Ad Config - Website header

 

Article_top

Пипа Норис

Много американски коментатори не могат да разберат възхода на Доналд Тръмп. Как може подобна фигура да се превърне в най-вероятния знаменосец на Добрата стара партия (републиканската - б. р.) и има шансове да влезе в Белия дом?

Но Тръмп съвсем не е уникален. Както много наблюдатели отбелязоха, той е част от вълната авторитарни популисти, чиято подкрепа расте в много западни демокрации.

 Графиката по-долу от ParlGov data показва ръста в дела на гласовете за популистки авторитарни парламентарни партии в 34 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Данните сочат увеличаване на подкрепата за популистки партии през последните две десетилетия. 

Възходът през годините на парламентарно представените популистки  партии в 34 държави. Източник ParlGov

 

Съвременният авторитарен популизъм не е нещо ново.

На 21 април 2002 г. Жан-Мари льо Пен победи във Франция социалиста премиер Лионел Жоспен на първия кръг на изборите за президент. Това шокира Европа. Един от най-добре познатите десни радикални лидери Льо Пен нарече Холокоста "исторически детайл". В цяла Франция милиони тогава излязоха на протести срещу Националния фронт.

Само три седмици по-късно на 6 май 2002 г. в Холандия срещу противоречивия и екстравагантен Пим Фортаун беше извършено покушение заради неговите антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи, които доведоха до внезапен подем на подкрепата за неговата партия на общите парламентарни избори. Партията си той беше създал само три месеца преди изборите, тя внезапно стана втората по големина сила в парламента и част от управялващата коалиция.

Това не са изолирани успехи. През последните две десетилетия партии, водени от популистки авторитарни лидери, станаха популярни в много държави, като печелиха места в парламентите, стигаха до министерски постове и поддържаха властта.

Напоследък наблюдаваме забележителни успехи за Народната партия на Швейцария, Партията на свободата в Австрия, Шведските демократи и Народната партия в Дания. И лявоцентристите и дясноцентристите са притеснени от сегашната популярност на Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, Северната лига на Матео Салвини в Италия, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия. В Унгария успехът на неонацистката Йобик накара управляващата партия ФИДЕС да мине още по- надясно. Сега правителството в Будапеща строи ограда срещу мигрантите, които настъпват към Европа.

Не е само Европа. Латинска Америка има своя радикален популизъм с харизматични лидери като вече покойния Уго Чавес във Венецуела и Ево Моралес в Боливия.

Някои популистки лидери и партии временно избухват в социологическите изследвания и после сравнително бързо се сриват. Във Великобритания например Партията на независимостта спечели едно-единствено място по време на парламентарните избори през май 2015 г. Но дори и партии еднодневки могат да окажат влияние върху политическата култура и върху мейнстрийм партиите. Партията на независимостта събуди по-бързо антиевропейските настроения и беше една от причините консерваторите да поискат референдума за Brexit. 

Тези партии крадат гласове основно от център- дясното. Популистите получават подкрепа донякъде и от ляво, основно избирателите им са мъже, по-малко образовани и икономически маргинализирани.

Защо гневният популизъм е във възход?

Според стандартното икономическо обяснение популизмът разцъфтява, когато увеличаващото се социално неравенство и изключване мобилизира лишените от притежание. Но популистки авторитарни лидери се появиха в редица напреднали пост индустриални общества на "знанието", в социални държави, които обгрижват гражданите си от люлката до гроба и които имат едни от най-образованите и осигурени народи в света- като Швеция или Дания. Там бихте очаквали социална толерантност и либерално отношение вместо ксенофобски призиви.

Някои наблюдатели предложиха обяснения за Тръмп специално, базирани на ситуацията в САЩ. Според тях неговата популярност е реакция на избирането  (и преизбирането) на първия президент афро-американец, бунт срещу политиката и стила на управление на Обама, обществен гняв срещу богатите спонсори на изборите или Чаената партия, която води Републиканската партия още по-надясно. Но популистите спечелиха в много съвременни демокрации без да съществува никое от тези условия.

Тези авторитарни популисти са заедно с нас вече 20 години в икономически лоши времена, но и в добри, в преобладаващо католически и в протестантски общества, в северни и средиземноморски региони, в либерална Норвегия и в консервативна Швейцария и в редица англо-американски демокрации като Нова Зеландия, Канада и Австралия. Защо?

Наблюдаваме силна и дълбока културна съпротива срещу промените в ценностите

Ето защо. Популисткият авторитаризъм най-добре може да бъде обяснен с културния отпор в западните общества срещу дългосрочната, продължаваща социална промяна.

През последните десетилетие изследването на ценностите в света (the World Values Survey)  показва, че западните общества са станали много по-либерални по много социални въпроси, особено това е факт сред по-младото поколение и добре образованата средна класа. Това включва егалитарно отношение към сексуалните роли, толерантност към флуидните полови идентификации, правата на хомосексуалните, подкрепа за еднополовите бракове, толерантност към различието и по-секуларни възгледи, както и нещо, което политолозите наричат еманципаторски ценности, участие във форми на пряка демокрация и космополитна подкрепа за международните организации.

Тази дългосрочна поколенческа промяна заплашва много традиционни ценности. По-слабо образованите и по-възрастните граждани се страхуват да не бъдат маргинализирани и да бъдат изоставени в техните собствени държави.

В САЩ данните от проучването на ценностите идеално илюстрира разликата в образованието по отношение на тези културни ценности. И преди Тръмп сериозна и стряскаща разлика в образованието може да бъде открита в американското одобрение на авторитарни лидери. На въпроса, дали американците одобряват да имат силен лидер, който да не бъде притесняват от Конгрес или избори, данните показват ръст на одобрението от 2005 г. насам и сериозна разлика в образованието.

През 2011 г. почти половината - около 44 на сто- от американците, които не са завършили колеж- одобряват САЩ да имат силен лидер, който да не се отчита пред Конгреса или на избори. Тези твърде тревожни данни отразяват нагласи, които обикновено се наблюдават в държави като Русия.

Въпросът е: "Одобрявате ли САЩ да имат силен лидер, който да не се отчита пред Конгреса или на избори". Първите две стълбчета са за отрицателните отговори, съответно на  хората, които не са завършили колеж и на хората с образование над средното. Вторите са положителните отговори сред по-малко образованите хора и по-образованите.

Нещо повече, това не са изолирани данни или изкривяване от работата на терен. Ако разгледаме двойка от класическите инструменти за измерване на толерантността към хомосексуалността и към абортите - двете графики по-долу илюстрират колко големи са различията в зависимост от образованието по тези въпроси.

Първата графика е за толерантност към абортите, втората за приемането на хомосексуализма.  С черно е обозначен процентът на хората, които са завършили колеж, в червено - тези, чието образование е по-ниско.

Това различие едва ли може да бъде голямо заглавие в изследователската литература. Но разликите в образованието се увеличават с времето. Може да се предполага, че и различията в културните ценности и социалната толерантност, определени от образователния статус са се увеличили през годините, а не са намалели.

Републиканската партия подготви почвата за авторитарно движение

Републиканците отвориха вратата за популистки лидер като даваха гласност и увеличаваха страховете от културните промени. Подкрепата за Тръмп изглежда е подклаждана от съпротивата сред традиционалистите (обикновено мъже и по-малко образовани) срещу увеличаващото се одобрение сред американците за въпроси като гей браковете, сексуалното равенство и толерантността към социалното различие, всички обединени от фразата "политическа коректност". Като погледнем назад можем да видим предшественици на Тръмп като Чаената партия.

Независимо от това дали Тръмп ще бъде избран, той и неговите последователи дадоха израз на нова бруталност и нетолерантност, като алтернатива на това, което може да се говори в американската политика.

Но феноменът Тръмп отразява какво се случва другаде, а западните парламентарни демокрации имат много пазачи, така че дори, когато избуи някоя авторитарна партия, тя получава ограничен брой места в парламента и истинска власт. 

----

Статията на Пипа Норис е публикувана във "Вашингтон пост". Норис е лектор по сравнителна политология в Харвард, професор по управление и международни отношения в Университета на Сидни 

 
СВЯТ тръмпcr

Много американски коментатори не могат да разберат възхода на Доналд Тръмп. Как може подобна фигура да се превърне в най-вероятния знаменосец на Добрата стара партия (републиканската - б. р.) и има шансове да влезе в Белия дом?

Но Тръмп съвсем не е уникален. Както много наблюдатели отбелязоха, той е част от вълната авторитарни популисти, чиято подкрепа расте в много западни демокрации.

 Графиката по-долу от ParlGov data показва ръста в дела на гласовете за популистки авторитарни парламентарни партии в 34 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Данните сочат увеличаване на подкрепата за популистки партии през последните две десетилетия. 

Възходът през годините на парламентарно представените популистки  партии в 34 държави. Източник ParlGov

 

Съвременният авторитарен популизъм не е нещо ново.

На 21 април 2002 г. Жан-Мари льо Пен победи във Франция социалиста премиер Лионел Жоспен на първия кръг на изборите за президент. Това шокира Европа. Един от най-добре познатите десни радикални лидери Льо Пен нарече Холокоста "исторически детайл". В цяла Франция милиони тогава излязоха на протести срещу Националния фронт.

Само три седмици по-късно на 6 май 2002 г. в Холандия срещу противоречивия и екстравагантен Пим Фортаун беше извършено покушение заради неговите антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи, които доведоха до внезапен подем на подкрепата за неговата партия на общите парламентарни избори. Партията си той беше създал само три месеца преди изборите, тя внезапно стана втората по големина сила в парламента и част от управялващата коалиция.

Това не са изолирани успехи. През последните две десетилетия партии, водени от популистки авторитарни лидери, станаха популярни в много държави, като печелиха места в парламентите, стигаха до министерски постове и поддържаха властта.

Напоследък наблюдаваме забележителни успехи за Народната партия на Швейцария, Партията на свободата в Австрия, Шведските демократи и Народната партия в Дания. И лявоцентристите и дясноцентристите са притеснени от сегашната популярност на Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, Северната лига на Матео Салвини в Италия, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия. В Унгария успехът на неонацистката Йобик накара управляващата партия ФИДЕС да мине още по- надясно. Сега правителството в Будапеща строи ограда срещу мигрантите, които настъпват към Европа.

Не е само Европа. Латинска Америка има своя радикален популизъм с харизматични лидери като вече покойния Уго Чавес във Венецуела и Ево Моралес в Боливия.

Някои популистки лидери и партии временно избухват в социологическите изследвания и после сравнително бързо се сриват. Във Великобритания например Партията на независимостта спечели едно-единствено място по време на парламентарните избори през май 2015 г. Но дори и партии еднодневки могат да окажат влияние върху политическата култура и върху мейнстрийм партиите. Партията на независимостта събуди по-бързо антиевропейските настроения и беше една от причините консерваторите да поискат референдума за Brexit. 

Тези партии крадат гласове основно от център- дясното. Популистите получават подкрепа донякъде и от ляво, основно избирателите им са мъже, по-малко образовани и икономически маргинализирани.

Защо гневният популизъм е във възход?

Според стандартното икономическо обяснение популизмът разцъфтява, когато увеличаващото се социално неравенство и изключване мобилизира лишените от притежание. Но популистки авторитарни лидери се появиха в редица напреднали пост индустриални общества на "знанието", в социални държави, които обгрижват гражданите си от люлката до гроба и които имат едни от най-образованите и осигурени народи в света- като Швеция или Дания. Там бихте очаквали социална толерантност и либерално отношение вместо ксенофобски призиви.

Някои наблюдатели предложиха обяснения за Тръмп специално, базирани на ситуацията в САЩ. Според тях неговата популярност е реакция на избирането  (и преизбирането) на първия президент афро-американец, бунт срещу политиката и стила на управление на Обама, обществен гняв срещу богатите спонсори на изборите или Чаената партия, която води Републиканската партия още по-надясно. Но популистите спечелиха в много съвременни демокрации без да съществува никое от тези условия.

Тези авторитарни популисти са заедно с нас вече 20 години в икономически лоши времена, но и в добри, в преобладаващо католически и в протестантски общества, в северни и средиземноморски региони, в либерална Норвегия и в консервативна Швейцария и в редица англо-американски демокрации като Нова Зеландия, Канада и Австралия. Защо?

Наблюдаваме силна и дълбока културна съпротива срещу промените в ценностите

Ето защо. Популисткият авторитаризъм най-добре може да бъде обяснен с културния отпор в западните общества срещу дългосрочната, продължаваща социална промяна.

През последните десетилетие изследването на ценностите в света (the World Values Survey)  показва, че западните общества са станали много по-либерални по много социални въпроси, особено това е факт сред по-младото поколение и добре образованата средна класа. Това включва егалитарно отношение към сексуалните роли, толерантност към флуидните полови идентификации, правата на хомосексуалните, подкрепа за еднополовите бракове, толерантност към различието и по-секуларни възгледи, както и нещо, което политолозите наричат еманципаторски ценности, участие във форми на пряка демокрация и космополитна подкрепа за международните организации.

Тази дългосрочна поколенческа промяна заплашва много традиционни ценности. По-слабо образованите и по-възрастните граждани се страхуват да не бъдат маргинализирани и да бъдат изоставени в техните собствени държави.

В САЩ данните от проучването на ценностите идеално илюстрира разликата в образованието по отношение на тези културни ценности. И преди Тръмп сериозна и стряскаща разлика в образованието може да бъде открита в американското одобрение на авторитарни лидери. На въпроса, дали американците одобряват да имат силен лидер, който да не бъде притесняват от Конгрес или избори, данните показват ръст на одобрението от 2005 г. насам и сериозна разлика в образованието.

През 2011 г. почти половината - около 44 на сто- от американците, които не са завършили колеж- одобряват САЩ да имат силен лидер, който да не се отчита пред Конгреса или на избори. Тези твърде тревожни данни отразяват нагласи, които обикновено се наблюдават в държави като Русия.

Въпросът е: "Одобрявате ли САЩ да имат силен лидер, който да не се отчита пред Конгреса или на избори". Първите две стълбчета са за отрицателните отговори, съответно на  хората, които не са завършили колеж и на хората с образование над средното. Вторите са положителните отговори сред по-малко образованите хора и по-образованите.

Нещо повече, това не са изолирани данни или изкривяване от работата на терен. Ако разгледаме двойка от класическите инструменти за измерване на толерантността към хомосексуалността и към абортите - двете графики по-долу илюстрират колко големи са различията в зависимост от образованието по тези въпроси.

Първата графика е за толерантност към абортите, втората за приемането на хомосексуализма.  С черно е обозначен процентът на хората, които са завършили колеж, в червено - тези, чието образование е по-ниско.

Това различие едва ли може да бъде голямо заглавие в изследователската литература. Но разликите в образованието се увеличават с времето. Може да се предполага, че и различията в културните ценности и социалната толерантност, определени от образователния статус са се увеличили през годините, а не са намалели.

Републиканската партия подготви почвата за авторитарно движение

Републиканците отвориха вратата за популистки лидер като даваха гласност и увеличаваха страховете от културните промени. Подкрепата за Тръмп изглежда е подклаждана от съпротивата сред традиционалистите (обикновено мъже и по-малко образовани) срещу увеличаващото се одобрение сред американците за въпроси като гей браковете, сексуалното равенство и толерантността към социалното различие, всички обединени от фразата "политическа коректност". Като погледнем назад можем да видим предшественици на Тръмп като Чаената партия.

Независимо от това дали Тръмп ще бъде избран, той и неговите последователи дадоха израз на нова бруталност и нетолерантност, като алтернатива на това, което може да се говори в американската политика.

Но феноменът Тръмп отразява какво се случва другаде, а западните парламентарни демокрации имат много пазачи, така че дори, когато избуи някоя авторитарна партия, тя получава ограничен брой места в парламента и истинска власт. 

----

Статията на Пипа Норис е публикувана във "Вашингтон пост". Норис е лектор по сравнителна политология в Харвард, професор по управление и международни отношения в Университета на Сидни 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Опитайте се да напишете нещо критично срещу Плевнелиев в изданията на Иво Прокопиев и коментарът ви ще бъде моментално изтрит, а на вас ще е забранено да да пишете ВЪОБЩЕ там.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

представи си ако Тръмп стане президент и по чудо Чехъла още е на поста си, как Доналд ще го насмете за глупостите му как трябва да приемаме мигранти
Анонимен's picture
Анонимен

ти си

Лъжец
Анонимен's picture
Анонимен

Авторитарният популизъм дрън-дрън. Просто подстригват крилцата на 68-ците и този процес започна полекичка и отпреди десетина години. Сравнете например сегашната нетърпимост към педофилията с това, което вършеха навремето Зелените в Германия. Онази масова лудост няма да се повтори, другари, тавариши и прочие компаньерос.
Анонимен's picture
Анонимен

Анди Урхол

Може би една от причините е, че повечето нормални хора просто не харесват педалите. И когато педалите и политиката започват да се объркват, тръмп и сие с ясните си макар и идиотски послания стават симпатични на мнозинството. Малко се кротнете това гейовете бе. Може и да ви се получи. Спрете да опъвате палатки и да виете и квичите по площадите. Докато квази-учени се опитват да обясняват политиката с негативното отношение на хората, които нямат PhD по сравнителна политология към педалите тръмп ще води парада.
Анонимен's picture
Анонимен

Лицемер си май

Не обичаш "педалите", ама си се написал с името "Анди Урхол" ( правилно е Анди Уорхол ). Май не знаеш, че той е бил гей. Лицемер долен.
Анонимен's picture
Анонимен

Но Тръмп е либерал, подържа еднополовите, абортите и пр. изкуствени адженди, имитиращи политически дебат.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

според мен Тръмп пет пари не дава за обратните или за абортите
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

Докато в полето на науката, анализът е от най-висока класа. Много е жалко, че в заключителното изречение изпада в клиширана идеология. Историята сочи друго.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

изпуска се най-важното - съпротива на населението в споменатите държави то да бъде подменени с неграмотни мигранти, било от Близкия изток, както е в Европа, било от Латинска Америка, както е в Щатите. На практика - да се изтрие и обезличи европеидната раса. И хората се съпротивляват, доколкото могат
Анонимен's picture
Анонимен

Иван

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>
Анонимен's picture
Анонимен

Смехурко

Десно-либерален ли сте ИВанчо? Или сте обиковен пееерас?
Анонимен's picture
Анонимен

Антианархист

Ашколсун!Глей ти,глей...Мноу умна жена,мноу мозък у кратуната на Та'а Пипа!Значи толерантна и политкоректно била.То другото нещо е ,,популист'',а?Бах ма'а му и псевдожената!Прилича на мъж.
Анонимен's picture
Анонимен

MARIA SALVADOR

Прочетох статията много внимателно. И ми направи впечатление финото, но откровено манипулативно използване на такива базисни ценности като доброто образование в подкрепа на една или друга теза. Това е манипулация, съжалявам. Значи, от образователната степен зависело, видиш ли, дали си толерантен към хомосексуалистите И абортите. Не ИЛИ. А И. Ето казус за авторката. Или за някой коментиращ либерал, който със сигурност ще ме плюе. Аз съм неврохирург. Много добър хирург. Положила съм огромни усилия да съм това, което съм. Няма да обяснявам колко години от какво съм се лишавала в името на това да бъда не просто лекар, а ТОЧНО ТАКЪВ лекар. Детски черепно мозъчен хирург. Аз не си представям живота си друг. Това е работата, която обичам и искам да върша. Да, положила съм огромни усилия. Всеки ги полага. Имам дисертация, втора клинична специалност, над 4 чужди езика, публикации, иновации. Дори собствен метод за лечение на деца под 3 годишна възраст. Имам повече от сериозно образование. Категорично подкрепят абортите. И също толкова категорично НЕ подкрепям хомосексуалните. Да, имам такива приятели. Да, имам такива колеги. Да, не ме интересува кой с кого спи. Но ме интересува, когато някой иска в учебника на децата ми да пише за ПРАВАТА НА ТРЕТИЯ ПОЛ. Интересува ме, когато някой обяснява в ДЕТСКА ГРАДИНА, че не е ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛНО на децата да се четат приказки с ясно изразени полови роли- те сами да си решели дали се ЧУВСТВАТ МОМЧЕ ИЛИ МОМИЧЕ. Интересува ме, когато някой използва извратените си лични наклонности, за да ме убеди, че го ДИСКРИМИНИРАМ И ПРИТЕСНЯВАМ. Затова не подкрепям хомосексуалните. Защото техните крясъци и демонстрации ми идват отгоре. За протокола. Според науката при мъжете хомосексуалността е въпрос на мутация на определен ген в ДНК. В 98% от случаите. При жените подобна зависимост и генетична обусловеност не е открита. Поне до сега. Е, да видим сега. Аз, с моето прекрасно образование, широка обща култура и космополитен екип, последно- съм или не съм толерантна? Защо либералите не искат да разберат. Идиоти и вредители като Тръмп успяват, защото глупостта и " коректността" вече нямат граници. Защото нормалните хора се чувстват застрашени, обезверени и отчаяни от всичките тия безконтролни " толерантности". Не мога да съм толерантна към някой, който изнасилва приятелката ми в петък вечер в бара, защото полата й била къса! Не мога да съм толерантна към някой, който ми обяснява, че " белите курви" били създадени за удоволствие на " синовете на Аллах". Не мога да съм толерантна към някое говедо, което си въобразява, че правилата в чуждия дом са неговите правила, а не тези на домакините му. Затова Тръмп успява. Защото казва на глас това, което всички си мислим. И си говорим у дома, докато вечеряме. Той е луд, кретен, популист и гаден лъжец. Но много от нещата, които казва, са истина. Друг е въпросът как ги казва. Между другото, ето ви една тема за размисъл, скъпи съфорумци. В Хипократовата клетва, която полагаме, ние, лекарите, казваме: " Заклевам се никога, по никакъв начин, с действие или бездействие да НЕ ВРЕДЯ СЪС ЗНАНИЕТО, КОЕТО ИМАМ, ЗАЩОТО НЯМАМ ЦЯЛОТО ЗНАНИЕ НА СВЕТА". Замислете се. В медицински смисъл това е напомняне към нас, следовниците на Хипократ, че не знаем всичко. Не можем всичко. Че въпреки цялото знание- има тайни и за нас. Че това, което не сме знаели вчера, може да не знаем и утре. Но това, което знаем днес, може да навреди. Ако не умеем да го използваме. Ако не знаем как. Пренесете сега това извън медицината. И ще разберете защо Тръмп е вреден. А всички ние отдавна сме заложници на криворазбрана " толерантност".
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

Покрай многото подробности за себе си сте пропуснали да обясните кулинарните си умения. Те очевидно са завидни (както и останалите Ви лични постижения, което казвам без никаква ирония), понеже написаното е превъзходен тюрлю-гювеч от истини, полуистини, вътрешни противоречия и манипулации като например избирателно цитиране на научни изследвания. Да не се приемат изводи на сериозната социологическата наука за общи тенденции и различия само заради несъвпадението им с индивидуалните нагласи е късоглед егоцентризъм. За повече яснота по въпроса за мястото на индивида в сложната структура на обществото четете Бурдийо.
Анонимен's picture
Анонимен

MARIA SALVADOR

Препоръки от каквото и да било естество, особено отнасящи се до книгите, които да чета приемам само и ЕДИНСТВЕНО от хора, чиито коефициент на интелигентност НАДВИШАВА моят собствен. Не се тревожете за Бурдийо. Прочела съм не само него. При това в оригинал. " Подробностите" за себе си може и да Ви дразнят. Нормално е. Всеки се дразни от чуждото можене. В България това е национален спорт. Никъде другаде в света няма поговорка, че " скромността краси човека". Скромността е параван за ЛИПСАТА на качества. И никоя сила на света не може да ме убеди в обратното. Кулинарните ми умения не са Ваша работа. Само за да задоволя очевидното Ви любопитство- готвя. Рядко. Обикновено на голям празник. Аз съм хирург, госпожо. Хирургът не стои в кухнята. В нормалните държава и общества хора като мен имат персонал. Та не се тревожете. Като наследница на два преселнически рода от Македония и като момиче, отгледано от изключителни жени съм научена на много неща. Кулинарни в това число. Не виждам защо трябва да стоя до печката с професия като своята. И с ум като своя. Не съм създала нови техники в професията си, докато бъркам яхния. Така че... Светът е пълен с жени, които обичат да стоят в кухнята. И които не умеят нищо друго. Не стават за друго. Аз не съм от тях. Колкото до мнението ми- то беше само това. Мнение. И нищо повече. Свободна сте да го приемете или не. Без да ми размахвате пръст какво да чете и да си позволявате назидание от какъвто и да е род! Приятен ден!
Анонимен's picture
Анонимен

Сия

Радвам се, че Ви дадох повод да запознаете форума с допълнителни подробности за Вашето можене. Поздрави от моженето ми и в професията, и до печката, и в четенето на автори над моя и Вашия коефициент на интелигентност в оригинал. Приятен ден и на Вас!
Анонимен's picture
Анонимен

камъче

"Популисткият авторитаризъм най-добре може да бъде обяснен с културния отпор в западните общества срещу дългосрочната, продължаваща социална промяна. И още: Тази дългосрочна поколенческа промяна заплашва много традиционни ценности".....Ако госпожа Пипа е права, то да викаме "ура", че изобщо се появява някаква спирачка срещу разбеснелия се либерализъм, който се оказа хипер лицемерие. Виждаме отваряне на граници, шлюзове, вдигане на всякакви бариери и в далечината бягащите егоисти-либерали, които най-първи ще захвърлят политическата коректност като много тежаща лъжа. Либерали с по три аларми на къщите си и огради като за висок скок! Да ни е ясно, че без щети няма да ни се размине, но дано този път наказани са истинските виновници. Злото е навсякъде и има много мощна подкрепа, да не го забравяме!
Анонимен's picture
Анонимен

Поредното бла-бла-бла на някаква си, посочена за професорка, Пупа. Такива с извинение, г-зомийници и извращаващи понятията, папагалски малоумници, парадиращи с дипломи, степени и пр. тиквени титли мерзавци, денонощно натиквани пред очите и ушите ни, просто смазват поколенията, разума и морала им, а с тях, надеждата за бъдеще.
Срещу екстравагантния Пим Фортаун било извършено покушение? - Прочетете още веднъж - Срещу някакъв екстравагантен (хомосексуалист, но противник на ислямизацията) политик, създал само за 3 месеца някаква партия (не правозащитна, а антимюсюлманска), било извършено покушение (убийство, извършено от ислямски фанатик). Къде са правилните думи?Кога се създаде тази партия и кога създателят й бе убит? За три месеца. Къде тук е нетолерантността на поколенията? Къде тук е нетърпимостта към флуидните полови идентификации? Отивам да повърна.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета