Едно от големите събития на изминалата седмица беше дискусията в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, на която евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС решително поискаха прекратяване на механизма за Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия (накратко – механизмът за проверка), поради това че е дискриминационен и неефективен.

 

Като оставим настрана любопитната адхок коалиция, тръгнала да спасява реномето на страната ни, наистина е унизително България да е единствената страна – членка на ЕС, на която не ѝ се признава политическо пълнолетие почти десет години след присъединяването и която официално живее със статуса на държава със съмнително правосъдие и вътрешен ред, която трябва да бъде строго надзиравана и поучавана.

 

А че механизмът е ефективен, спор няма – именно чрез него Румъния постигна впечатляващ напредък. А дали е дискриминационен? Дали наистина отношението към България е по–специално, БЕЗ ПРИЧИНА?

 

Освен евродепутатите, в Брюксел присъства и главният прокурор Сотир Цацаров, който имаше възможността да сподели пред медиите някои съображения за медиите и правосъдната реформа в България.

 

„Българските медии, в една част от тях, не всички, разбира се, са отровени от това, че те са принудени да защитават политическите икономическите интереси на своите собственици, били те Делян Пеевски, Цветан Василев навремето, или Делян Пеевски, Иво Прокопиев сега. Това е отровата в българските медии.“

 

Многократно е констатирано, че българското медийно пространство е дефектно, поради множество взаимнопреплитащи се фактори – неясна собственост, сиви парични потоци, контрол върху разпространението, административен натиск и т.н. Само че международните организации, които правят оценка на българнските медии, имат много ясна представа кои медии са истински и кои са само пропагандни оръдия, които продават влияние. В такъв случай, ако има разминаване между Цацаров и международните медийни авторитети в оценката, на какво ли се дължи то? На „антибългарската кампания“?

 

„В този му вид, продължаващ, механизмът е една формална процедура. Тази формална процедура продължава по един и същи начин и тя, вместо да носи ефекта, който трябва да носи, за съжаление все повече се превръща ... в средство за вътрешнополитическо противопоставяне.“

А идеята на мониторинга е точно такава – когато не са налице позитивни промени в съдебната система и вътрешния ред, негативната оценка на Европейската комисия да предизвика политически проблем за управляващите и да даде аргументи на опозицията, която чрез същото „вътрешнополитическо противопоставяне“, което е фундаментално важно за всяка демократична страна, да упражни натиск или да спечели изборите и така, в крайна сметка, да предизвика нужните реформи. Интересно как ли главният прокурор си представя реформи без такова противопоставяне?

 

– Довършете за политическото противопоставяне, г–н Цацаров. Докъде ще доведе това политическо противопоставяне, ако не се спре? (въпрос на К2)

– Ще доведе до тотално противопоставяне между прокуратура и съд…. Няма да доведе до така желаното противопоставяне на главен прокурор и министър на правосъдието.

 

Ако това, което казва Цацаров е вярно, то означава че съдът и прокуратурата са политизирани и изпълняват политически поръчки, съответно няма как да се занимават с правосъдие. От друга страна, пълното съгласие между главен прокурор и министър на правосъдието е обезпокоително в света на необходимата реформа, която трябва да ограничи правомощията на прокуратурата и самия главен прокурор.

 

Аз съм на мнение че всеки интернет сайт трябва да осигурява пълна възможност за идентификация на хората, които коментират, след дадена статия, за да може да се осигури възможност на засегнатите… на всеки засегнат да търси своите права и то да ги търси от издателя на съответния сайт.

 

Анонимността на интернет потребителите е фундаментален въпрос както за развитието въобще на интернет, така и за състоянието на правата и свободите на гражданите в цифровото пространство и е включена в предложената от мрежата European Digital Rights харта за цифрови права. Опазването на личното пространство на гражданите в цифрова среда, съществена част от което е анонимността, е един от големите политическите въпроси, които периодично предизвикват брожения сред гражданите, както в България, така и в Европа – Наредба 40, чл 256, АКТА и тн. Изглежда главният прокурор е чул все пак за казуса „Делфи“ от Естония, в който издателят беше държан отговорен за коментари под статиите. Но май нищо не е чувал за цифрови права. Той държи да доразвие идеята си:

 

Писането на коментари отдолу под някаква си статия, тролене или както щете го наречете, за мен е неприемливо по една съвсем друга причина. Това е изразът на анонимния страх – анонимно плюещ, анонимно подкрепящ, анонимно се радващ.

 

Така казано, ни остава да се чудим дали Цацаров има по принцип проблем с коментирането под статии в интернет и дали желае по принцип забрана на коментарите.

 

Всичко това означава, че България има главен прокурор, който сериозно се разминава в оценките си с международните организации и с Европейската комисия за качеството на медиите и за начина по който функционира медийния пейзаж и който задълбочи впечатлението че не се ориентира в медийната среда като обвини комисията че използва ненадеждни информационни източници. Главен прокурор, който не разбира ролята и функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК, който не цени разделението на властите и изглежда няма представа какво означава „върховенство на закона“. Прокурор, който директно потвърждава подозренията, че съдът и прокуратурата в България се влияят от политическото противопоставяне. И накрая, главен прокурор, който е много назад в разбиранията си за опазването на личните права и свободи на гражданите в Интернет.

 

Ако на някой му трябва една ПРИЧИНА да продължи Механизма за сътрудничество и проверка за България, то Цацаров е такава причина. При това изключително сериозна.