На 26 април се навършват 30 години от най-тежката в света ядрена авария в Чернобилската АЕЦ в Припят, Украйна.

"Чернобилската катастрофа нанесе непоправими щети върху околната среда, койго ще продължи хиляди години", се казва в изследване на "Грийнпийс" за 2016 г. "Никога по време на едно произшествие в човешката история в околната среда не е попадало такова огромно количество радиоизотопи с продължителен период на полуразпад."

Въпреки че от аварията минаха три десетилетия, изобщо няма признаци град Припят да бъде заселен отново. Районът непосредствено около Чернобил ще трябва да остане необитаем най-малко 3000 години поради опасно високите нива на заразяване, което според някои противници на ядрената енергия е доказателство за дългосрочните опасности от нея.

"въпреки твърденията на привържениците й, че тя е безопасна, историята на ядрената енергия е белязана от редица катастрофи и почти катастрофи", твърдят от организацията Лекари за социална отговорност. "Чернобилската катастрофа от 1986 г. в Украйна е един от най-стряскащите примери за потенциално катастрофалните последствия на една ядрена авария. Близо 200 000 души напуснаха домовете си, а облакът от радиоактивни отпадъци направи неизползваеми 4400 квадратни километра селскостопанска земя и 6820 квадратни километра гори в Беларус и Украйна.

Скок на мощността по време на изпитание на реактора, която доведе до взрива в Четвърти блок на 26 април 1986 г. и последвалите пожари в централата. Близо 150 000 квадратни километра земя между Беларус, Украйна и Русия (площта на България е 111 000 квадратни километра - бел. на Клуб Z) бе толкова силно заразена, че 8 милиона души бяха изселени или им бяха наложени сериозни ограничения за използването на земята, а 5 милиона души през 2016 г. все още живеят в зони, смятани за радиоактивни.

"Ние знаехме със сигурност, с арогантна сигурност, че контролираме силата, с която си играехме. можехме да накараме природните сили да се подчинят на волята ни. Нямаше нещо, което да не можем да направим", разказва пред в. "Канзас Сити стар" Сергий Парашин - инженер в централата от 1977 г. до деня на катастрофата. "Разбира се, това бе денят, в който разбрахме, че грешим."

Но ядрени експерти, които в момента работят по почистването на централата, казват, че датата на завръщане след 3000 години е оптимистична.

"Понеже някои от полуразпадналите се по време на ядрената авария изотопи остават радиоактивни в продължение на десетки хиляди години, почистването е работа не само на хората от екипа за бързо реагиране, но и на техните потомци и та потомците на техните потомци", пишат в сп. "Тайм" Ибън Харел и Джеймс Марсън. "Запитан кога районът край реактора ще стане отново обитаем, Игор Грамоткин - директорът н Чернобилската АЕЦ, отговаря: Най-малко след 20 000 години."

Въпреки предупреждението за 3000 или 20 000 години някои местни жители решиха да се заселят отново в района, който техните близки наричат роден край.

"Мъжът ми цял живот мечтаеше да се завърне в родния си край. Той се върна, когато тус всичко бе затворено, когато бе забранено да се идва. Той се промъкна през телената мрежа", каза пред Ройтерс Александра Лозбин - една от близо 160-те души, завърнали се в зоната. Лозбин и съпругът й се завърнаха в дома си на 7 километра от Чернобил през 2010 г. "Решихме да съхраним историята на Чернобил. Надяваме се, че хората ще се върнат тук и ще живеят тук, а децата и внуците им ще видят какъв е бил тук животът."

Но не само Лозбин и съседите й се връщат на мястото на катастрофата. В изолираната зона отново се завърна дивата природа.

Скорошно изследване на зоната от 1000 квадратни мили (2600 квадретни километра - б.р.) около Чернобилската АЕЦ установи, че животните живеят нормално в района въпреки високите нива на радиация.

"Когато хората биват изселени, природата разцъфтява - дори след най-страшната ядрена авария в света", заявява пред "Крисчън сайънс монитър" Джим Смит - учен еколог от Университета в Портсмут, Англия- "Много е вероятно броят диви животни в Чернобил днес да е много по-голям, отколкото е бил преди аварията."

---

* Авторката е специалист по въпросите на енергетиката и околната среда. Работи за американския вестник "Крисчън сайънс монитър", откъдето препечатваме статията.