Пети ден след изгонването на 17-те сирийци от Розово институциите мълчат.

Мълчат шумно и отегчено. Ако мълчанието се разкодира, то ще звучи така: „медиите пак вдигат много шум за нищо“, „кой се интересува от някакви бежанци“, „какво толкова е станало“.

Никой държавен орган не си прави труда дори да коментира случая. Как тогава да очакваме, че някой ще търси вина и отговорност.

Иначе има много хубави и ясни членове в Наказателния кодекс- чл. 162 ал.1 и чл. 164 ал.1 срещу проповядването на омраза и вражда и подбуждане към насилие на етническа, расова или религиозна основа. Има и нелоши наказания, които предвиждат до 4 години затвор и глоба от 10 хил. лв.

Досега прокуратурата обаче не се е самосезирала по случая. Мълчат полицията, комисията за защита от дискриминация, президентът, премиерът, Народното събрание. Досега само омбудсманът Константин Пенчев осъди инцидента в Розово и призова институциите да си свършат работата. Всуе.

Всъщност реакции има. Шефът на общинския съвет в Казанлък, който се възмущава, че институциите не подготвили предварително местните хора, не им обяснили какво ще се случва.

Подготовка? Не идват извънземни все пак, а семейства с деца. Когато на ята по селата се заселват безработни англичани, как така не е нужна подготовка, и разяснителна кампания даже липсва?

От ГЕРБ днес даже сътвориха цяла декларация. Малко предизборна, малко оправдателна, защото кметицата на Розово Теодора Георгиева, едно от главните действащи лица при изгонването на бежанците, се оказа точно от ГЕРБ. (Не че това има значение. Със същия успех можеше да бъде и от БСП, и от някоя друга партия. )

"Още през октомври ГЕРБ предупреди, че решението на Агенцията за бежанците да настани емигранти в Казанлък без предварително обществено обсъждане е грешно и ще генерира ескалация на напрежение между местните граждани и бежанците. Сега, половин година по-късно, е ясно, че отново сме били прави“, казват от партията на Бойко Борисов и очевидно смятат, че са изпълнили обществения си дълг.

Най-недвусмислена за сбърканите ни очаквания към институции обаче беше реакцията на шефа на комисията по бежанците Николай Чирпанлиев. Първо вчера нарече „дебили“ правозащитниците, които изнасят нелицеприятни факти за отношението към бежанците у нас и така позорят „родната полиция“. След това обясни, че подопечната му агенция няма грижа за хората, които напускат центровете за настаняване. Така 17-те сирийци сега не са негов проблем. Те всъщност са ничий проблем.

Шест месеца трябваха на държавата, за да гласува Министерският съвет увеличаване на парите за бежанците. Въпреки многото съвети и обсъждания. След колко ли време оттам ще се сетят, че трябва да има някаква програма за интеграция на тези хора в българското общество.

Към момента на полицията, разните комисии и прочие институции им е най-удобно да се обиждат, когато правозащитните НПО-та и международни организации ги критикуват. И да си затварят широко очите, когато не чак толкова толерантното ни общество отхвърля бежанците.

Розово е симптом, но за държавните органи е по-удобно да го игнорират. Докога обаче.