Много американски коментатори не могат да разберат възхода на Доналд Тръмп. Как може подобна фигура да се превърне в най-вероятния знаменосец на Добрата стара партия (републиканската - б. р.) и има шансове да влезе в Белия дом?

Но Тръмп съвсем не е уникален. Както много наблюдатели отбелязоха, той е част от вълната авторитарни популисти, чиято подкрепа расте в много западни демокрации.

 Графиката по-долу от ParlGov data показва ръстът в дела на гласовете за популистки авторитарни парламентарни партии в 34 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.Данните показват ръст на подкрепата за популистки партии през последните две десетилетия. 

Възходът през годините на парламентарно представените популистки  партии в 34 държави. Източник ParlGov

 

Съвременният авторитарен популизъм не е нещо ново.

На 21 април 2002 г. Жан-Мари льо Пен победи във Франция социалиста премиер Лионел Жоспен на първия кръг на изборите за президент. Това шокира Европа. Един от най-добре познатите десни радикални лидери Льо Пен нарече Холокост "исторически детайл". В цяла Франция милиони тогава излязоха на протести срещу Националния фронт.

Само три седмици по-късно на 6 май 2002 г. в Холандия срещу противоречивия и екстравагантен Пим Фортаун беше извършено покушение заради неговите антиимигрантски и антимюсюлмански възгледи, които доведоха до внезапен подем на подкрепата за неговата партия на общите парламентарни избори. Партията си той беше създал само три месеца преди изборите, тя внезапно стана втората по големина партия в парламента и част от управялващата коалиция.

Това не са изолирани успехи. През последните две десетилетия партии, водени от популистки авторитарни лидери, станаха популярни в много държави, като печелиха места в парламентите, стигаха до министерски постове и поддържаха властта.

Напоследък наблюдаваме забележителни успехи за Народната партия на Швейцария, Партията на свободата в Австрия, Шведските демократи и Народната партия в Дания. И лявоцентристите и десноцентристите са притеснени от сегашната популярност на Националния фронт на Марин льо Пен във Франция, Северната лига на Матео Салвини в Италия, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия. В Унгария успехът на неонацистката партия Йобик накара управляващата партия ФИДЕС да мине още по- надясно. Сега правителството в Будапеща строи ограда срещу мигрантите, които настъпват към Европа.

Не е само Европа. Латинска Америка има своя радикален популизъм с харизматични лидери като вече покойния Уго Чавес във Венецуела и Ево Моралес в Боливия.

Някои популистки лидери и партии временно избухват в социологическите изследвания и после сравнително бързо се сриват. Във Великобритания например Партията на независимостта спечели едно-единствено място по време на парламентарните избори през май 2015 г. Но дори и партии еднодневки могат да окажат влияние върху политическата култура и върху мейнстрийм партиите. Партията на независимостта събуди по-бързо антиевропейските настроения и беше една от причините консерваторите да поискат референдум за Brexit във Великобритания. 

Тези партии крадат гласове основно от център- дясното. Популистите получават подкрепа донякъде и от ляво, основно избирателите им са мъже, по-малко образовани и икономически маргинализирани.

Защо гневният популизъм е във възход?

Според стандартното икономически обяснение популизмът разцъфтява, когато увеличаващото се социално неравенство и изключване мобилизира лишените от притежание. Но популистки авторитарни лидери се появиха в редица напреднали пост индустриални общества на "знанието", в социални държави, които обгрижват гражданите си от люлката до гроба и които имат едни от най-образованите и осигурени народи в света- като Швеция или Дания. Там бихте очаквали социална толерантност и либерално отношение вместо ксенофобски призиви.

Някои наблюдатели предложиха обяснения за Тръмп специално, базирани на ситуацията в САЩ. Според тях неговата популярност е реакция на избирането  (и преизбирането) на първия президент афро-американец, бунт срещу политиката и стила на управление на Обама, обществен гняв срещу богатите спонсори в изборите или Чаената партия, която води Републиканската партия още по-надясно. Но популистите спечелиха в много съвременни демокрации без да съществува никое от тези условия.

Тези авторитарни популисти са заедно с нас вече 20 години в икономически лоши времена, но и в добри, в преобладаващо католически и в протестантски общества, в северни и средиземноморски региони, в либерална Норвегия и в консервативна Швейцария и в редица англо-американски демокрации като Нова Зеландия, Канада и Австралия. Защо?

Наблюдаваме силна и дълбока културна съпротива срещу промените в ценностите

Ето защо. Популисткият авторитаризъм най-добре може да бъде обяснен с културния отпор в западните общества срещу дългосрочната, продължаваща социална промяна.

През последните десетилетие изследването на ценностите в света (the World Values Survey)  показва, че западните общества са станали много по-либерални по много социални въпроси, особено това е факт сред по-младото поколение и добре образованата средна класа. Това включва егалитарно отношение към сексуалните роли, толерантност към флуидните полови идентификации, правата на хомосексуалните, подкрепа за еднополовите бракове, толерантност към различието и по-секуларни възгледи, както и нещо, което политолозите наричат еманципаторски ценности, участие във форми на пряка демокрация и космополитна подкрепа за международните организации.

Тази дългосрочна поколенческа промяна заплашва много традиционни ценности. По-слабо образованите и по-възрастните граждани се страхуват да не бъдат маргинализирани и да бъдат изоставени в техните собствени държави.

В САЩ данните от проучването на ценностите идеално илюстрира разликата в образованието по отношение на тези културни ценности. И преди Тръмп сериозна и стряскаща разлика в образованието може да бъде открита в американското одобрение на авторитарни лидери. На въпрос дали американците одобряват да имат силен лидер, който да не бъде притесняват от Конгрес или избори, данните показват ръст на одобрението от 2005 г. насам и сериозна разлика в образованието.

През 2011 г. почти половината - около 44 на сто- от американците, които не са завършили колеж- одобряват САЩ да имат силен лидер, който да не се отчита пред Конгреса или на избори. Тези твърде тревожни данни отразяват нагласи, които обикновено се наблюдават в държави като Русия.

Въпросът е: "Одобрявате ли САЩ да имат силен лидер, който да не се отчита пред Конгреса или на избори". Първите две стълбчета са за отрицателните отговори, съответно на  хората, които не са завършили колеж и на хората с образование над средното. Вторите са положителните отговори сред по-малко образованите хора и по-образованите.

Нещо повече, това не са изолирани данни или изкривяване от работата на терен. Ако разгледаме двойка от класическите инструменти за измерване на толерантността към хомосексуалността и към абортите - двете графики по-долу илюстрират колко големи са различията в зависимост от образованието по тези въпроси.

Първата графика е за толерантност към абортите, втората за приемането на хомосексуализма.  С черно е обозначен процентът на хората, които са завършили колеж, в червено - тези, чието образование е по-ниско.

Това различие едва ли може да бъде голямо заглавие в изследователската литература. Но разликите в образованието се увеличават с времето. Може да се предполага, че и различията в културните ценности и социалната толерантност, определени от образователния статус са се увеличили през годините, а не са намалели.

Републиканската партия подготви почвата за авторитарно движение

Републиканците отвориха вратата за популистки лидер като даваха гласност и увеличаваха страховете от културните промени. Подкрепата за Тръмп изглежда е подклаждана от съпротивата сред традиционалистите (обикновено мъже и по-малко образовани) срещу увеличаващото се одобрение сред американците за въпроси като гей браковете, сексуалното равенство и толерантността към социалното различие, всички обединени от фразата "политическа коректност". Като се погледнем назад можем да видим предшественици на Тръмп като Чаената партия.

Независимо от това дали Тръмп ще бъде избран, той и неговите последователи дадоха израз на нова бруталност и нетолерантност, като алтернатива на това, което може да се говори в американската политика.

Доколкото феноменът Тръмп отразява какво се случва другаде, западните парламентарни демокрации имат много пазачи, така че дори когато избуи някоя авторитарна партия, тя получава ограничен брой места в парламента и истинска власт. 

----

Статията на Пипа Норис е публикувана във "Вашингтон пост". Норис е лектор по сравнителна политология в Харвард, професор по управление и международни отношения в Университета на Сидни