По-рано тази седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг бе приет в Белия дом от американския президент Барак Обама. Двамата обсъдиха борбата срещу терористичната групировка „Даеш” („Ислямска държава“) и отговора на НАТО към нарастваща руска агресивност. За Столтенберг срещата се състоя в подходящ момент. Водещият кандидат-президент на Републиканската партия Доналд Тръмп започна остро да критикува НАТО, той дори каза, че най-добре за САЩ е алиансът да се разпусне. Няколко часа след срещата с американския президент Йенс Столтенберг даде интервю на заместник–главния редактор на „Форин афеърс“ Джъстин Вогт.

- Тръмп и други критици твърдят, че разходите за отбрана на САЩ достигат 75 процента от общите разходи на НАТО, че САЩ плащат около два пъти повече на глава от населението в сравнение с другите страни-членки. Нещо повече, освен САЩ само четири други членове на НАТО харчат за отбраната договорените два процента от БВП. Може ли да обясните защо през последните пет години по-малко от половината американци се отнасят благосклонно към НАТО и защо броят на американците с отрицателното отношение към НАТО е нараснал значително от 20 до около 30 процента?

В интерес на САЩ е да има сигурност и стабилност в Европа. Двете световни войни ни дадоха урока, че безопасността на Европа е важна за безопасността и на САЩ. И много европейските съюзници сега увеличават (разходите за отбрана). Ние осъществяваме най-голямото укрепване на нашата колективна отбрана от края на Студената война. Увеличихме тройно силите за бързо реагиране. Създаваме нова висока боеспособност на силите в Европа. Създаваме нови командни структури в източната част на алианса и европейските съюзници имат водеща роля, осигурявайки повечето от тези сили. Пет страни на НАТО вече отделят за отбрана над два процента от Брутния си вътрешен продукт. Това не е достатъчно. Но 16 европейски съюзнички увеличиха своите военни разходи миналата година. Аз ще продължа да работя с европейските съюзници на НАТО, за да се убедите, че изпълняват обещанието от 2014 година да спрат и впоследствие постепенно да увеличат военните разходи до два процента от брутния вътрешен продукт. Все още трябва да извървим дълъг път, но вече виждаме известен напредък. След трайната тенденция за намаляване на военните разходи в Европа от последните няколко години през 2015 година орязванията спряха, което е първата стъпка към увеличаването на военните бюджети. Така че, да, европейските разходи за отбрана трябва да се увеличат. Отговорът срещу един по-опасен свят не е отслабването на най-силния и най-успешния военен съюз в историята. Отговорът е този съюз да ставаме по-силни. Обещанието е следващите 10 години да се изпълни целта (за увеличаване на военните разходи до 2 процента). Няма начин свободата ни да бъде безплатна, както подчерта президентът Обама.

- В друг контекст Обама се оплака от „гратисчиите“ - от страните, които се възползват от военната мощ на САЩ, но не допринасят достатъчно за собствената си сигурност. Оплака ли се той и пред Вас?

Неговото послание бе, че преди всичко ние се нуждаем от силна НАТО и отговорът на по-опасния свят е не по-малко, а повече НАТО. Второто послание бе, че НАТО играе голяма, важна роля в борбата срещу тероризма и ние действаме заедно. От Афганистан, през Ирак, до Близкия изток и Северна Африка НАТО подкрепя борбата срещу ИД. И това е нещо, което е важно за Европа, но е важно също и за САЩ. След това (Обама) потвърди, разбира се, важността на военните разходи в Европа и аз съм напълно съгласен с него. Картината е смесена, но по-добра отпреди година. Предстои да изминем дълъг път, но стартът е даден. Те обсъдиха борбата срещу терористичната групировка „Ислямска държава“.

- Откакто пламна украинската криза и бе извършена анексия на Крим през 2014 година, имаше много дискусии как НАТО може да защити балтийските членове Естония, Латвия и Литва срещу потенциална агресия на Русия. Може ли да разясните стратегията на НАТО по сдържането на руско нахлуване в балтийските държави и защитата на балтийските членове? Как изглежда стратегията?

Нашето послание към всяка страна, която смята да нарушава териториалната цялост на който и да е съюзник на НАТО, е, че ние сме единни. През последните години ние увеличихме нашето военно присъствие в източната част на алианса. И ние се съгласихме на срещата на министрите на отбраната през февруари да засилим и увеличим присъствието на многонационалните сили. На срещата на върха на НАТО през юли във Варшава ние ще решим какъв да бъде размерът и съставът (на тези сили), но това ще бъде многонационална сила. Важността на тази многонационална сила е, че тя ще изпрати ясен сигнал, че атаката срещу някой от съюзниците ще бъде нападение срещу всички съюзници.

- Значи планът е да се увеличи размеът на тази сила дотолкова, че тя да представлява директна защита на балтийските държави, което ще означава, че балтийската стратегия на НАТО няма да залага само на ответни мерки в случай на руско нахлуване?

По такъв начин ние извършваме две неща едновременно. Ние увеличаваме нашето присъствие в източната част на алианса. В същото време, ние значително увеличаваме нашата способност да ги усили, ако това необходимо. Ние утроихме силите за реагиране на НАТО и създаването нова висока степен на готовност, която ще ни позволи да разгърнем силите си за кратко време. Засилваме и националните сили във всяка страна. Добавете към това увеличаването или нови инвестиции в инфраструктурата, в предварително разполагане на оборудване, на боеприпаси, гориво, а също повече военни учения – всичко това е много силно укрепване на нашата колективна отбрана. Но ние не търсим нова Студена война. Не търсим нова надпревара във въоръженията. Всичко, което правим, е защита и пропорционалност, ние продължаваме да се стремим към по-конструктивни отношения и сътрудничество с Русия. Няма противоречие между силата и политически диалог. Ние сме силни и твърди, но също участваме в политическия диалог с Русия, наблягайки на необходимостта от прозрачност, намаляване на риска чрез избягване на инциденти и аварии, които могат да станат опасни.

- Две северни държави, които граничат с Балтика, не са членове на НАТО - Швеция и Финландия. Но не се ли нуждае НАТО от достъп до въздушното и морското пространства на финландците и шведите, за да защити балтийските страни членки?

Най-напред, ние не виждаме непосредствена заплаха срещу който и да е член на НАТО. Ние виждаме по-сложна обстановка в сферата на сигурността и ние отвръщаме на това с предприемането на мерки, с увеличеното ни присъствие и повишената готовност. Швеция и Финландия са много близки партньори на НАТО. Ние сме готови да работим с тях. Но те не са членове на алианса и затова те са в по-различно положение от натовските съюзници.

- В Швеция нараства подкрепата спрямо идеята за присъединяване към НАТО. Допитване наскоро показа това, за пръв път повечето шведи подкрепят такава стъпка. Има ли дискусия как да протича разширяването на НАТО на север?

Народът на Швеция трябва да реши дали страната да влезе в НАТО. Мисля, че би било контрапродуктивно аз да бъда част от този шведски дебат. Като генерален секретар на НАТО и особено като норвежки съсед на Швеция, мисля, че трябва да стоя настрана от този дебат. Но ние приветстваме много тясното сътрудничество, което имаме с Швеция и ние ще подобряваме и развиваме това сътрудничество. Нека след това Швеция да реши дали да подава молба за членство.

- По-рано говорихте за ценностите на НАТО. Обсъдихте с президента Обама борбата срещу ИД и мигрантската криза. Може би един от начините да се оцени приноса на НАТО за сигурността в световен мащаб е да си представим борбата срещу ИД и отговора на бежанската криза така, сякаш НАТО не участва или не съществува. Какво щеше да липсва? Пет страни на НАТО вече отделят за отбрана над два процента от Брутния си вътрешен продукт.

В продължение на много, много години НАТО развиваше оперативната съвместимост. Това са опитът, уменията, навиците на военните части от много различни държави - съюзници, но и партньори на НАТО – са способни да работят и действат заедно. Ние постигнахме това чрез подготовка, учения, маневри, но също и чрез военни операции като в Афганистан. Тези умения, тази съвместимост са основна ценност за коалицията, воюваща срещу ИД. Така че първото нещо, което ще липсва, е съгласуваността, оперативната съвместимост на силите. Или пък те щяха са бъдат намалени, щяха да присъстват много по-малко. След това, разбира се, НАТО осигурява обучение и изграждане на капацитет. Правим го в Йордания. Започнахме обучението на иракски офицери. Работим с партньорските страни като Тунис. Всичко това е важно, защото аз много вярвам, че трябва да се даде възможност на местните сили да се борят срещу ИД, да стабилизират собствените си страни. Разбира се, ние трябва да бъдем готови да разположим военни сили на НАТО. Но в дългосрочен план, най-добре е да обучаваме местните въоръжени сили за борба с ИД и за стабилизирането на собствените им страни. Ние не виждаме непосредствена заплаха срещу който и да е член на НАТО. По мигрантската криза НАТО създава платформа за по-тясно сътрудничество с Турция, която е съюзничка на НАТО, но не е член на ЕС. Това е платформа за сътрудничество между Турция и Гърция и между Турция и ЕС. Това е част от нашето съдействие да помогнем на Европа да се справи с мигрантската и бежанската криза. И ние разполагаме кораби в Егейско море, помагайки на гръцката и турската брегови охрани и на европейската гранична агенция „Фронтекс“ да се справят с мигрантската криза. Но НАТО предлага също рамка за по-тясно сътрудничество между ЕС и Турция.

- НАТО е мост.

Да.  

- Критиките срещу Турция от други страни в НАТО за човешките и политическите права не затрудняват ли тази роля? Не усложняват ли като цяла тази мисия?

НАТО се базира на няколко основни ценности: правата на човека, индивидуалната свобода и демокрацията. Очаквам всички съюзници в НАТО да се придържат към тези ценности.

----

* Препечатваме интервюто от БГНЕС. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.