СУЗАНЕ НОСЕЛ 

В тазгодишното си обръщение за състоянието на Съюза президентът Барак Обама постави реторичен въпрос:

„Как да съхраним сигурността на Америка и да водим света, без да се превръщаме в негов полицай?“

Имиджът на глобално ченге датира от концепцията на Франк Рузвелт от 1940 г. за  Съединените щати, Великобритания,  Русия и Китай като „четиримата полицаи“ , опазващи мира в следвоенния свят. Тази визия придоби своята реална форма в Организацията на обединените нации и нейния Съвет за сигурност, доминиран за поколения от точно тези държави, плюс – по настояване на Чърчил – Франция.

Повече от 70 години по-късно ето че няма отговор на президентското жаловито питане, в който да се споменава централата на световната организация на Ийст ривър. През последната седмица се проведоха интервюта за лидер, който да наследи генералния секретар на ООН Бан Ки Мун след изтичането на мандата му по-късно през тази година, а американските медии почти пренебрегнаха проявата. Докато светът е обсебен от кампанията за президентските избори в САЩ,  за американците кампанията за оглавяването на световната организация е в най-добрия случай отложено за по-късно размишление. Доколкото ООН влезе в заглавията през последната седмица, то беше заради изслушвания в Сената, в които законотворци заплашиха, че ще прекратят плащания на световната организация, ако тя не успее да спре проявите на сексуални злоупотреби от миротворци.

Според Галъп рейтингът на ООН сред американците е 38 процента, и е бил под 50-те процента през последните 13 години.

Докато Обама обръща надменността на администрацията на Дж. Буш към Залива на костенурките, то препотвърждаването на ангажимента от страна на САЩ към световната организация е с намаляващо значение заради съмненията, че тя може да решава проблеми, при които залозите са огромни.

Има нарастващо, макар и мълчаливо, признание в световен мащаб, че все повече ООН не е там, където са международните проблеми. В същото време, както обясни президентът в интервюто си през март с кореспондента на Atlantic Джефри Голдбърг, няма държава или организация, която може да запълни овакантената празнина, оставена от Съединените щати и която да е в състояние да подбира глобалните си ангажименти. Европа е в тресавището на вътрешните си разделения, икономически застой и историческа бежанска криза. Близкият изток е в постоянната си бъркотия. Китай и Русия разгръщат на широк фронт по-усъвършенствани от всякога похвати за обслужване на възстарите си цели за власт на силата и контрол. Това, което беше кръстено „нововъздигащи се сили“ – Индия, Бразилия и ЮАР – потъват под тежестта на корупцията и вътрешни раздори.

Слабостите на НАТО като организация се превърнаха във фураж за президентската кампания, другите регионални организации са всепризнато още по-слаби.

И все пак по подразбиране ООН е ключът за поддържането на ред в свят на заплахи, които не признават държавни граници.

Дали това е проблемът с климатичните промени, бежанците, разпространение на ядреното оръжие или опазване на крехки мирни споразумения, ООН и неговите специализирани агенции поставят проблема на картата и полагат усилия лошото да не прерасне в по-лошо. Те вършат тежката работа , а редът им да влязат в заглавие идва, когато политически лидери се събират за снимка. На снимките не са експертите,  чиито дълги усилия са направили фотографираните ръкостискания възможни.

Макар че ООН не може да спре Ислямска държава, то може да играе ключова роля  за стабилизиране на следвоенни държави, да обуздава глобални пандемии, да смекчава дестабилизиращия ефект на бежанските потоци.

----------------------

Статията на Сузане Носел е публикувана в "Чикаго Трибюн".