Великият италиански писател и учен Умберто Еко почина късно вечерта в петък на 84 години. Оставил ни романи като „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Островът от предишния ден“, както и редица изследвания и есета, посветени на литературата, семиотиката и морала, той със сигурност няма да бъде забравен.

ПОЧИНА ВЕЛИКИЯТ УМБЕРТО ЕКО

Представяме ви някои от забележителните слова, които Умберто Еко изрича в различни интервюта и беседи през годините, публикувани на официалния сайт на писателя.

Героят по погрешка

Когато хората спрат да вярват в Господ, това не значи, че след това не вярват в нищо – те вярват във всичко.

Стигна се до там да смятам, че целият свят е енигма, една безвредна енигма, превърната в ужас от нашите налудни опити да я тълкуваме сякаш в основата ѝ се крие истината.

Истинският герой винаги е герой по погрешка; той мечтае да е честен страхливец като всеки друг.

Отсъствието се отнася към любовта както вятърът към огъня: изгасва малкия пламък, но разгаря големия.

Всички поети пишат лоша поезия. Лошите поети я публикуват, добрите поети я изгарят.

Една епоха на изгубена невинност

Обичам миризмата на мастило рано сутрин.

Мисля за постмодерното поведение като за човек, който обича много начетена жена и знае, че не може просто да ѝ каже „Обичам те лудо“, тъй като той знае, че тя знае (и че тя знае, че той знае), че въпросните думи са вече написани от Барбара Картланд. И все пак има решение. Той може да каже „Както Барбара Картланд би казала, обичам те лудо“. В този момент, след като се избегне фалшивата невинност, като е казал ясно, че повече не може да се говори невинно, той все пак ще изрече онова, което е искал да заяви на жената: че я обича в епоха на изгубена невинност.

Понякога гледам луната и си представям, че тези тъмни петна са пещери, градове, острови, а местата, които блестят, са онези, където морето улавя светлината на слънцето, като лъч в огледало…

Нищо не дава на страхливеца повече кураж от страха на другите.

Къде другаде? Аз принадлежа към едно изгубено поколение и ми е комфортно единствено в компанията на други изгубени и самотни хора.

Да се смееш в лицето на истината

Изглежда знам всички клишета, но не и как да ги поставя на едно място по правдоподобен начин. Или пък тези истории са ужасни и грандиозни точно защото всички клишета са преплетени по нереалистичен начин и не можеш да се справиш с тях. Но когато действително изживяваш клише, го усещаш като нещо съвсем ново, чувстваш се безсрамно.

Чувствах се сякаш отравям монах.

Може би мисията на тези, които обичат човечеството, е да накарат хората да се смеят в лицето на истината, да карат истината да се смее, защото само истина лежи в умението да освободим себе си от безумната страст към истината.

Книгата е крехко създание, то понася теглото на времето, заплашено е от гризачи, природни стихии и непохватни ръце. Така че библиотекарят защитава книгите не само от човечеството, но и от природата; той посвещава живота си на войната срещу силите на забравата.

Вашите учители в Оксфорд са ви учили да идолизирате причината, като пресушите пророческите способности на сърцето си!

Две клишета ни разсмиват. Сто клишета ни задвижват. Смътно усещаме, че клишетата общуват помежду си и празнуват обединението си.

Вяра в религията

Интервюиращ: Вярвате ли в Бог?

Умберто Еко: Защо някой един ден обича определен човек, а открива на следващия, че тази любов си е отишла? Чувствата, уви, изчезват без обосновка, а често и без следа.

Интервюиращ: Ако не вярвате в Бог, тогава защо пишете толкова много за религията?

Еко: Защото вярвам в религията. Човешките същества са религиозни животни и тази характеристика на поведението им не може да бъде пренебрегвана или отхвърляна.

ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ