Мои мисли за варварството в Пловдив.
Властта у нас, която и да е тя, но особено днешната, не дава пукната пара ни за мнението на обществото, ни за ценните, но непрактични, позволили си да бъдат просто красиви, естетични, исторически значими и идентичностни за нас неща.
А обществото основно реагира, то е re-active. 
Докато днес вече не само не е достатъчно да реагираш, да си re-active спрямо случилото се вчера; 
нито да действаш превантивно и да си активен, да си active спрямослучващото се днес;
трябва да имаш сетива за ранно сигнализиране и да си проактивен, да си pro-active спрямо това, което ще се случи утре.
Даже нещо повече, все повече трябва да умееш да прогнозираш какво ще се случи, да си предвиждащ какво може да се случи в вдругиден. 
Такова би трябвало да бъде отношението на обществото към всяка власт днес, но особено към днешната, която е проводник и обслужва интереси на тънка ПРОСЛОЙКА в държавата (6, 7, максимум 8 процента хипербогати олигарси и много богати покрай тях и заедно с тях), за която понятия като общество, идентичност, памет, култура, история, държавност, солидарност, сигурност, свобода – нямат никакво значение, ако й пречат да трупа власт и пари, да изсмуква жизнените сили на страната ни и да я лишава от бъдеще в името на нейните тесни, клептомански, неудържимо алчни прослоечни интереси.
Не се ли държи днешното ни общество като съвременно, модерно, европейско, цивилизовано, демократично, нормално общество, въпросната прослойка чрез нейните властови марионетки памет върху памет, ценност върху ценност, сграда върху сграда, камък върху камък няма да остави у нас от това, което ни прави народ. Български народ.