Дмитрий Глуховски е руски журналист, радио и телевизионен водещ. През годините работи за "Радио России", Дойче Веле, "Евронюз", "Russia Today". Бил е военен кореспондент в Абкхазия и Израел, владее шест езика. По света е известен и като писател -  с фантастичната си утопия "Метро 2033".

 

Най-голямо удивление в цяла сегашната ситуация предизвика у мен стремителното, не, мигновеното оскотяване на нашите медии. Всички, които до вчера се опитваха някакси да се правят на журналисти, днес го удариха на пропаганда - оголена, примитивна, жестока.

Нашата телевизия е като спукан цирей, любимите ми някога "Газета" и "Лента" - със оцъклено стъклени очи, чучела на някогашната си независимост. Няма журналистика в Русия. Онези хора - нормални, здравомислещи изглеждаха, сякаш забравиха  всичко и лъжат, лъжат, лъжат! Лъжат изисуваните девойки във "Вести" и по  "Первый", лъжат кореспондентите, лъжат на дребно редакторите, и на едро - главните редактори.

И интересно, получава им се! Та нали само пред два месеца тези хора си бяха хора?! Нали същите те, които днес така отчаяно, така страстно лъжат, не са се преродили напълно за месец?!

Известно е, че човек, принуден от обстоятелствата да лъже и да подлярства, всячески се старае да избегне вътрешната дисхармония - и с всички сили събира сведения, с които да докаже на себе си, да се оправдае пред себе си, че все пак не лъже и не подлярства.

Рационалното мислене тук няма нищо общо, тук решават емоциите. Лъжците и подлеците не биха могли да живеят, ако смятат себе си за такива. Затова те убеждават себе си, че тяхната истина е истина. И че лъжци са другите. Че те просто защитават себе си и своята страна. И затова са прави. Тяхната позиция е уязвима, крехка, и затова е много важно някой да ги подкрепи - тези лъжци и подеци: като деца са ги възпитавали да бъдат добри хора, и сега им е тежко. Всяка похвала, всяко признание са им важни.

И ето, четем: Владимир Путин награди с ордени над 300 журналисти за "обективно отразяване на събитията в Крим". Е, и в цяла Украйна. Ордени и медали - за кореспонденти, водещи, шоумени, главни редактори... "Александър Невски", "За заслуги пред Родината", "Орден на честта". Добре, да оставим кореспондентите - те са се тикали в ада по заповед. А Кулистиков и Соловьов за какво?

Първото нещо, което ти хрумва - те не са трудови награди, а бойни. Та нали е време военно, значи, от другата страна са врговете, и значи перото трябва да се приравни към щика. На война като на война.

А после се замисляш - кой започна тази война? Кой сипеше заклинания за бандеровците и фашистите, УНА-УНСО, кой разду истерията сред рускоезичните украинци и украинските руснаци, кой половин година им говори на закуска за клането в Лвов и за бесилките в Харков по обед?

Кой превърна от шепа площадни маргинали, които нямаха и име, в централна сила на украинския национализъм "Десен сектор"? И кой, кой натъпка този национализъм с хормони на растежа, месец след месец поливайки цяла Украйна с лъжи?

Сега - да, война е. И има мъртви и от двете страни. има мъртви. Вече няма нито прави, нито виновни. Сега мравунякът е подпален, можем да изтупаме ръце, да застанем отстрани и да наблюдаваме, заемайки "безпристрастна позиция". 

Това направихте, момчета. В Кремъл го измислиха, а го свършихте вие. Всеки, които не искаше да си сменя работата. Всеки, който се страхуваше, че ще му намалят заплатата. Който просто не знаеше как да възрази на началника. Всеки, който убеди себе си, че е прав.

"Вежливите" -  спецназите на ГРУ - може  и да не са убили  никого. А вие убихте. Няма да ви е леко да живеете с това.По-добре и себе си излъжете, както излъгахте другите. По-добре –  иглата във вената... и да забравите. Вашите медали не са награди. Путин ви раздаде спринцовките с морфин.

Налейте си сега. И отлейте за мъртвите.