НИЯ КАРАДЖОВА

Просветният министър Меглена Кунева ще удължи поне с две седмици срока, в който трябва да приключи обсъждането на новите учебни програми. Това трябваше да стане вчера, но Кунева заяви, че иска да чуе повече мнения от учители и университетски преподаватели. Днес програмите бяха представени публично пред софийски преподаватели, които споделиха мнения и критики към тях. Заместник-министърът Диян Стаматов увери, че около 60% от критичните бележки ще бъдат взети предвид, като удълженото време ще позволи да се включат в програмите.

90 са българските  творби от общо 120 произведения, които децата ще изучават от пети до 12 клас, съобщи Стаматов. Подчертано бе, че проблемните „Вятър ечи“ и „Къде си вярна, ти, любов народна“ остават само в учебниците по музика, а „Стани, стани, юнак балкански“ ще се учи и по литература.

Учителите обаче се оказаха доста критични към предложените проекти. Преподавателка от Френската гимназия заяви, че в осми клас трябва да се премине през изучаването на три литературни периода, което е много натоварващо за учениците. Други подчертаха, че „Хамлет“, който ще се учи вече в осми клас, ще бъде неразбираем за 15-годишните. Учителката Радина Асенова от 144 СОУ коментира, че децата я питали „Госпожо, има ли забрана в учебниците да се включват живи автори?“ „Доскоро се измъквах с думите, че Валери Петров е жив, но вече не мога да го правя“, заяви тя. Асенова подчерта също, че децата учат прекалено много творби за отдалечени епохи, а в учебниците им няма нищо съвременно и градско.


Учители по история пък бяха критични към това, че в учебните програми липсват православие и католицизъм, но има протестантска църква. От МОН гарантираха, че този пропуск ще бъде поправен. Преподавателят от СУ Георги Николов заяви, че програмите орязват българското средновековие,. Той коментира също, че открития и нови тези от последните 50 години не намират място в учебниците по история, а вместо това там битуват „неверни и направо глупави тези“.  Много от преподавателите настояха и за по-лесен понятиен апарат, с който да боравят децата.

„Учим ги за апосиопеза и анжамбман, а накрая те ми отговарят „Ами онова с „а“, каза Радина Асенова.