Номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН предизвика противоречиви реакции в България. За пореден път се стигна да призиви, че в подобни случаи тряба да забравяме политическите си различия, защото шансът е уникален. Каква обаче е ролята на генералния секретар на ООН в световната политика? И доколко е добре за България, ако човекът на този пост е българин? Клуб Z зададе тези въпроси на депутата от БСП Кристиян Вигенин, който бе външен министър в кабинета на Пламен Орешарски.

- Г-н Вигенин, каква точно ще бъде ползата за България, ако българин оглави ООН?

Според мен особено в рамките на кампанията за избирането по-малко трябва да говорим за това какви са ползите за България. Все пак генералният секретар на ООН има други отговорности, не да помага на България. Но смятам, че още сега, в рамките на тази кампания за България се говори по друг начин, макар и все още да сме на първоначалния етап. България е една от страните, която излъчва един от най-сериозните кандидати. В много медии по света, говорейки с уважение за Бокова, говорят с уважение и за това, че е българка. Само по себе си това е важно за имиджа на страната, че тя е способна да излъчи водещ кандидат, а надявам се и генерален секретар.

- Какво точно зависи от генералния секретар на ООН? Не е ли Съветът за сигурност този, който е с водеща роля в тази организация?

В края на краищата генералният секретар ръководи цялата администрация на ООН. Той подготвя и организира дейността на Общото събрание. Разбира се, политическите решения се вземат от представителите на страните и преди всичко от постоянните членове на Съвета за сигурност. Ролята на генералния секретар е да направи възможно нормалното функциониране на организацията, да дава препоръки за по-важните въпроси в дневния ред. От името на организацията той може да прави посещения, в които да представлява самата организация. Има ред неща, където името на генералния секретар ще се чува и ако е българин ще се пише, че е българин.

Ние много често доста комерсиално подхождаме към всяка една такава кандидатура. Много често съм чувал например въпроса каква е ползата на България, че Кристалина Георгиева е зам.-председател на ЕК. Ами има полза, дори да не я виджаме директно тя е там, участва във взимането на решения, винаги българският премиер може да вдигне телефона и да има информация, която да ползва на предварителен етап, когато трябва да взема важни решения. От всяка една такава позиция няма директна и пряка полза, но самият факт, че имаме очи и уши там, където се вземат световните решения, е важен за всеки един от нас.

Може да се зададе въпроса каква е била ползата от това, че до момента Бокова е генерален секретар на ЮНЕСКО. Първо, тя в нито един момент не е забравила, че е българка, въпреки че представлява 193 страни. Често е в България, присъства на различни културни и образователни събития. След това нейната снимка обикаля света. Ред висящи въпроси, свързани с активността на България в ЮНЕСКО бяха решени по нейно време. Разбирате, че тя ако работи целенасочено само в подкрепа на страната, от която идва, това също не е добре. Тези неща трябва да се правят интелигентно, тя го може.

- Въпросът е по-скоро принципен, не точно за Бокова, а въобще за хипотезата, при която българин е шеф на ООН.

Тук е въпрос на подход и на самия човек. Ние сме виждали случаи, когато едни хора, избрани на високи международни позиции забравят коя им е държавата. В случая с Ирина Бокова аз смятам, че този риск не съществува. Тя в нито един момент не забрави кой я е излъчил и от каква националност е. Аз самият като министър, когато съм участвал в различни събития на ЮНЕСКО, представлявайки България, винаги съм усещал факта, че все пак генереален директор е българин. Аз съм се изказвал сред първите например. И нашето послание се е чувало най-силно, защото хората все още не са уморени от дебата. Винаги е от значение да имаш интелигентен човек, който да помага на институциите и държавата си. Не очаквайте грандиозни неща, но въобще не е без значение, когато българин е на подобен пост. Въпросът обаче не е просто и само дали ще е българин, а какъв българин е.