И третият брой на списание "Клуб Z" е на пазара. От утре, значи... Да не ви отегчаваме да го хвалим, ама много е добър. Пък и стига сме ви рекламирали заглавията, достатъчно е да ви дадем няколко цитата.

А пълните текстове ще си ги прочетете в списанието!

„Ако Европейският парламент бе разтегливо понятие, то ние щяхме да се разтегнем по цялата му ширина и дължина. Т.е., ако егото и говоренето на българските политически партии напълно се задоволи, то на Евроизбори 2014 нашата република (все още не Народна) щеше да претендира да вземе всичките 751 депутатски места в ЕП“.

Из „Май ще бъде септември. Лична социология на политиците за евровота, в която мускулите  не прилягат на тялото“ от Пламена Тодорова

„Когато лъжат непрекъснато една и съща мома, че ще се оженят за нея, и тя прави това, което се очаква, накрая какво се получава? Лоша репутация. По правило – за момата, а не за ония, които са я таковали. Те са ербапите на селото, тя е... знаете какво. Ето ви едно нещо, заради което съвестта на политиците спи като бебе.“

Из „Пенсионери на прицел. Обещават им пълна боза, но поне е от 6 ст.“ от Стефан Миланов

„Всяка вечер гледам новини, но там не говорят за мен. Говори се за еди-кого си от еди-кое си село как живее мизерно, за убийците, за престъпниците, за наркотрафикантите, за чалга клубовете и за политиците. За това се говори всяка вечер, всеки ден, 365 дни в годината. Но не и за мен...“

Из „Невидимият избирател“ от Иван Бедров

„Една от управляващите партии - „Атака“ - се обижда, когато я наричат ксенофобска, крайнодясна и расистка. И нашите националисти като френската им кака Марин льо Пен, председателка на Националния фронт, виждат в тези епитети „семантична война“ на европейските безотечественици срещу истинските патриоти. Самата мадам Льо Пен не ще да чуе за „Атака“. Да я свързват с Волен Сидеров тя смята за част от „семантичната война“.

Из „Особености на българския евроскептицизъм. Малка, шумна и съмнителна кръстоска на крайноляво и крайнодясно“ от Веселин Желев

„Но кой знае защо, когато наближат избори, аз се сещам за вълчия тръс. И неволно свивам ръце в лактите. И започвам да ходя така, във вълчи тръс. Вълчият тръс. Който те учи да не се изморяваш. И да издържиш на студ и глад.“

Из „Вълци. (Предизборно)“ от Деян Енев

„Разделението „русофили-русофоби“ е тежка диагноза в българското общество за отсъствие на политическа култура и на разграничителни способности. Докато свят светува, никой не може да отрича приноса на Русия в световната култура. Но трябва да кажем, че сме против руските сатрапи – като се започне от Иван Грозни, Ленин, Сталин и т.н. и се стигне до днес.“

Из „Нихилизмът е погребална процесия за един народ“ - интервю с проф. Георги Фотев

„Минималните работни заплати, въпреки рекламата им под знамето на социалната справедливост, не могат да оправдаят твърденията на тези, които ги прокламират. Те дори не довеждат хората с ниски доходи до т. нар. социален минимум.“

Из „Какво се крие зад законите за минимална работна заплата“ от проф. Стив Ханке

„Проблемът не е в жаргона. Той може доста да освежи езика. Не е добре обаче, когато можеш да говориш и да пишеш само на жаргон, когато трудно можеш да разкажеш кратка история, без 10 пъти да употребиш „това“, „таковата“, „нали“, „мноо яко“, „бате“, „виж кво“, когато не успяваш да довършиш изреченията, защото не знаеш как. Тогава вече езикът отива на кино, а от забавление маймуницата се превръща в норма.“

Из  „От глаголица към маймуница. Храни ли жаргонът на младите българския език“ от Албена Бъчварова

„Не искам да звуча като мрачен вестител, но личното ми впечатление е, че днес нишката между поколенията е толкова изтъняла, че ще се скъса всеки момент. Все по-малко българи пишат литература, все по-малко от тях пишат качествена литература. (За графоманите изобщо не отварям дума – любовта към писането на слово в доста случаи е непреодолимо силна, макар и несподелена). А защо да пишат?“

Из „(Само)убийците на българската литература“ от Емил Тонев

„Щатите, икономиката и хората са прекалено зависими от централната власт. Като цяло американците оценяват факта, че националният дълг на страната е прекалено голям, че Америка е фактически банкрутирала и че централната власт е неконтролируема. Желанието за отцепване е манифестация на страха, че ситуацията няма да се подобри. Заплахата за отцепване обаче е здравословна, защото кара централното управление във Вашингтон да търси начини да се реформира“.

Из „Разцепването на САЩ – невъзможната възможност“ от Симеон Гаспаров

"Мисля, че в Европа и в България слабо познават Русия. Тя е като кораб, който е обрасъл с миди, раковини, водорасли... Въпреки вашия социалистически опит, въпреки това, през което преминахте, много повърхностно анализирате Русия. От време на време Русия изненадва всички. Сега изненадата е с Крим и с това, което се случва в Украйна. Всъщност изненада и мен... Доскоро Путин все пак се опитваше да се разбира със Запада, в много неща беше съгласен с Америка, макар че се счита за риторично правило да ругаеш американците за пред своите... Той вървеше към Америка. Какво всъщност се случи? Това искам да разбера."

Из "Руският човек е приказно архаично видение" - интервю с писателя Виктор Ерофеев 

Има и още много. На будката! И не се блъскайте, ще стигне за всички...