Сигурно очаквате с нетърпение доклада на консултантската фирма AlixPartners за "източването" на Корпоративна търговска банка.

Малко предистория - договорът с фирмата беше подписан в началото на юни м.г. и тя трябваше да изготви доклад, в който да препоръча на синдиците "действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние".

За да не става грешка още в самото начало, AlixPartners няма за задача да "проследи и върне" парите, както писаха много издания, когато фирмата беше избрана за този проект.

Компанията внесе своя доклад в края на септември, срещу което получи неизвестно каква сума и с това работата ѝ приключи.

Въпреки че докладът е конфиденциален, през последните дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че е изпратил искане до компанията, която да позволи неговото огласяване. Което разбира се може и да не стане, все пак, това е търговски договор с всичките му подобаващи споразумения за конфиденциалност и т. н.

Очакванията към доклада са сериозни. Някои смятат, че той ще даде едва ли не схема със стрелки и квадратчета как парите от КТБ са изнесени в офшорки, после какво е купено с тях, кои политици и бизнесмени са се облагодетелствали, а защо не и имена на хора от актуалната власт и фирми, чийто бизнес сега процъфтява, но по един или друг начин са били свързани с фалиралата банка.

 

Което не ни пречи да направим една ретроспекция на това, което беше огласено "черно на бяло" пред обществеността след като КТБ "гръмна", да видим какво имаме дотук.

Колко се оказа "дупката"

През октомври 2014 г. БНБ обяви анализ на одитния доклад, който три счетоводни кантори правиха след поставянето на КТБ под особен надзор.

 

От него излязоха няколко числа -  към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на банката е в размер на 6,662 млрд. лв., но одиторите смятат, че е необходима обезценка на кредити в размер на 4,222 млрд. лева. Както и че банката е отпуснала "лоши" кредити на 82 фирми, които в повечето случаи не извършват дейност, а ги прехвърлят на трети лица, на обща стойност от 3,4 млрд. лв. - това е 64% от кредитния ѝ портфейл.

Какво (не) свърши комисията "Атанасова"

След това беше създадена временна парламентарна комисия "за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г." Известна е като "Комисията "Атанасова", на името на нейния ръководител - депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова. В началото на юли м.г. тя огласи два важни документа - доклад за нейната дейност и списък на фирмите, свързани с КТБ, които са били кредитирани от нея.

В доклада беше отбелязана липсата на контрол над банката, както и заключението, че банката е действала като финансова пирамида - едни и същи фирми са получавали постоянно нови кредити, с които са финансирали стари задължения, като са прехвърляли парите на трети фирми. Нещо, което отдавна беше известно покрай публикации в медиите.

 

В допълнение към доклада комисията обяви и списък на свързаните с КТБ фирми, които са получавали кредити от нея, в повечето случаи - необезпечени и прехвърлени на други лица. На практика там са тези 82 фирми, установени от одиторите на КТБ в първия доклад, но има и други компании.

Тук се виждат и големите придобивки, направени с пари от банката - "Петрол", БТК, "Техномаркет", НУРТС, "Авионамс", "ИПК Родина", "Аркус", най-различни хотели, ТВ7, фабриката за стъкло в сръбския град Парачин, и т.н. Има най-различни казуси, като например офшорни компании получават кредити, които след това прехвърлят на свързани с банката фирми.

Как падна банковата тайна

Фалитът на банката доведе до безпрецедентни промени в законите, свързани с разгласяване на банкова тайна.

Синдиците на КТБ огласиха набор от документи, започвайки със списъка на приетите от тях вземания на кредитори на банката.

 

Както и списък на оспорените вземания.

След това се започна със списъците по чл. 66 от Закона за банковата несъстоятелност, което е огласяване на информация, представляваща банкова тайна, но в резултат на законовите промени беше позволено за обявени в несъстоятелност банки.

И така, какво имаме тук?

Ето ги необезпечените кредити

Както и прехвърлените на трети лица кредити и техните ползватели, основно чрез "кухи" фирми, които не са извършвали дейност

В горните два списъка могат да се намерят малко повече детайли от огласяваните преди това списъци на свързани лица и "лоши" кредити.

Сериозна част от разгласяването на банкова тайна е свързана и с наличието на сметки и договорни отношения в банката на лица, които заемат висши чиновнически длъжности и по закон са длъжни да обявяват своето имущество пред Сметната палата.

Има един доста безполезен списък - т.нар. консултантски договори, покрай който излизат сметки в банката на публични компании, от които тези лица са имали акции.

Както и редица от списъци с влогове на лица и фирми.

Ето го списъка на влоговете с т.нар. преференциални лихви

Както и списък на кредитите с привилегировани условия

И списък на влоговете на лица, заемащи висши държавнически длъжности, от който се видя, че служителите на съдебната система са доста заможни.

Да не забравяме и списъка на направените цесии и прихващания, в който няма връзка на лицата, извършили едните, с тези, направили другите операции.

Да не забравяме и списъка с влоговете на политически партии, който първоначално беше сгрешен

И в крайна сметка...

Списъците и докладите се увеличават. Обществото бива заливано с информация, каквато беше и целта на законовите промени. Но това са "сурови" данни, защото между отделните документи няма взаимна връзка и е много трудно да бъде направена.

И сега вероятно в близките дни към тези файлове ще се добави и докладът на AlixPartners, който допълнително ще увеличи информационното претоварване, поне за тези, които следят отблизо казуса с КТБ.

Но каква ще е ползата от него? Хайде да теглим чертата.

Крахът на КТБ към последна дата е свързан с изплащането на 3,7 млрд. лв. гарантирани депозити, 3,3 млрд. от които идват от държавен заем, останалите - от вноски на банките във Фонда за гарантиране на влоговете.

От друга страна синдиците са завели искове срещу кредитополучатели и други лица, облагодетелствали се от имущество на банката за колосалната стойност от 7,6 млрд. лв. - повече, отколкото са били нейните активи. Все пак има припокриване поради използването на всички способи за събиране на вземания, така че един и същ "кредит" може да е "търсен" с няколко иска.

Та да се върнем на доклада на AlixPartners.

Понеже той е в ръцете на синдиците от четири месеца и половина, би трябвало, ако е имало нещо, което да им влезе от полза, те да са го използвали в процеса на събиране на вземания. 

Макар и наречена "финансова пирамида", КТБ е водела прилежно своята отчетност, давайки възможност на свързани с нея лица да придобиват активи с цената на привличането на депозити от сравнително заможни лица и фирми срещу високи лихви.

Парите оставят следи, дори и през офшорки. Те могат да се проследят. Но събирането и осребряването на имуществото няма да стане бързо и лесно, защото се минава през дълги и сложни съдебни процедури със сериозната намеса на човешкия фактор. И това, което в крайна сметка ще влезе "нето", едва ли ще покрие значителна част от дълга, който всички ще изплащаме.

Т.е. на базата на този доклад са необходими действия от прокуратурата. Те може да последват, може и да не последват.

Но най-сериозният проблем е, че покрай цялото законотворчество и публичност едва ли хората, които действително допуснаха аферата "КТБ" и се облагодетелстваха от нея, ще понесат отговорността за нея.

А докладът на AlixPartners няма и да ги посочи.