Светът от известно време е станал твърде некомфортно място за обитаване. За нашия абсурд на алчност и цинизъм вече всичко е ясно. Познатият фон от агресивни изроди, които обикновено престояват 72 часа в полицията, след което продължават да вилнеят. Епична борба за усвояване на последните планински и плажни пространства. Предполагам, че скоро бетонното гето „Слънчев бряг“ ще загуби първенството по строително безумство от Банско. Това, което не могат да направят и природните бедствия, ще постигнат корумпираните лобита във властта.

Когато отбелязваме деня на Земята, е хубаво да не забравяме, че ние сме гости на нея. Много „внезапно смъртни“, както пише Булгаков. Дори най-богатият хотелиер не може да отнесе нищо със себе си от този свят. Не съм виждал и банкомати на гробищата. Липсата на емпатия е добила чудовищни размери. Избиваме се по пътищата като в някаква автомобилна гражданска война. Скоро имах и аз една случка, която, ако не беше проява на отвратителен егоизъм, би могла да бъде трагикомична.

На дневно дежурство съм. Бърз адрес. Човек със съмнение за инсулт. Движим се на сирена, от 10 водачи един ни прави път. Отивам на адреса. 8-и етаж. Слава богу, асансьорът работи. Мъж на около 40 години. Блед, мокър, със спонтанно повръщане (вероятно от централен произход), левият устен ъгъл е увиснал надолу. Говорът е завален. Правя бързо апликация. Викам асансьора и водя мъжа, който ме е прегърнал и едва се движи към него. Отварям вратата. Една съседка с две чанти се хвърля преди нас в дошлия асансьор. "Госпожо, моля ви, излезте, случаят е спешен. Трябва да го сваля до линейката." А госпожата троснато ми казва: „Гоня автобус“. Онемях пред тази наглост. Мъжът се е подпрял с гръб към мен и лице към съседката. На 20-ата секунда, някъде около втория етаж, болният спонтанно повърна като фонтан върху бързащата нагла свиня. Отворих вратата, шофьорът ме чакаше да поеме пациента.

А аз, като възпитан гражданин, учтиво ѝ казах: “Приятен ден, госпожо.“

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.