СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Европа е нашето бъдеще, нашата съдба. Европа продължава да е въпрос на война и мир с целия аспект на това виждане. Длъжни сме да гарантираме мира, но и свободата, благоденствието и демокрацията.

Тази позиция излага днес пред в. “Билд” един от най-големите политици на миналия век, канцлерът обединител на Германия Хелмут Кол (84). Точно той през 1998 г. единодушно бе обявен от лидерите на държавите от ЕС за Почетен гражданин на Европа.

На въпрос какво би желал най-много да се случи на изборите за Европарламент на 25 май т. г. той отговаря лаконично и точно:
“Искам хората да се отправят към урните, както и да спечелим ние. Това ще рече нашата партия да победи на вота.”
Кол уточнява, че “ние” за Германия означава победа на неговия Християндемократически съюз под председателството на канцлерката Ангела Меркел и на сестринския баварски Християнсоциален съюз, съуправляващ в Берлин. Що се отнася до Европа, това е Европейската народна партия (ЕНП), която обединява християндемократите на континента.

Кандидатът на ЕНП за президент на ЕК и бивш премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер обяви, че утре ще посети Кол в дома му. Попитан какво му пожелава, Кол отговаря: “Надявам се моят приятел Жан-Клод Юнкер да излезе победител от изборите в името на нашата кауза и точно той да оглави Европейската комисия.”

“Билд” припомня за вихрещата се в момента дискусия дали победителят в изборите – Юнкер от десницата или социалдемократът Мартин Шулц, автоматично трябва да заеме поста президент на ЕК. Досега изборът беше право на държавните и правителствените ръководители на държавите от ЕС.

Ето мнението на Кол:

“Смятам, че формулировката по този въпрос в Лисабонския договор е мъдра и на нея трябва да се гледа сериозно. Няма никакво основание предварително да се решава кой ще оглави Комисията. В Лисабонския договор е записано, че изхождайки от изборните резултати, държавните и правителствените ръководители предлагат кандидат за поста президент на ЕК. След това Европейският парламент избира кандидата. По моему е напълно достатъчно на евровота този кандидат да е получил много добър резултат. Ако той не получи мнозинство в Европарламента, държавните и правителствените ръководители трябва да посочат друг.”

На съмненията, че това не е демократично, ексканцлерът пояснява:

“Това изобщо не е вярно. Не бива да се съпоставя структурата на Европа със структурите в отделните държави членки на ЕС. Бих казал – за жалост в Европа още не сме стигнали до там. Длъжни сме обаче да прозрем, че държавните и правителствените ръководители са излъчени демократично и легитимно. Наред с това депутатите в Европейския парламент, които избират президента на ЕК, се избират пряко от гражданите. Впрочем поради тази причина е важно хората да се отправят към урните и много точно да премислят на кого да дадат гласа си.” 

А кои според него са най-належащите за решаване въпроси в Европа и какво следва да бъде сторено:
“Отново трябва да бъде сложен ред във финансите. Тук всички са призвани да поемат отговорността си – както държавите членки на ЕС, така и Брюксел. Вън от това в дневния ред трябва отново да се включи създаванвето на политически съюз. Става въпрос за обща икономическа и финансова политика, но преди всичко за обща външна политика и политика на сигурност.”

Хелмут Кол изразява и мнението си за кризата в Украйна и за Русия:
“Безкрайно съм загрижен от развитието на събитията. Това е крайно сериозна ситуация. Преди всичко сега сме длъжни бързо да възстановим диалога помежду си. Моят житейски опит ми подсказва, че това е възможно. Длъжни сме само да го поискаме.”