Оценката на поведението на севернокорейския лидер Ким Чен Ун езадължително въпрос на догадки. На фона на изстрелването в неделя на поредната севернокорейска ракета с голям обсег обаче любимата ни теория е проста. Ким отговаря разумно, дори заядливо на външния свят. Диктаторът, който е малко над 30-те, несъмнено е забелязал, че след последния ядрен тест на неговия режим на 6 януари нямаше друг отговор, освен риториката на Съвета за сигурност на ООН, Китай и САЩ. Нещо повече - той със сигурност е обърнал внимание на факта, че провокацията му е послужила за задълбочаване на търканията между Вашингтон и Пекин как да се отнасят с него.  Защо тогава да не рискува още повече?

Тристепенната ракета, изстреляна в неделя, котето трябваше да изведе в околоцевна орбита спътник, можеше да послужи като междуконтинентална ракета. Ако Северна Корея е успяла, както твърди, да миниатюризира ядрена бойна глава, Ким може да удря Хаваите и Аляска или дори западната континентална част на САЩ. Заплахата не е неизбежна - и все пак вероятно ще стане такава, ако САЩ не разработят по-ефективна стратегия за сдържане и възпиране на режима на Ким.

"Стратегическото търпение" - политиката на президента Обама от 2009 г., не проработи. Политиката се състоеше повече в игнориране на Северна Корея и същевременно в меко уговаряне на Китай да оказва натиск над режима. Като доставчик на повечето храна и енергия за изолираната държава Пекин има огромно влияние. Но китайският президент Си Цзинпин изглежда по-ангажиран от предшествениците си с доктрината, че за предпочитане е режимът на Ким и разпространяването от негова страна на ядрено оръжие да бъдат толерирани, отколкото да се прави каквото и да било, което може да го дестабилизира.

След ядрения тест Китай твърди, че ще подкрепи още една резолюция на ООН за Северна корея, но отхвърля строги нови санкции. Вместо това той призовава за "диалог", под който подразбира преговори между Северна Корея и САЩ. Звучи разумно. Проблемът обаче е, че преговорите за сдържане на ядрената програма н Северна корея и ракетите постоянно се провалят, а Ким сега настоява режимът му да бъде признат за ядрена сила.

Това, което е необходимо, е връщане към единствената невоенна стратегия, донесла резултати - санкции, които удрят вътрешното обкръжение на режима. Ким и приближените му все още могат да внасят луксозни стоки от Китай въпреки забраната от ООН. Те все още използват китайски банки, за да правят бизнес с останалия свят. Тези връзки биха могли да бъдат прекъснати, ако Северна Корея, подобно на Иран преди, бе обявена за страна-перач на пари и ако се бяха стоварили американски санкции върху китайските банки и другите бизнеси, които доставят на Пхенян оръжия и луксозни стоки.

Санкционното законодателство на САЩ, вече прието от Камарата на представителите и насрочено за разглеждане в Сената тази седмица, ще даде правомощия за тези стъпки и ще гарантира на администрацията известна гъвкавост. То трябва да мине и Обама трябва да го подпише. Администрацията и Южна Корея предприеха една положителна крачка, като обявиха формални консултации заа разполагането на напреднали системи за противоракетна отбрана в Южна Корея колкото се може по-скоро. Тази разумна стъпка се бавеше заради възражения от страна на Китай.

И Китай, и Северна Корея трябва да разбират, че ще платят солена цена за това, което според САЩ са неприемливи стъпки на Ким към ядрен арсенал. "Стратегическото търпение" вече не е приложим вариант.

-----

* Коментарът на в. "Вашингтон пост" е редакционен.