За добруджанци да поясня – Йордан Йовков се казва един сравнително популярен писател, автор на „Ако можеха да говорят“. Ако можеха да четат, бих добавил сега – седемдесет и няколко години след смъртта му. Която, между другото, през 1937 г. събира в София цял народ, дошъл с волове и по цървули, пътувал дни наред, да свали калпак и да отдаде почит.

Йордан (моля да не се бърка с фолкзвездата Джордан) е автор и на шедьовъра „Албена“. Последното е българско, повтарям – българско име, което нито един жител на област Добрич не е избрал миналата година за детето си за разлика от предните 7 десетилетия. Това личи от справка на местната статистика за 2013 г. 

Сакън да казвам кой как да си кръщава собствените отрочета. „Сакън“ може би е първата позната дотук дума на тези, за които пиша. Които – според същата статистика за 2013 г. - са избрали далеч по звучните Ферия, Емир, Берен, Едже, Айча, Гюлсюм, Дайгу и Каан. Сетихте ли се? Да, това са героите от турските сериали през последната година и пренаталния период...

Да продължавам ли да разсъждавам в каква посока вървим, или сами се сетихте?...