на Путин му се наложи спешно да промени телевизионния дневен ред.
И той остави родния си дом, отиде да воюва, за да върне на шиитите земята на Алепо. Но сега вече на всички стана ясно, че цената на безсмисленият задморски поход на Путин ще бъде огромна!
За Путин съществуват само две и то много лоши решения.
Първото - да признае грешката си и прекрати операцията в Сирия. Това ще бъде поредното драматично външнополитическо поражение за всеки диктатор означава загуба на личната власт. И обкръжението му достатъчно бързо успява да го отстрани. Примери много-включително и от руската история.
Вторият вариант – да инжектира с телевизионната игла във вените на обществото още една огромна доза обезболяващ имперски наркотик, рязко да увеличи експедиционния корпус и да обещае да удави в пясъчните клозети сума ти неразумни сунити, напук на пиндосляка Обонго!
Анонимен's picture
Анонимен

Дали Русия ще възтанови щетите които нанася по сирийските градове, когато войната свърши?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?