Един нисичък български мъж. Без космест тумбак и провесен на врата кръст с големината на този от „Александър Невски“. Един медик, който казва: „Ние сме свикнали да ги лекуваме, а не да ги убиваме...“ Простичко.

Да – става въпрос за д-р Здравко Георгиев, а казаното е по адрес на същите онези араби, заради които изгни в затвора на Либия. Които дори не му осигуриха превод на делото навремето, колкото да разбере, че не го осъждат на смърт.

Сега му е ред на него да осъжда. И го прави с делата си. Всяко усмихнало се сирийче е изстрел срещу нас. Бесило, подготвено за чучелата, в които сме се превърнали. Смъртна присъда за скапаното ни тесногръдие, за нежеланието да сме добри, мислещи и толерантни. Трибунал срещу „паравоенните“ смешници, които обикалят с черни униформи и които са виждали арабин само по „Пиротска“. 

Като свършиш с тях, ела и нас излекувай, докторе. Ние имаме по-остра нужда.