Любен Дилов-син е журналист, сценарист и политик. Син е на известния български писател-фантаст Любен Дилов. Роден е на 19 ноември 1964 г. в София. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в няколко печатни издания като в. "Поглед", сп. "Литературна академия" и др. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания "Ку-ку", "Каналето", "Хъшове", "Шоуто на Слави" и др.. Той е създател на движение "Гергьовден". Бил е депутат и общински съветник в София, издател на вестник "Новинар". Член е на Интернет общество-България. Има три деца.

Господин Дилов, на дати като 3 март все се сещаме да говорим за свобода, национално достойнство и за единство...Кога и защо тези понятия се превърнаха в кухи фрази,а празникът е просто повод сънародниците ни да се втурнат към почивните дни и софрите?

Мисля, че проблемът е пропаганден. Ние не си говорим за важните неща дори на самите дати. Например за това точно този ден ли е подходящ да почитаме като националния празник на България. Защо не 6 или 22 септември. Или пък 24 май или 20 април?! В крайна сметка на 3 март 1878 година в Сан Стефано е имало точно 2 пъти по - малко българи, отколкото летелите в космоса. Ако броим и Дельо Хайдутин стават три пъти по-малко...

Има и друг 3 март - 1918 година, когато пък е подписан Брест - Литовския мирен договор, с който Русия капитулира пред България и Турция. Не празнуваме ли днес един договор, който ни засяга, но по който не сме страна. А и месеци след подписването му е бил анулиран от Берлинския конгрес... Това вероятно подклажда чувството ни за геополитическа изключителност. Световните сили не спират да се занимават с нас!!! Тема, подходяща точно за маса с много пиене и мезета...

170-те хиляди квадратни километра на Сан Стефанска България отдавна сме загубили, но пък сме на път като население да се изравним със Сан Стефанска България - четири и половина милиона души сме били тогава. Барабар с циганите и турците. Нуждаем се от честен и трезв разговор, в който не се обиждаме на филства и фобства, а се питаме кои сме, защо сме и на къде вървим.

Тогава ще се върне и усещането за празник, без значение на датата. В крайна сметка надживяхме 3 империи и днес ние се разхождаме по граф Игнатиев, а не той по нас, както не веднъж се е случвало. Повод за гордост си е.

Като илюстрация на липсата на единство не са ли и гласуваните без никакви обсъждания законови поправки, преследващи къмпингуването. Те вече предизвикаха протести. Хората се питат с основание: ще глобяват някой заспал на плажа, но дивото застрояване на Черноморието продължава. Защо никой не си помръдва пръста срещу 20-етажните сгради на плажа?

Темата ми е важна, защото преди повече от 10 години съм правил, заедно с покойния Тодор Батилов над 30 поправки в Закона за защита на Черноморското крайбрежие. Тогава управляващите ни отказаха да въведем доста ясен критерий за това какво е “временно съоръжение”, за да спрат да се превръщат бараките в многоетажни хотели. Що се отнася до къмпингуването, наистина е добре да има поне два-три напълно диви плажа, защитени дори и от палатки. Но за това се иска по-дълъг и продължителен разговор, обща убеденост на обществото и заинтересованите страни.

Като представител на старото СДС и лидер и основател на Гергьовден, не ви ли тревожи драстичното разминаване между власт и народ? Сякаш са два паралелни свята без пресечна точка?

Това не е проблем само на десницата. Вижте какво се случва с БСП, съвсем пресен е примерът и с ДПС...Всичко е променя. Светът наистина стана глобален, хората общуват директно чрез социалните мрежи, а политиката изостава. Инструментариумът и езикът й са стари и това поражда усещането за неадекватност.

Бойко Борисов отдавна лично си общува, чрез постингите във фейс-профила си. Но дори и той все още не успява да формулира свръхздача, която да се яви обединителна за обществените усилия. Мисля, че остро се нуждаем от визионери, а не от взаимно обвиняващи се политици. СДС беше силно, когато беше визионерско движение. Когато се превърна в казионна партия, започна и разпадът...

Смятате ли, че политиците у нас лесно се опияняват от властта? И това ли е една от причините да възстановите клуба „Власт и вино“?

“Власт и вино” е ироничното название на едно място и време, където правим точно това, за което говорих преди малко. Тестваме сред приятели, студенти и журналисти визионерски и силно спорни тези. Изслушваме горещите говорители на злобата на деня, мъчим се да отсяваме зърното от плявата. И - разбира се - наслаждаваме се на великолепните вина на многото нови български изби.

Опиянението от властта е тривиален и дребен проблем. По важното е да внуши на сънародниците ни, че властта наистина произтича от тях. Крайно време е да го повярват и да влязат в правата си. Да бъдат по-отговорни към изборите, които правят и по-твърди с хората, които вече са избрали.

Журналист сте, вашият синтезиран коментар за медийната среда у нас, за която повечето анализатори казват, че ден из ден се влошава?

Тя не просто се влошава. Имаме разпад на смисъла на професията. Тя все по-често бива заменена с пряка пропаганда. Това, уви, е световен процес.

Миналата седмица в Турция беше затворена насила още една голяма медийна група, заради опозиционно поведение. Случва се по света едно и също, но с различна степен на рафинираност на насилието - властта или прелъстява, или директно изкупува и завзема медиите. Но всяко действие има противодействие: свободата на социалните мрежи ражда нов тип комуникация и нови журналисти.

Нищо не пречи на някой, който иска да бъде истински журналист, да бъде. Ще трябва да го изстрада обаче. Като всяка истински творческа професия. Аз съм оптимист. Смятам, че поривът към свобода ще победи манипулациите и този път.