ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

Голямата звезда на 20-ото издание на "София филм фест" бе Тери Гилиъм. Това е извън всякакво съмнение за всички, които го видяха и се смяха с него на живите му срещи с публиката на представянето на филма „Бразилия“ преди прожекцията му в зала „Люмиер“ в петък, както и на следващия ден в Дома на киното с водещ Драго Симеонов. Предлагаме ви някои от споделените с публиката иронични прозрения, шеги и признания на британския режисьор, актьор и аниматор за Холивуд, „Монти Пайтън“, киното, демокрацията, любовта, религията, Хари Потър… и нас, българите.

Сега съм за втори път в София – първият път беше преди 30 години, тогава още нямаше „София филм фест“. И трябва да ви кажа, че виждам големи промени. Сега си имате демокрация – благодарение на „София филм фест“, а и времето е по-слънчево.

***

Навремето бях евтин аниматор. И когато „Монти Пайтън“ намериха пари да направят първия си филм „Светият Граал“, Тери Джоунс и аз си казахме, че всеки, който се нарича Тери, би могъл да режисира този филм. И ето ме тук сега.

***

Филма „Бразилия“, който ще видите сега, го показвахме преди 30 години в съвсем друг киносалон. Май седях до британския посланик, всичко беше много официално. По това време, за да се гледа филма, трябваше да бъде силно намален звукът, заедно с музиката, ефектите и говора, защото една жена, скрита в кабинка, превеждаше и дублираше всички реплики. Според мен поне половината зрители смятаха, че това тотално разваля филма. Но не смееха да си тръгнат. Ето как здравата ръка на централизирана власт помагаше на киното.

***

След успеха на „Светият граал“ реших, че ще ми е много забавно да режисирам останалите пайтъни сам и това сложи край на режисьорския ни тандем с Тери Джоунс. Проблемът беше, че съвместната ни работа объркваше много всички останали – те не знаеха кого да слушат, а ние непрекъснато спорехме и им казвахме да правят различни неща. Искахме да снимаме различни филми. Накрая се споразумяхме да слушат само първия асистент режисьор. Сега, когато гледам „Монти Пайтън и Свещения граал“, направо не мога мога да повярвам, колко е добър. Това е доказателството, че не е задължително да имаш ясна представа какво правиш, за да направиш много добър филм.

***

Когато прочетох сценария на първия филм за Хари Потър си казах, че това ще го направя много лесно, защото Дж. К. Роулинг очевидно беше гледала моите филми и искаше аз да го режисирам. Получих самолетен билет първа класа за Лос Анджелис за среща със студиото. Знаех, че в крайна сметка няма да изберат мен, но и без това имах работа в Ел Ей, така че взех билета. Смешното е, че на срещата със студийните началници беше очевидно, че те не искат аз да направя филма, но когато започнах да говоря, аз се развълнувах, от което пък и те се развълнуваха – и все пак си беше ясно, че не ме искат. Единственият човек, който не се развълнува, беше шефът на студиото – той направо заспа. Накрая избраха Кристофър Калъмбъс. Изглежда че са били прави да вземат него, а не мен. Филмът му изобщо не ми хареса, но направи много пари. Моят филм нямаше да прилича на неговия.

***

Това, което научих по време на 13-годишните си неуспешни опити да направя филм за „Дон Кихот“ е, че Бог съществува и той ме мрази. Аз тайно плача насаме, а после се срещам с фенове като вас, за да се ободря. Вие ми давате надежда, че мога да продължа, а после пак се провалям и затова ви мразя.

***

Надеждата е ужасно нещо, едно от най-лошите, които могат да ви се случат. Защото после разочарованието е два пъти по-тежко. Вие като българи и източноевропейци сигурно вече сте свикнали с разочарованията.

***

Знам много за любовта. Дори веднъж правих любов. Един-единствен път, а сега имам три деца.

***

От католик станах протестант, а сега съм езичник, който вярва в природата. Но като гледам какво прави човечеството с природата, скоро няма да има в какво да вярвам и сигурно ще стана атеист.

T_Giliam7-a​ 

Светът е станал толкова неприятно и гротескно място, че вече не знам какво да правя. Но поне всички имаме айфони. Това е важното.

***

Последният филм, който гледах, беше „Големият облог“ – много добър, интелигентен разказ за финансовата криза и истинските причини за нея, с отлични актьорски изпълнения. Много по-добре е да гледате него вместо три хиляди двеста деветдесет и първата част на „Отмъстителите“. Който също е направен много добре от техническа гледна точка и изглежда страхотно – но в него няма нищо.

***

Искам да се отуча от повечето неща, които знам и ми е омръзнало да виждам отново и отново. Искам да си върна детската особеност да се учудвам и да се изненадвам от света постоянно. Това е рецептата ми за младост. Сега забелязвам, че съм забравил да рисувам така, както можех и ще трябва да се уча отново. Слава Богу,  благодарение на успеха на „Монти Пайтън“ имам достатъчно пари и не ми се налага да ставам възрастен.

***

Притеснен съм, че живеем в странно време, когато всички много искат да се обиждат. Искат да бъдат жертви. Завръщат се предразсъдъци, които са чисто и просто глупости. Аз обичам хората, обичам и да се шегувам. Като дете ходех в църковно училище. Но когато учителите ми не приемаха да се шегувам с Исус, това ме ядосваше. И се чудех – що за бог е този, който не може и един майтап да понесе?

***

Преди време в едно хумористично списание сложихме на корицата Мона Лиза и добавихме разни смешни глупости по лицето й. На другия ден получихме няколко заплахи, че сме се подигравали с Дева Мария. Ако някой е толкова вярващ и обидчив, нека поне се научи да различава Дева Мария от Мона Лиза.

***

След премиерата на „Животът на Брайън“ започнаха да протестират и протестанти, и католици, и евреи. Така разбрахме, че наистина сме казали нещо важно. Хубаво беше, че майка ми, която е много сериозна християнка, се чудеше защо са тези протести. Тя виждаше, че не се подиграваме с Христос, а с тези, които вярват, без да мислят. Това бяха точно тези, които протестираха.

***

С „Животът на Брайън“ ядосахме християните, ядосахме евреите, но все пак сме били доста умни – не ядосахме мюсюлманите.

***

Отказах се от американско гражданство, след като реших, че за 40 години с парите от данъците ми са произведени достатъчно танкове и бомбардировачи. Сега съм британски гражданин и с парите от данъците ми се произвеждат британски бомби и танкове.

***

Ето вие, българите, нямате големи военни разходи и имате много повече пари да си живеете богато и щастливо, джобовете ви са пълни с пари, нали? Уча се да бъда ироничен като българин и депресиран като българин. Имам си и мартеница, може би ми време да помисля и за български паспорт.

***

Преди 30 години, видях в София една витрина с два модела обувки. Такъв беше изборът. Сега витрините са със стотици модели. Изборът е огромен. Само аз лично откачам от толкова голям избор. Шест модела, от които да избирам, е идеалният вариант за мен. Останалото е объркващо и действа разсейващо. Но ако искате по-малко обувки и по-лесен избор, трябва да се откажете от демокрацията.

***

След като филмът ми „Бандити на времето“ направи много пари в Америка, аз изведнъж се оказах много желан режисьор. Отвсякъде ми предлага страхотни, високобюджетни проекти, които аз упорито отхвърлях с аргумента, че искам да снимам „Бразилия“. Големите шефове на студия решиха, че щом такъв „голям режисьор“ като мен отказва първокласни предложения заради него, сигурно „Бразилия“ е изключителен проект. Имахме бюджет от 12 милиона долара, но никой не искаше да ни ги даде. Затова го вдигнахме на 15 милиона – като за по-голям и по-специален филм. И успяхме две от големите студиа, „Туентиът сенчъри Фокс“ и „Юнивърсъл“, да се борят за нас. „Юнивърсъл“ разпространи филма по света и се справи добре. „Фокс“ обаче намразиха филма и се опитаха да го спрат. Нямахме нито парите, нето адвокатите им, за да се борим с тях и решихме да направим проблема личен. Наехме цяла страница в списание „Варайъти“ и в средата й пуснах лично обръщение към директора на студиото: „Уважаеми Сид Шайнбърг, кога най-накрая ще пуснете моя филм „Бразилия“?“ Междувременно се оказа, че правилникът на Обществото на лосанджелиските критици им позволява да гласуват дори за филм, който няма официално разпространение в Америка. Организирахме няколко едва ли не тайни прожекции, за да го видят – и те го избраха за най-добър филм на годината, а мен – за най-добър режисьор и най-добър сценарист. Тогава вече се принудиха да го пуснат по кината в Ню Йорк и в големите градове, където той се представи много добре. След този успех решиха да го пуснат из цяла Америка – а там вече беше пълен провал. За какво му на човек, живеещ по средата на нищото, да гледа филм за някаква страна далеч на юг – Бразилия?

Само че независимо от това, филмът е още жив, а всички, които се бореха срещу него, са мъртви. Надявам се никой от вас да не умре тази вечер, докато го гледа.

Все пак моят съвет към всички режисьори тук е – ако искате да успеете в Холивуд, не правете като мен, а бъдете добрички като Спилбърг.

Бях много щастлив, когато хора от най-различни страни решиха, че в „Бразилия“ става въпрос за тяхната политическа система. Но той не беше нито за съветския блок, нито за латиноамериканските диктатури. В „Бразилия“ ставаше дума за Англия. 

Площад "Славейков"