Article_top

Момчил Инджов

Докато жителите на село Розово прогониха 17 сирийски бежанци, един човек се е посветил изцяло на грижата за дошлите у нас деца от размирната държава. И ако случайно някой в Розово разбере това, със сигурност ще рече: "Тоя е луд! Да пострада от арабите и пак да се занимава с тях!"

Такива въпроси наистина са задавани на този човек. Защото той не е кой да е, а д-р Здравко Георгиев - един от шестимата медици, арестувани преди 15 г. в Либия заради СПИН епидемията сред децата в Бенгази. Здравко единствен не бе осъден на смърт. Съпругата му Кристияна, още 4 български медсестри и един палестински лекар получиха точно по 3 смъртни присъди, преди да бъдат върнати в България. Макар и освободен от затвора, д-р Здравко чака 3 години да се прибере с останалите, защото либийците не му даваха изходна виза.

"Срамувам се от това, което се случи в Розово. Срамувам се от тези българи, които се държат като расисти. Все едно, че се появява някакъв нов Хитлер. Да, сирийците си имат различна култура и обичаи. Но ние трябва да ги приемем такива, каквито са. Позор е българи да говорят такива гадости за едни нещастни хора, потърсили спасение в страната ни, още повече, когато сред тях има и деца. Аз цял живот съм бил детски лекар и никога няма да оставя дете в беда", споделя Здравко пред Клуб Z.

От октомври 2013 г. д-р Георгиев на доброволни начала работи за благотворителната фондация "Глоубъл вилидж чемпиънс". Тя е основана от канадския милионер филантроп Янк Бари, който заедно с легендарния боксьор Ивендър Холифийлд бе у нас миналата есен. Те дойдоха да наемат къщи, в които да бъдат настанявани сирийски бежанци, пристигащи у нас заради нестихващата вече трета година гражданска война.

В тази къща в Банкя се приютяват сирийски бежанци, благодарение на Янк Бари и Ивендър Холифийлд.

Янк Бари се заинтересувал от Здравко още преди година и половина. Свързал ги наш журналист. Когато пристигнал за първи път у нас през есента на 2012 г., милиардерът поканил на вечеря семейство Георгиеви. Тримата се харесали взаимно от пръв поглед.

Янк Бари сам поканил Здравко да работи за него. Снимка Уикипедия.

"Разказа ни с какво се занимава, като изрично изтъкна, че не приема дарения. След това попита на кого би могъл да помогне тук. След което предвиди предстоящата бежанска вълна от Сирия. За което си спомням, че го поздравих и му казах, че е станал богат, защото умее да предвижда", казва днес д-р Здравко.

Първата съвместна работа, която докторът и Бари свършили, била да идат до село Пъстрогор край Свиленград. Те закарали два микробуса с храни за местния център за бежанци. Тогава там още нямало сирийци, а афганистанци и африканци.

"След това Бари ни попита на кого още можем да помогнем. Сетихме се веднага за отец Иван от Нови Хан, защото неведнъж с Криси сме му помагали. Хайде и на него един микробус с храни", разказва лекарят.

На третото си идване в България Бари предложил на Здравко и Кристияна да станат лица на фондацията му. "Каза ни, че иска да бъдем неговите български шампиони. Веднага се съгласихме. И след това наеха тази къща в Банкя и започнах работа тук, с което много се гордея", изтъква детският лекар.

"Веднага започнаха да съскат змиите. Злите езици недоумяват как аз и Криси помагаме на араби, след като толкова сме пострадали от тях. На първо място това, което е правим, е от човещина. Освен това ние не сме си изпатили от арабите. Те са хора като всички нас - земни и добри. Ние сме свикнали да ги лекуваме, а не да ги убиваме.  Ние станахме жертва не на арабите, а на една система и на един режим - този на Муамар Кадафи. Искам всички да знаят това", отбелязва Здравко.

И допълва: "За разлика от доста хора, ние знаем какво е да си в чужбина и да няма кой да ти помогне. Не пожелавам на никого да прекара толкова години в затвора в страна като Либия. Тези хора бягат от война. Затова с Криси веднага се съгласихме да им помагаме."

"Доктор! Доктор!"

Този детски вик се чува от всички възможни страни, щом влизаме в къщата, където са подслонени бежанците, за които работи Здравко Георгиев. Тя се намира в квартал Градоман на Банкя. Някога е била хотел, но престанал да функционира. Затова собственикът с удоволствие го дал под наем на Янк Бари и Ивендър Холифийлд.

В момента там са подслонени 26 деца и 8 двойки родители - общо 42-ма души. Към Здравко се хвърлят децата от дома. Някои от тях са още толкова малки, че вероятно не осъзнават докрай от какво са се измъкнали в родината си. Много от родителите им са бягали с по една дреха на гърба и дечицата на ръце.

Бари и Холифийлд са дали достатъчно пари, за да не липсва нищо на бежанците. Единственото, което не могат да осигурят, е училище. А немалко от децата са прекъснали обучението си, за да се спасят от кръвопролитието.
Всички познават и обожават Здравко. Той се спира пред всяко дете и му говори нещо на арабски, който знае от престоя си в Либия. Ако някое дете плаче, след като докторът му каже нещо, то започва да се усмихва.

Д-р Георгиев е прегърнал любимките си Фатима (вляво) и Айша.

Здравко си има две любимки. Това са сестрите Айша и Фатима. Айша дори е понаучила някои думи на български и с удоволствие ги повтаря пред Клуб Z: "Как си? Здравейте! Добре! Добро утро! Как се казваш? Лека нощ! Добър вечер! Благодаря!"

"Башар Асад не е добър и трябва да си отиде. Но не са добри и много от бунтовниците, които искат да вземат властта", споделят майките Сана и Рим.

И други от бежанците са разтревожени, че въстаниците могат да сторят нещо лошо на роднините им, останали в Сирия.

Сана (вляво) и Рим държат докторът да опита ястие, приготвено от тях.

Учителят Малек обаче предпочита Асад да остане, макар да признава, че не го харесва. "Онези са ислямисти. Ще накарат всички жени да ходят със забрадки. Ще забранят алкохола. Аз съм християнин и съм толерантен, но те не са", казва 32-годишният Малек. На същото мнение е и 53-годишният бизнесмен на име Жорж, също християнин. От доста години насам живее в Гърция. Но в момента е дошъл в дома в Банкя.

"Сред бежанците тук има 5-6 християни. И живеят напълно нормално заедно с мюсюлманите. Ние не делим хората нито според етноса, нито според религията", казва д-р Здравко Георгиев. И припомня, че един от хората, на когото сирийците дължат подслона си в Банкя, е евреин. Истинското име на Янк Бари е Джералд Бари Фалович.

Всички тук чакат да получат статут на бежанци и паспорти. След това някои смятат да си пробват късмета в Германия или някоя друга страна в Западна Европа. Много от сирийците обаче са се подготвили да останат у нас.

Сред обитателите на дома в Градоман е 17-годишният Али - един от първите нападнати бежанци у нас. Той бе наръган с нож през ноември 2013 г. пред входа на лагера в софийския квартал Военна рампа. Младежът не желае да си спомня за станалото.

Обитателите редовно ходят до центъра на Банкя да си напазаруват или просто на разходка. Засега не са имали проблеми с местните хора. Здравко се надява случката от Розово да не се повтори в Банкя.

Посещението ни в дома за бежанци става броени дни преди 6 май. Тогава се навършват точно 10 години от произнасянето на първата от общо трите смъртни присъди в Либия срещу петте български медсестри и палестинеца Ашраф ал Хаджудж. За шестимата Гергьовден през 2004 г. е много тежък.

Но не му е леко и на Здравко, който се отървава само с 4-годишна присъда за спекула с валута и същия ден излиза от затвора, защото вече си е излежал срока.

"Това беше най-тежкият ден в живота ми. Колкото аз бях невинен, толкова момичетата и Ашраф", спомня си д-р Георгиев.

Когато става дума за процеса, никога не говори само за съпругата си Кристияна. Винаги казва "момичетата и Ашраф".

"Съдията беше забранил да се превежда. Ние не разбирахме какво говори, Ашраф ни превеждаше. Каза ни, че сме осъдени на смърт. Хората в залата започнаха да крещят: "Слава на Аллах!" Изведоха ни и чак на път към затвора някой каза, че името ми не е било произнесено. По-късно от посолството се обадиха да се стягам, защото ще ме освобождават. Чувствах се като предател, плаках като дете", въздъхва медикът.

И затова 6 май винаги ще бъде най-лошият и най-тежък ден за него.

Какво си спомнят медсестрите за случилото се преди 10 години - четете утре.

 
С делата си д-р Здравко проповядва по-истински от всички "християни", които искат да ни пазят от лошите араби. Снимка Момчил Инджов

Докато жителите на село Розово прогониха 17 сирийски бежанци, един човек се е посветил изцяло на грижата за дошлите у нас деца от размирната държава. И ако случайно някой в Розово разбере това, със сигурност ще рече: "Тоя е луд! Да пострада от арабите и пак да се занимава с тях!"

Такива въпроси наистина са задавани на този човек. Защото той не е кой да е, а д-р Здравко Георгиев - един от шестимата медици, арестувани преди 15 г. в Либия заради СПИН епидемията сред децата в Бенгази. Здравко единствен не бе осъден на смърт. Съпругата му Кристияна, още 4 български медсестри и един палестински лекар получиха точно по 3 смъртни присъди, преди да бъдат върнати в България. Макар и освободен от затвора, д-р Здравко чака 3 години да се прибере с останалите, защото либийците не му даваха изходна виза.

"Срамувам се от това, което се случи в Розово. Срамувам се от тези българи, които се държат като расисти. Все едно, че се появява някакъв нов Хитлер. Да, сирийците си имат различна култура и обичаи. Но ние трябва да ги приемем такива, каквито са. Позор е българи да говорят такива гадости за едни нещастни хора, потърсили спасение в страната ни, още повече, когато сред тях има и деца. Аз цял живот съм бил детски лекар и никога няма да оставя дете в беда", споделя Здравко пред Клуб Z.

От октомври 2013 г. д-р Георгиев на доброволни начала работи за благотворителната фондация "Глоубъл вилидж чемпиънс". Тя е основана от канадския милионер филантроп Янк Бари, който заедно с легендарния боксьор Ивендър Холифийлд бе у нас миналата есен. Те дойдоха да наемат къщи, в които да бъдат настанявани сирийски бежанци, пристигащи у нас заради нестихващата вече трета година гражданска война.

В тази къща в Банкя се приютяват сирийски бежанци, благодарение на Янк Бари и Ивендър Холифийлд.

Янк Бари се заинтересувал от Здравко още преди година и половина. Свързал ги наш журналист. Когато пристигнал за първи път у нас през есента на 2012 г., милиардерът поканил на вечеря семейство Георгиеви. Тримата се харесали взаимно от пръв поглед.

Янк Бари сам поканил Здравко да работи за него. Снимка Уикипедия.

"Разказа ни с какво се занимава, като изрично изтъкна, че не приема дарения. След това попита на кого би могъл да помогне тук. След което предвиди предстоящата бежанска вълна от Сирия. За което си спомням, че го поздравих и му казах, че е станал богат, защото умее да предвижда", казва днес д-р Здравко.

Първата съвместна работа, която докторът и Бари свършили, била да идат до село Пъстрогор край Свиленград. Те закарали два микробуса с храни за местния център за бежанци. Тогава там още нямало сирийци, а афганистанци и африканци.

"След това Бари ни попита на кого още можем да помогнем. Сетихме се веднага за отец Иван от Нови Хан, защото неведнъж с Криси сме му помагали. Хайде и на него един микробус с храни", разказва лекарят.

На третото си идване в България Бари предложил на Здравко и Кристияна да станат лица на фондацията му. "Каза ни, че иска да бъдем неговите български шампиони. Веднага се съгласихме. И след това наеха тази къща в Банкя и започнах работа тук, с което много се гордея", изтъква детският лекар.

"Веднага започнаха да съскат змиите. Злите езици недоумяват как аз и Криси помагаме на араби, след като толкова сме пострадали от тях. На първо място това, което е правим, е от човещина. Освен това ние не сме си изпатили от арабите. Те са хора като всички нас - земни и добри. Ние сме свикнали да ги лекуваме, а не да ги убиваме.  Ние станахме жертва не на арабите, а на една система и на един режим - този на Муамар Кадафи. Искам всички да знаят това", отбелязва Здравко.

И допълва: "За разлика от доста хора, ние знаем какво е да си в чужбина и да няма кой да ти помогне. Не пожелавам на никого да прекара толкова години в затвора в страна като Либия. Тези хора бягат от война. Затова с Криси веднага се съгласихме да им помагаме."

"Доктор! Доктор!"

Този детски вик се чува от всички възможни страни, щом влизаме в къщата, където са подслонени бежанците, за които работи Здравко Георгиев. Тя се намира в квартал Градоман на Банкя. Някога е била хотел, но престанал да функционира. Затова собственикът с удоволствие го дал под наем на Янк Бари и Ивендър Холифийлд.

В момента там са подслонени 26 деца и 8 двойки родители - общо 42-ма души. Към Здравко се хвърлят децата от дома. Някои от тях са още толкова малки, че вероятно не осъзнават докрай от какво са се измъкнали в родината си. Много от родителите им са бягали с по една дреха на гърба и дечицата на ръце.

Бари и Холифийлд са дали достатъчно пари, за да не липсва нищо на бежанците. Единственото, което не могат да осигурят, е училище. А немалко от децата са прекъснали обучението си, за да се спасят от кръвопролитието.
Всички познават и обожават Здравко. Той се спира пред всяко дете и му говори нещо на арабски, който знае от престоя си в Либия. Ако някое дете плаче, след като докторът му каже нещо, то започва да се усмихва.

Д-р Георгиев е прегърнал любимките си Фатима (вляво) и Айша.

Здравко си има две любимки. Това са сестрите Айша и Фатима. Айша дори е понаучила някои думи на български и с удоволствие ги повтаря пред Клуб Z: "Как си? Здравейте! Добре! Добро утро! Как се казваш? Лека нощ! Добър вечер! Благодаря!"

"Башар Асад не е добър и трябва да си отиде. Но не са добри и много от бунтовниците, които искат да вземат властта", споделят майките Сана и Рим.

И други от бежанците са разтревожени, че въстаниците могат да сторят нещо лошо на роднините им, останали в Сирия.

Сана (вляво) и Рим държат докторът да опита ястие, приготвено от тях.

Учителят Малек обаче предпочита Асад да остане, макар да признава, че не го харесва. "Онези са ислямисти. Ще накарат всички жени да ходят със забрадки. Ще забранят алкохола. Аз съм християнин и съм толерантен, но те не са", казва 32-годишният Малек. На същото мнение е и 53-годишният бизнесмен на име Жорж, също християнин. От доста години насам живее в Гърция. Но в момента е дошъл в дома в Банкя.

"Сред бежанците тук има 5-6 християни. И живеят напълно нормално заедно с мюсюлманите. Ние не делим хората нито според етноса, нито според религията", казва д-р Здравко Георгиев. И припомня, че един от хората, на когото сирийците дължат подслона си в Банкя, е евреин. Истинското име на Янк Бари е Джералд Бари Фалович.

Всички тук чакат да получат статут на бежанци и паспорти. След това някои смятат да си пробват късмета в Германия или някоя друга страна в Западна Европа. Много от сирийците обаче са се подготвили да останат у нас.

Сред обитателите на дома в Градоман е 17-годишният Али - един от първите нападнати бежанци у нас. Той бе наръган с нож през ноември 2013 г. пред входа на лагера в софийския квартал Военна рампа. Младежът не желае да си спомня за станалото.

Обитателите редовно ходят до центъра на Банкя да си напазаруват или просто на разходка. Засега не са имали проблеми с местните хора. Здравко се надява случката от Розово да не се повтори в Банкя.

Посещението ни в дома за бежанци става броени дни преди 6 май. Тогава се навършват точно 10 години от произнасянето на първата от общо трите смъртни присъди в Либия срещу петте български медсестри и палестинеца Ашраф ал Хаджудж. За шестимата Гергьовден през 2004 г. е много тежък.

Но не му е леко и на Здравко, който се отървава само с 4-годишна присъда за спекула с валута и същия ден излиза от затвора, защото вече си е излежал срока.

"Това беше най-тежкият ден в живота ми. Колкото аз бях невинен, толкова момичетата и Ашраф", спомня си д-р Георгиев.

Когато става дума за процеса, никога не говори само за съпругата си Кристияна. Винаги казва "момичетата и Ашраф".

"Съдията беше забранил да се превежда. Ние не разбирахме какво говори, Ашраф ни превеждаше. Каза ни, че сме осъдени на смърт. Хората в залата започнаха да крещят: "Слава на Аллах!" Изведоха ни и чак на път към затвора някой каза, че името ми не е било произнесено. По-късно от посолството се обадиха да се стягам, защото ще ме освобождават. Чувствах се като предател, плаках като дете", въздъхва медикът.

И затова 6 май винаги ще бъде най-лошият и най-тежък ден за него.

Какво си спомнят медсестрите за случилото се преди 10 години - четете утре.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Вяра

Поклон! Три пъти поклон пред д-р Георгиев!
Анонимен's picture
Анонимен

kaka

Истински лекар и човек !
Анонимен's picture
Анонимен

нако43

наистина слава на такъв българин!
Анонимен's picture
Анонимен

Stefan

Браво на този ЧОВЕК! РЕСПЕКТ!
Анонимен's picture
Анонимен

azzzzz

Браво на Янк Бари и на Здравко - големи хора с големи сърца!
Анонимен's picture
Анонимен

Радул

Трябва да се помага на всеки, няма значение - вяра, пол, раса, човек или куче. Всички сме равни на тази земя.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате на изборите за Европейски парламент?