Наградите "Икар 2016" отшумяха, недоволството от политиката в културата – като че ли също се уталожи, най-гласовитите замлъкнаха, вместо тях в градинките запяха славеите… и дойде ред да се даде думата на "Аскеерите". Задават се нови поводи за радост, гордост, ядове, коментари и благодарности от сцената – във вторник ще научим имената на втория тираж отличници на сцената.

Дали ще видим различен прочит на изминалите 12 месеца в родния театър? Когато става дума за изкуство, всеки избор е субективен – затова отличниците, излъчени от Икарите, надали ще се повторят при "Аскеерите".

На 27 март в Народния театър бе обявен отборът на мечтите. Всички наградени са като част от едно представление. Но спектакъл само от звезди, знаем, не води до нищо добро. Нека си представим най-добрия текст – "Семеен албум" на Малин Кръстев – под режисурата на Явор Гърдев, с Анастасия Лютова и Леонид Йовчев във водещите роли, с Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова, Стефка Янорова и Валентин Ганев в поддържащите, с гран дамата Илка Зафирова в ключовия, да не забравим и дебютантките Мила Люцканова и Боряна Братоева, може би и Иво Димчев в образа на нечовек или в нещо като спектакъл в спектакъла, малко кукли с Петя Караджова, малко цирк, вариете, глас ("златен") на бивш престъпник (Николай Николов), ще звучи музика от Константин Цеков и Живко Петров, техническото осъществяване е поверено на екипа на Морфов от "На ръба"… и накрая да се получи нещо като "Лив Щайн" от афиша на Театър „Зад канала“. Да влезе д-р Франкенщайн…

Онези, които утре няма да прочетат имената си сред номинациите, ще си припомнят, че справедливост в спорта (поради химията) и в изкуството (въпрос на вкус) няма. Театърът не е спорт, но пък "Аскеерите" са състезание. Стискаме палци не видим на финала представление от сорта "На всекиго по нещо", "Само да не обидим Народния", "Този вече взе на Икарите", "На онзи дадохме миналата година", "Мечка"… Отличията са за качество. А за количество "награди" дават в Министерството на културата.

Площад Славейков