На 2 май 1986 г. в София дишат "въздух убиец"

"Аз смятам, че да."

Така отговори на въпрос на бТВ имало ли е престъпление срещу българския народ проф. Валентин Босевски преди 30 години.

Тогава той е бил директор на Центъра по радиационни изследвания и защита във Военномедицинска академия (ВМА) и ръководител на програма „Радиощит”. Специалистът е член на секретния екип, който започва да изследва земята, водата и въздуха в България в първите дни след Чернобилската авария на 26 април 1986 г. За черния юбилей той преработва книгата си „Българският Чернобил. Спомени за неудобната истина”.

"Първите горещи частици бяха открити в първите дни на месец май. На 2 май жителите на София дишаха въздух, който е тих убиец", твърди проф. Босевски.

Навръх 1 май в България десетки хиляди нищо неподозиращи хора маршируват за Деня на труда под тихия чернобилски дъжд, припомня бТВ.

Съдържанието на толкова много горещи частици, кара екипа на Валентин Босевски да фокусира изследванията си върху хора. Това, което специалистите откриват, през годините е било отричано стотици пъти от комунистическата власт. А то е, че аварията закодира рак в поколението Чернобил.

"За съжаление горещите частици бяха в повечето случаи бета емитари. Излъчваха бета лъчение. При този вид лъчение вероятностите да се отключи онкогенен процес са вече съвсем други", казва Босевски.

Въпреки че данните са публикувани във Виена и остават във витража по атомна енергия, у нас за това не се чува и дума, твърди бТВ. На следващата година екипът насочва изследванията си към съдържанието на йод 131 в месото и млечните продукти, тъй като държавата решава да не унищожи замърсените фуражи. Екипът фокусира изследванията си в Южна България.

"Аз имам един грях, който винаги съм го казвал. По време на острия период - в началото на май, радиоактивността на млеката, особено във високопланинските райони, достигна до колосални неприемливи за нормалния разум стойности. При норми от 2000 бекерела на литър мляко там ние открихме норми от порядъка на 80 000-100 000 бекерела на литър", каза професорът. И изтъкна, че на село майките не хранят децата си с колбаси. "Тя му слага 200 милилитра чаша с млекце, в която има 150 000 или 80 000 бекерела на литър йод 131. Това дете изчерпва доживотната си доза за йод 131." Така ученият обрисува ужасната картина.

Той допълни, че в СССР при наличие на йод-131 автоматично се оформяли конвоите за евакуация на деца. Докато у нас безхаберието, плиткоумието на шепа хора довели до състоянието, наречено „българският Чернобил”.

Организмът не може да различни радиоактивния от нерадиоктивния йод. Когато йод-131 попадне в организма на едно дете или един човек, той се депозира в щитовидната жлеза и там облъчва тъканите на щитовидната жлеза.

Всички тези изследвания били непрекъснато представяни пред българските управници.

"За съжаление, тогавашните власти бяха обслужвани информационно от институции и институти, подвластни на системата. В тези институти работеха ерудирани и честни хора, но работеха и такива, които пренебрегваха изконното право, че необходимостта да осигуриш прехраната си не означава, че трябва да проституираш." С тази метафора Валентин Босевски обясни как се е укривала важна информация за аварията.

Той отговори утвърдително на въпроса дали българските ръководители са се хранили след трагедията със специални храни. Те пиели и минерални води.