От години съм фен на доктор Бен Карсън, най-добрият в света детски мозъчен хирург, първи в света направил успешно разделяне на сиамски близнаци свързани в главите. Прочел съм всичките му книги, гледал съм няколко пъти филма Gifted Hands, в който Куба Гудинг Джуниър пресъздава невероятната му история - от крайна бедност и неграмотност, до номер едно в света в една от най-тежките и благородни професии. Поради което бях много приятно изненадан, когато доктор Карсън се кандидатира за кандидат за президент на САЩ. Само, че към днешна дата очевидно не той има най-висок шанс да спечелни състезанието за кандидат на Републиканската партия, а предприемачът Доналд Тръмп.

Противно на доста хора през изминалите месеци, постоянно посочвах, че Доналд Тръмп не трябва да бъде подценяван като кандидат за президент на САЩ. По-малко от седмици преди предварителните избори на Републиканската партия в Айова, вече е напълно ясно, че феноменът „Тръмп“ не е нито просто лятно увлечение, нито есенна „свалка”, нито зимна авантюра.

На долната графика* виждате средните стойности на водещите седем кандидати в надпреварата, събрани от 261 социологически проучвания. Резултатът на Доналд Тръмп е колкото на втория, третия и четвъртия взети заедно.

Не по-малко шокираща изглежда промяната в нагласите през последните 10 месеца. Когато през март-април 2015 започват спекулациите около името на Тръмп, почти 80% от избирателите на Републиканците са категорични, че не биха по никакъв начин подкрепили неговата кандидатура. Днес, картината се е обърнала огледално, видно от следващата графика**.

Възходът на Тръмп идва до голяма степен за сметка на резултата на Джеб Буш – поредният представител на династията Буш с апетити за президентския стол. Докато Тръмп утроява подкрепата си, за същия период Буш губи около половината от поддръжниците си***:

В момента, надпреварата е реално между трима кандидати, макар че моят фаворит Бен Карсън е много близко до третото място.

Доналд Тръмп – очевидният водач. Тед Круз, сенатор от Тексас, който има подобни на Тръмп позиции, но не е толкова краен и бомбастичен в изказа си. Основното предимство на Круз са добрите му взаимоотношения с християнските консервативни общности в САЩ, а те имат сериозна тежест в първите щатски предварителни избори (особено в Айова). Третият претендент с шансове е Марко Рубио – голямата надежда на партийния елит на Републиканците, които се надяват, че кубинските му корени ще му позволяват да привлече и малцинствен вот (в САЩ малцинствата традиционно гласуват за Демократите/лявата партия, които ги съблазняват с щедри социални помощи). И тримата имат своите специфични шансове и проблеми, което прави надпреварата в началото непредвидима.

Най-големият проблем пред Тед Круз е фактът, че той е роден в Канада. В Конституцията на САЩ е разписано, че кандидат за президент може да бъде само “natural-born citizen” – относително неясно от правна гледна точка условие, изискващо кандидатът да е американски гражданин, но оставящо място за тълкувание дали той трябва да е роден на американска територия или това не е задължително. Спорът обаче съществува и дори преди два дни бяха заведени първите дела срещу Круз, оспорващи правото му да се кандидатира. Доналд Тръмп ще използва това, за да наплаши избирателите на Републиканската партия, че последното нещо, което им трябва, е човек, който е с оспорени права да се кандидатира и има риск Демократите да вземат служебна победа. Друг съществен минус при Круз е относително ниската му възможност да разшири кръга избиратели на своята партия.

Марко Рубио има абсолютно същите проблеми, макар и с обърната тежест. Родителите на Рубио са имигранти, но самият той е роден в САЩ. Това прави споровете около конституционното му право да се кандидатира по-леки, но те продължават да съществуват и съответно Рубио е оголен за атаки от Тръмп по тази линия. Далеч по-големият недостатък при него е фактът, че е тясно свързан с партийния елит на Републиканците. В момента американското общество е до голяма степен настроено срещу партийните елити, срещу вашингтонските бюрократи и кариерните политици, прекарали целия си живот на държавна хранилка. А Рубио е именно в този лагер, на всичкото отгоре и открито признат за протеже от Джеб Буш.

Големият проблем на Тръмп, че е възприеман като бомбастична риалити звезда и шоумен, т.е. човек без „президентска закваска“, пък вече е преодолян. Огромната част от избирателите на Републиканците го считат не само за сериозен, но дори за най-сериозния претендент за номинацията на своята партия. Всъщност, опасността пред Тръмп днес е свързана с неговата основна сила – той разчита да отвори ветрилото на избирателите, да привлече в своя лагер хора, които не са гласували отдавна или дори не са гласували никога, т.н. „рейгънови” демократи (бели демократи от средната класа, които биха подкрепили републикански кандидат, подчертано ориентиран към средната класа), представители на малцинствата, които се чувстват предадени от собствените си лидери сред Демократите, и т.н. Тези избиратели, обаче, не са особено дисциплинирани и въпреки че дават подкрепата си за Тръмп в социологическите проучвания, може и да не отидат да гласуват на предварителните избори.

Съдейки не само по социологическото проучване, но и по уменията на Тръмп буквално да радикализира и омайва последователите си, тази вероятност те да не отидат да гласуват изглежда все по-ниска. Дори и международната компания за залагания Betfair вече коригира шансовете на тримата главни претенденти, като постави Тръмп на първо място с 34%.

Тоест, вече само съдбата може да спре походът на Доналд Тръмп.

А причините той да успее, ще разгледам в следваща статия.

*Графиката е от "Хъфингтън пост"

**Графиката е от "Вашингтон пост"

***Графиката е от "Вашингтон пост"